относно замислената екскурзия. — О, великолепно! Чудесно! Какъв ден ще изкараме! Какво удоволствие!… Само че кога ще се заемете с подготовката?
— Няма по-хубав момент от настоящия — ако желаете, веднага.
— О! Очарователно! — завикаха дамите. — За бога, започвайте!
Пред мистър Пърси Ноукс бяха положени листи и писалка и членовете на комитета бяха уточнени, но след такива спорове между него и мистър Харди, сякаш от решението им зависеше съдбата на света. Накрая се споразумяха идущата сряда в осем часа вечерта да свикат събрание в дома на мистър Ноукс.
Сряда вечер настъпи, стана осем часът и осем от членовете на комитета дойдоха навреме. Мистър Логинс, адвокат от Бозуел Корт, изпрати писмено извинение, а мистър Самюъл Бригс, адвокат във Фърнивалс Ин, изпрати брат си — за голяма негова (на брат му) радост и немалко неприятности на мистър Пърси Ноукс. Между семействата Бригс и Тонтън съществуваше такава нестихваща омраза, каквато историята не познаваше. Враждата между Монтеки и Капулети е била нищо в сравнение с тази, която свързваше тези две знатни фамилии. Мисис Бригс беше вдовица с три дъщери и двама сина; мистър Самюъл, по-големият, беше адвокат, а мистър Алегзандър, по-малкият, усвояваше същата професия под наставничеството на брат си. Домът им се намираше на Портланд Стрийт и Оксфърд Стрийт и те се движеха в същите социални среди, както и семейство Тонтън, откъдето произтичаше и взаимната им ненавист. Ако госпожиците Бригс се появяха с шикозни капели, госпожиците Тонтън ги затъмняваха с още по-елегантни. Ако мисис Тонтън излезеше с шапка във всички цветове на дъгата, мисис Бригс веднага си слагаше боне с разцветки на клейдоскоп. Ако мис Софая Тонтън научеше нова песен, две от госпожиците Бригс й излизаха насреща с дует. Веднъж семейство Тонтън спечелиха временно надмощие с помощта на една арфа, но семейство Бригс изкараха на бойното поле три китари и разгромиха напълно врага. Съперничеството им нямаше свършване.
Като се има пред вид това, че мистър Самюъл Бригс беше просто една машина, нещо като автоматичен юридически бастун, и понеже идеята за предстоящото увеселение беше дошла от мисис Тонтън, женската страна на семейство Бригс уреди на събранието да се яви брат му, мистър Алегзандър, който беше известен, и не без основание, с твърдото упорство, присъщо на един адвокат по банкрутни дела, примесено с ината на онова полезно животно, което се прехранва с бодили, така че той не се нуждаеше от много наставления. Беше му наредено изрично да се противопоставя на всички решения и най-вече при всеки удобен случай да гласува против семейство Тонтън.
Събранието беше открито от мистър Пърси Ноукс. След като прикани всички да си направят грог от бренди и вода, той изложи накратко целта на тяхното събиране и завърши с мнението, че най-напред трябва да си изберат председател, който ще има някои допълнителни права, без това да означава, че ще се престъпят конституционните граници, и на когото ще възложат одобрената от комитета подготовка за излета. Един блед млад джентълмен с широка зелена вратовръзка и очила в същия цвят, член на благородните среди на Инър Темпъл, скочи и предложи мистър Пърси Ноукс. Познавал го отдавна и можел да каже, че на света никога не е съществувал по-достоен, по-почтен и по-добросърдечен човек. (Точно така! Правилно!) Младият джентълмен, който беше член на дискусионен клуб, използува възможността да направи преглед на британското законодателство от времето на Вилхелм Завоевателя до днешни дни — той се спря накратко върху кодекса, създаден от древните друиди, хвърли бегъл поглед върху принципите, положени от атинските законодатели, и завърши с пламенна възхвала на пикниците и конституционните права.
Мистър Алегзандър Бригс се противопостави на предложението. Той високо оцени мистър Пърси Ноукс като личност, но смятал, че не бива да му се дава голяма власт. (Виж ти!) Той изказа мнение, че мистър Пърси Ноукс не притежавал достатъчно честност, безпристрастност и необходимото благородство за дадената длъжност, след което се обърна с молба към всички да не разбират погрешно думите му като израз на някакво лично отношение към него. Мистър Харди защити достойния си приятел, макар че не разбра съвсем какво точно каза поради обзелото го вълнение, а може би и от брендито. Предложението беше подложено на гласуване и тъй като имаше само един глас против, мистър Пърси Ноукс беше избран по законите на конституцията и с право зае председателското място.
Оттук нататък работата на събранието продължи бързо. Председателят съобщи на колко възлизат разходите по екскурзията според неговите изчисления и всеки даде своя дял. Постави се въпросът да наемат „Индевър“, при което мистър Алегзандър Бригс предложи да го заменят с „Флай“, но след известни дебати се съгласи да оттегли предложението си. След това пристъпиха към главния въпрос — гласуването за участниците. На масата в един мрачен ъгъл на стаята беше поставена кутийка за чай, а всеки от членовете получи по един бял и един черен пул от табла.
След това председателят тържествено прочете следния списък на гостите, които той предлагаше: мисис Тонтън с двете й дъщери, мистър Уизъл, мистър Симсън. Те бяха подложени на гласуване и се оказа, че мисис Тонтън и дъщерите й отпадат. Мистър Пърси Ноукс и мистър Харди се спогледаха.
— Готов ли сте с вашия списък, мистър Бригс? — запита председателят.
— Готов съм — отговори Алегзандър и прочете следното: мисис Бригс с три дъщери, мистър Самюъл Бригс.
Церемонията беше повторена, при което се оказа, че мисис Бригс и трите й дъщери отпадат. Мистър Алегзандър Бригс изглеждаше доста глупаво, а останалите от присъствуващите останаха немалко изумени от мистериозността на това, което ставаше.
Гласуването продължи, но мистър Пърси Ноукс не беше предвидил една малка подробност, която попречи програмата му да премине така, както той я беше замислил. Всички бяха отхвърлени. Мистър Алегзандър Бригс на свой ред започна да гласува против всяко предложение и накрая се оказа, че след като бяха убили три часа в усилено гласуване, са утвърдили само трима души. Как можеше да се разреши тази дилема? Или трябваше да се провали целият план, или да се направи компромис. За предпочитане беше втората възможност и мистър Пърси Ноукс предложи да се откажат от гласуването и всеки просто да заяви кого ще доведе. Предложението бе прието, семействата Тонтън и Бригс бяха реабилитирани и списъкът беше утвърден.
За великото събитие беше определена следващата сряда и всички единодушно решиха, че тогава всеки член на комитета ще носи на левия си ръкав лента от синя коприна. Според думите на мистър Пърси Ноукс параходът принадлежеше на Главната параходна компания и се намираше близо до митницата. Освен това той предложи храната и виното да бъдат осигурени от някой известен доставчик. Решиха мистър Пърси Ноукс да бъде на кораба в седем часа, за да следи за подготовката, а останалите членове на комитета заедно с гостите трябваше да дойдат в девет. Всички си наляха още грог, присъствуващите студенти по право изнесоха няколко речи, към председателя бяха отправени благодарности и събранието беше закрито.
До този момент времето беше прекрасно и продължи да бъде такова. Мина неделята и мистър Пърси Ноукс започна да не го свърта на едно място — той непрекъснато сновеше до пристанището и обратно за голямо удивление на чиновниците и оборот на холборнските файтонджии. Дойде вторник и вълнението на мистър Пърси Ноукс надхвърли всички граници. Той тичаше всяка минута до прозореца, за да види дали не са излезли облаци, а мистър Харди слиса целия квартал около дома на председателя с упражненията си над новата комична песен.
Мистър Пърси Ноукс спа неспокойно тази нощ — той се въртеше в леглото и сънуваше объркани сънища за отплуващи параходи, огромни часовници със стрелки, които сочат девет и петнадесет, и грозното лице на мистър Алегзандър Бригс, което надничаше от палубата и се хилеше подигравателно на безрезултатните му опити да се помръдне. Той направи върховно усилие да се качи на борда и се събуди. Спалнята беше залята от ярко слънце и мистър Пърси Ноукс скочи към часовника си с ужасното предчувствие, че са се сбъднали най-лошите му сънища.
Беше точно пет часът. Той пресметна времето, с което разполагаше. Трябваше му около половин час, за да се облече, и тъй като утрото беше хубаво и по това време започваше отливът, реши да се разходи по Странд, а после да наеме лодка до митницата.
Облече се, хапна надве-натри и излезе. Улиците изглеждаха така пусти и безлюдни, като че ли предната вечер са били оживени с хора за последен път. Тук-таме подранил човек със сънливи очи сваляше капаците на някой магазин, полицай или млекарка преминаваха бавно по улицата, но слугините не бяха започнали още да метат пред вратите, нито бяха запалили огъня в кухните и Лондон изглеждаше необитаем. На една пресечка близо по Темпъл Бар (
