115
Прево — служител от кралската администрация, управител, надзорник; воен. — комендант — бел.прев.
116
Жак дьо Флесел (1721 — 1789) — последният прево на търговците в Париж, убит на 14 юли 1789 г. — бел.ред.
117
Днешният площад „Конкорд“ — бел.ред.
118
Жертвата, господин Шове, съдържател на пансион, на шейсет и четири години, когото един компрес с ракия изправил отново на крака, бил честван същата вечер в Пале Роаял — бел.фр.изд.
119
В битката при Филипи (42 г. пр. Хр.). Вж. Хораций. „Оди“, II, 7, 9 — бел.фр.изд.
120
Ан Робер Жак, барон Дьо Тюрго (1727 — 1781) — френски икономист, генерален контрольор на финансите (1774 — 1776), изпаднал в немилост поради опита да предприеме либерални финансови, икономически и социални реформи — бел.ред.
121
Луи Огюст Льо Тонелие, барон Дьо Бретьой (1730 — 1807) — френски дипломат, министър при Луи XVI — бел.ред.
122
Вергилий. „Енеида“, песен III, стих 48 — бел.фр.изд. (В българското издание — стих 46: „… гласът ми във гърлото секна.“ — бел.ред.)
123
„Ужасяващата мизерия по селата бе подгонила от всички краища стада от изгладнели към Париж; гладът го населяваше.“ Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд.
124
Фронда — политическо движение във Франция (1648 — 1653) по време на малолетието на Луи XIV, насочено срещу абсолютизма — бел.прев.
125
Oro obtestorque (лат.) — „Моля ви, заклевам ви“, Цицерон. „До Марк Целий“ — бел.фр.изд.
126
Ако и Анж, и Себастиен са сукали млякото на Мадлен Питу, Себастиен е по-точно млечен брат на по- малкия брат на Анж Питу, който не се появява повече след „Жозеф Балзамо“ — бел.фр.изд.
127
По онова време паласките са се носели на гърба — бел.прев.
128
Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред.
129
От Жан-Жак Русо, „За обществения договор, или Принципите на политическото право“ — бел.прев.
130
В тази свързваща глава Дюма резюмира „История на Френската революция“ от Мишле (Волтер, Въведение, втора част, глава VI) — бел.фр.изд.
131
Жан-Франсоа Пол дьо Гонди, кардинал Дьо Рец (1613 — 1679) — френски политик и писател. Участник във Фрондата. Неговите „Спомени“, оценявани като шедьовър на класическата проза, представляват ярка документална характеристика на епохата и личностите, оставили своя отпечатък — бел.ред.
132
Мишле, цит. съч., глава VIII (За червената книга), цитира „Спомени“ на кардинал Дьо Рец, първа част — бел.фр.изд.
133
Мишле, цит. съч., глава IX, цитира приблизително „Спомени на мадам Дю Осе за Луи XV и мадам Дьо Помпадур“ — бел.фр.изд.
134
Жан Бекю, графиня Дю Бари (1743 — 1793) — фаворитка на Луи XV, гилотинирана по време на революционния терор — бел.ред.
