— Ти би ли могъл така? А, Кайл?
— Да — каза той, — но това са неща, които винаги съм знаел.
— Виждаш ли? — Принцът се усмихна. — Това е разликата между нас, добри ми Кайл. На теб ти е бил необходим цял един живот, за да усвоиш тези неща, а аз загубих само няколко часа, за да науча за тях толкова, колкото и ти.
— Не съвсем, господарю. По-малко — отвърна Кайл бавно.
Принцът премигна и направи полупренебрежителен, полураздразнен жест с ръка.
— Вероятно малката част, която е останала, не е толкова важна — заяви той.
Склонът свърши. Те прекосиха една лъкатушна долина и излязоха пред някакво селце. Докато минаваха през горичката край селището, чуха музика.
— Какво е това? — Принцът се изправи на стремената. — Защо танцуват?
— Там има бирария на открито, господарю. А днес е събота — почивен ден.
— Чудесно. Ще отидем при тях да се нахраним.
Те влязоха и си намериха маса далеч от танцовата площадка. Келнерката, която дойде да вземе поръчката им, бе млада и хубавка. Принцът лъчезарно се усмихваше, докато и тя не му се усмихна, после леко смутена побърза да се оттегли. Когато донесоха ястията, принцът лакомо се нахвърли върху тях, след което изгълта халба и половина бира. Кайл хапна умерено и изпи чашка кафе.
— Така е по-добре — каза принцът и се облегна назаа Толкова много ми се ядеше… Погледни, Кайл! Виж, там има пет, шест… седем гравитационни платформи. Значи не пътувате само с коне?
— Не — отвърна Кайл, — всеки постъпва според желанията си.
— Но щом притежавате такива платформи, защо не използвате и други нововъведения?
— Някои от тях ни прилягат, а някои — не, господарю.
Принцът се закиска.
— Искаш да кажеш, че се стараете да пригодите модерните постижения на цивилизацията към остарелия начин на живот, който водите тук? А трябва да е тъкмо обратното… — Той замълча. — Какво е това, което свирят сега? Харесва ми. Обзалагам се, че бих се справил с този танц — заяви той и стана. — Всъщност, мисля да опитам.
Спря се за миг и погледна отгоре надолу към Кайл.
— Няма ли да ме посъветваш да не го правя? — попита той.
— Не, господарю — рече Кайл. — Това, което вършите, си е лично ваша работа.
Младият мъж рязко се обърна. Келнерката, която ги бе обслужила преди малко, шеташе между съседните маси. Принцът се отправи подир нея и я настигна до парапета край танцовата площадка. Кайл видя, че момичето възрази, но принцът не я пусна и се зае да я увещава, гледайки я все така усмихнат от висотата на своя ръст. Малко след това тя свали престилката си и излезе на дансинга с него, за да му покаже стъпките на танца. Беше полка.
Той се учеше с фантастична бързина. Скоро се понесе ведно с келнерката пред останалите танцуващи двойки, краката му енергично стъпваха в такт, а белоснежните зъби блестяха на ухиленото му лице. Накрая танцът свърши, оркестрантите събраха своите инструменти и започнаха да слизат един по един от подиума.
Принцът пренебрегна момичето, което се помъчи да го удържи, и отиде при капелмайстора. Кайл бързо стана от масата и тръгна към подиума.
Капелмайсторът клатеше отрицателно глава. После се обърна и бавно се отдалечи. Принцът понечи да се втурне след него, но момичето го хвана и притеснено му заобяснява нещо.
Той се отскубна от нея и тя леко се препъна от внезапното му движение. Един келнер, който обслужваше съседните маси, не по-възрастен от принца и почти толкова висок, остави подноса и, приближавайки се изотзад него, го хвана за ръката и го извъртя към себе си.
— … не бива така — дочу Кайл, докато се изкачваше на подиума. Гъвкав като пантера, принцът замахна със скоростта на трениран боксьор и нанесе три последователни леви крошета в лицето на келнера. Рамото му подскачаше — във всеки удар той влагаше цялата тежест на тялото си.
Келнерът се свлече в безсъзнание. Кайл се протегна към принца и го смъкна през страничната пролука на парапета. Лицето на младежа беше побеляло от яд. На площадката се тълпяха любопитни.
— Кой беше тоя? Как му е името? — процеди през зъби принцът. — Той ми посегна! Видя ли? Той посмя да ме докосне!
— Вие го нокаутирахте — каза Кайл. — Какво още искате?
— Той се отнесе неуважително към мен… към мен! — кресна принцът. — Искам да разбера кой е! Ще го науча как се вдига ръка срещу бъдещия император!
— Никой няма да ви каже името му — отряза Кайл. Студената нотка в гласа му като че ли най-после достигна до принца и го отрезви. Той се вторачи в Кайл.
— В това число и ти ли? — запита накрая.
— Включително и аз, господарю — отвърна телохранителят.
Принцът го гледа втренчено само още един миг и сетне махна с ръка. Обърна се, освободи поводите на сивия кон и светкавично се метна на седлото. Кайл възседна големия бял жребец и го последва.
Навлязоха мълчаливо в смесената гора. След малко принцът заговори, без да се обръща:
— И това ми било телохранител!
— Вашият живот е поверен на моите ръце, господарю — каза Кайл. Принцът се обърна и го изгледа мрачно.
— Само животът ми ли? — попита той. — Щом не ме убиват, могат да правят каквото си поискат, така ли? Това ли имаш предвид?
Кайл не отклони погледа си от неговия.
— Общо взето, да, господарю! — потвърди той. Принцът заговори отново и в гласа му прозвуча злобна нотка:
— Мисля, че вече не ми харесваш, Кайл — каза той. — Въобще не ми харесваш.
— Не съм тук с вас, за да ви се харесвам, господарю — отвърна Кайл.
— Вероятно не — прошепна принцът многозначително. — Но ще запомня твоето име!
Около половин час те яздиха, без да обелят нито дума. Но постепенно раменете на младия човек се отпуснаха, а изражението на лицето му се смекчи. Дори започна да си припява нещо на непознат език и докато си пееше, бодрото му настроение изглежда се възвърна. След кратка пауза той заговори на Кайл така, като че ли нищо особено не се беше случило.
Мамонтовата пещера се намираше съвсем наблизо и принцът пожела да я посети. Огледаха я и след това се спуснаха надолу по левия бряг на Зелената река. Принцът като че ли изцяло беше забравил за инцидента в бирарията и се държеше любезно с всеки срещнат. Слънцето клонеше вече на запад, когато съзряха китно селце, разположено на отвъдния речен бряг. Край пътя имаше 1 страноприемница, която се отразяваше в изкуственото езерце до нея, а наоколо й растяха дъбове и борики.
— Приятно местенце — отбеляза принцът. — Ще пренощуваме тук, Кайл.
— Както кажете, господарю.
Те забавиха хода си и спряха. Кайл отведе конете в конюшнята, сетне влезе в страноприемницата и намери принца, който вече стоеше на малкото барче пред трапезарията и докато си пиеше бирата, ухажваше момичето зад лъскавия плот. Тази сервитьорка беше по-млада, отколкото онази в бирарията. Бе почти дете, с мека дълга пусната коса и кръгли кафяви очи, издаващи радостта й от вниманието на високия симпатичен младеж.
— Да — каза принцът на Кайл, поглеждайки го изкосо с царствено сините си очи, когато сервитьорката отиде да донесе поръчаното от Кайл кафе. — Именно тук е най-подходящото място.
— Подходящо за какво, господарю?
— Да опозная земните жители. А ти какво си помисли добри ми Кайл? — прихна принцът. — Ще наблюдавам хората, а ти ще ми обясняваш всичко за тях — става ли?
Кайл се вгледа замислено в него.
— Ще ви кажа онова, което ми е известно, господарю — отвърна той.
Изпиха — принцът бирата, а Кайл — кафето си и после влязоха в трапезарията, за да вечерят. Принцът непрекъснато задаваше въпроси.
