— О! — простена с уплах. — Щом са убили брат ви Жорж, те ще убият и вас.
— Катрин, каквото и да става, по-големият ми брат ме чака. Катрин, вие знаете дали ви обичам.
— Ах! Останете, останете — умоляваше девойката, която от онова, което й съобщи Изидор, бе доловила само едно: че заминава.
— Ами честта, Катрин! Ами брат ми Жорж! Ами отмъщението!
— О, клета аз! — извика тя.
И се отпусна назад, студена и трепереща, в ръцете на конника.
Една сълза се търкулна от очите на Изидор и падна на шията й.
— Вие плачете — отрони девойката. — Благодаря, вие ме обичате!
— А, да, Катрин, обичам те, но разбираш ли, брат ми, най-големият, главата на семейството, ми пише: „Ела“. Трябва да му се подчиня.
— Вървете — рече тя, — не ви задържам повече.
— Последна целувка, Катрин.
— Сбогом!
И примирена, защото бе съзнала, че нищо не може да възпре Изидор да откликне на заповедта на брат си, девойката се свлече от прегръдката на любимия на земята.
Изидор извърна очи, въздъхна, поколеба се за миг, ала теглен от неумолимата заповед, която бе получил, подкара коня си в галоп, отправяйки сетно „сбогом“ към Катрин.
Лакеят го последва през полето.
Катрин остана на земята, на мястото, където бе паднала, преграждайки с тялото си тесния път.
Почти веднага на възвишението се появи един човек, идващ от Виле-Котре; вървеше с големи крачки към фермата и в бързината за малко да се блъсне в безжизненото тяло, проснато на пътя.
Той загуби равновесие, залитна, отърколи се и дойде на себе си чак когато пипна с ръце неподвижното тяло.
— Катрин! — промълви. — Катрин мъртва!
И нададе ужасяващ вик, който накара кучетата във фермата да завият.
— О! — изплака. — Кой е убил Катрин?
И седна, треперещ, блед, вледенен, с бездиханното тяло на коленете си.
Информация за текста
© 1850 Александър Дюма
© 2001 Огнян Атанасов, превод от френски
Alexandre Dumas
Ange Pitou, 1850
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009
Издание:
ИК „Труд“, 2004
Художник: Виктор Паунов
ISBN 954-528-442-0
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10589]
Последна редакция: 2009-03-09 21:05:13
1
Тази първа глава, която започва с описание на Виле-Котре, родния град на Дюма, съдържа елементи, включени в „Mes Memoires“ (Моите спомени, Ал. Дюма — бел.прев.): история на града, сведения за неговите обитатели, за „малкия колеж“ на абат Грегоар — бел.фр.изд.
2
Арпан — стара мярка за площ, неточна според съвременните стандарти (20–50 ара) — бел.прев.
3
„Lettres a Emilie sur la mythologie“, Charles-Albert Demoustier, 1–4 parties, Grange, Cailleau, Desenne, 1786 — 1790. През 1789 г. са били отпечатани само първите три части — бел.фр.изд.
4
Левга — стара мярка за разстояние (около 4 км) — бел.прев.
5
Жан Сконен, майката на Расин, е кръстена във Ферте-Милон (Сен Вааст) на 2 септември 1612 г. — бел.фр.изд.
6
Мосьо — титла, която носел най-големият брат на краля — бел.ред.
7
За ролята, която играе Хаха в биографията на Дюма, вж. „Mes Memoires“, Robert Laffont, 1989, глава XLIX — бел.фр.изд.
8
Основан от Жофроа дю Плеси на улица „Сен Жак“, колежът е бил затворен през 1790 г.; заемана от Екол Нормал (1825 — 1847), разрушената сграда е заместена от лицея „Луи льо Гран“. Впрочем в завещанието си абат Консей отредил на младия Дюма, негов братовчед, стипендия за семинарията в Соасон — бел.фр.изд.
9
Луи Филип Д’Орлеан — бел.фр.изд.
10
11
