надеждата да останат живи след курса. Бил съм пилот-изпитател две години, известно време си имах и своя собствена ескадрила. По дяволите, наистина съм бесен, мистър Кигън!
Кигън беше изумен. Смит наистина му беше дал на разположение пилот от Въздушните войски и самолет. Уважението му към момчетата за всичко порасна.
Добре де, Бепи — каза той. — Като си толкова ербап, защо работиш за Белия дом?
Драймън бутна шапката на тила си и се облегна.
— Всъщност… смъкнаха ме.
— Смъкнаха те?
— Ами точното обвинение беше „Своеволни летателни прояви“ — каза Драймън и пак надигна уискито.
— И какво точно представляват тези волни летателни прояви?
— Своеволни — поправи го Драймън. — Всичко, което правя в самолета, е волно, мистър Кигън. Има само две неща, които правя добре. Летенето е едното от тях — и аз го правя дяволски по-добре от всичко друго. Виж какво ще ти кажа — аз мога да летя на всичко, което има мотор и две крила, и мога да отида с него навсякъде, по всяко време и при всякакви метеорологични условия. Аз съм роден да летя, мистър Кигън, аз съм най-щастлив, когато краката ми са на три километра от земята.
— Много интересно. Но не ми отговори на въпроса.
— Летателните инструкции са гадна работа, мистър Кигън. И скучна. Едно и също нещо ден след ден. Трябва да даваш добър пример на курсантите и да правиш всичко по устав. По дяволите, цяла година летях с поща в такова лошо време, че си слагах чашата с кафето в скута, за да съм сигурен, че не летя с главата надолу. После изведнъж ме пращат във Флорида да се правя на бавачка. Така че, за да изразходим малко излишна енергия, четирима от инструкторите решихме да си направим състезание. Тридесет мили. Финалната линия беше един мост на магистралата край морето. Е, по дяволите, можех да прелетя последните пет с гъза напред, бях ги изпреварил и тримата.
Той млъкна, за да довърши уискито си и да отпие глътка кола, после продължи:
— За нещастие моят командир карал по моста по същото време, когато реших да мина под него. Полковник Фредерик Мец. Никакво чувство за хумор. Даже не видял другите момчета, толкова бил зает да си скубе мустака, когато ме видял да прелитам под него. Аз му казвам: „Полковник, какво да направя, като понякога ме хващат бесните?“ А той ми вика: „Тебе освен че са те хванали бесните, Драймън, ще ти бъде отнето и правото за летене за деветдесет дни“. Деветдесет дни! Господи, цяла вечност! И тогава… — Той се облегна и пак се ухили. — Тогава Господ чу молбата ми.
И величествено махна към салона.
— И какво точно ти казаха? — попита Кигън. Чудеше се какви ли инструкции е дал Смит на този луд човек — и как ли е успял да го намери.
— Казаха ми, че съм куриер към Белия дом. Какво ще кажеш за това? Куриер! И че трябва да дойда тук и да ти се представя, и да правя каквото кажеш… в границите на разумното. — Той се изкикоти. — Каквото и да значи това.
— Значи да не убиеш и двама ни, Бепи.
— Няма начин — възрази Драймън. — Изключено. Казвай кое е първото нещо, което трябва да знам.
— На първо време трябва да знаеш следното: търся един човек. Не знам как изглежда, как се казва, какво прави или къде може да го намерим. И по начина, по който се развиват събитията в света напоследък, вероятно няма да разполагам с много време, за да го открия.
Драймън известно време го гледа втренчено, после се изкикоти.
— Окей. И какво ще правим?
— Това е проблемът, Бепи. Нямам идея къде ще свършим, но ще започнем като излетим утре сутринта за Вашингтон. Ще се настаниш в стаята ми за гости и ще бъдеш на мое разположение двадесет и четири часа в денонощие. Когато нямаме работа, не ме интересува какво правиш. Имам три коли, ти можеш да караш ролса. Вече не го карам много.
На лицето на Драймън се изписа благоговение.
— Ролс? — попита той почтително. — Искаш да кажеш „Ролс-Ройс“?
— Да.
Усмивката на Драймън премина в смях, после в рев. Той огледа „Розата“ и възкликна:
— Значи така изглежда, а?
— Кое? — попита Кигън.
— Как кое? Раят, шефе — извика Драймън. — Раят!
41.
Архивата на ФБР беше чиста като операционна. Нямаше нито прашинка по лампата или масата, подът беше излъскан до опасен гланц. Редиците шкафове се простираха покрай стените: безкрайни сиви метални чекмеджета.
Кирбо беше висок любезен мъж с оредяваща руса коса и кротки очи. Носеше бяла престилка, бяла риза и вратовръзка на райета и беше безукорен като архивата. Той стана от бюрото си и закуца да посрещне Кигън и Драймън.
— Очаквах ви — вежливо каза той, щом се запознаха. — Наистина много бързо се добрахте до тук.
— Нямаме време за губене — отговори Кигън. — Благодаря ви за отзивчивостта.
Кирбо ги поведе към дървеното бюро — старо, но чисто, както и всичко в помещението. Покани ги да седнат и попита:
— Какво търсите? Може би ще успея да ви помогна. Вече пета година съм в архивата. — Той потупа крака си. — Един крадец на коли ме прегази. Можете ли да повярвате? Осемнадесетгодишно хлапе. Паникьосал се и натиснал газта. Не успях да отскоча достатъчно бързо.
— Лоша работа — каза Кигън. — Много неприятно.
— Знаете ли, жена ми май смята, че е за добро. Сега съм си вкъщи всяка нощ, трябваше да се откажа само от тениса. И така… какво ще търсим?
— Търся един човек, който е бил или свидетел — или може би просто е трябвало да бъде разпитан във връзка с федерално престъпление. Не мисля, че е бил пряко замесен в инцидента, въпреки че не съм сигурен.
— Какво е било нарушението?
— Не знам.
— Как се казва?
— И това не знам?
— Описание?
— Нямам представа.
— Но тогава какво знаем? — попита Кирбо.
— Не знаем нищо, мистър Кирбо. Не зная нищо за този човек, освен че е опитен скиор, майстор на дегизацията и е германец по рождение, въпреки че съм сигурен, че е имал документи за американска самоличност. Знам, че е дошъл тук някъде през трийсет и трета и е изчезнал през пролетта на трийсет и четвърта година, понеже е бил замесен по някакъв начин с разследване на ФБР и не е издържал на напрежението. Появил се е отново след година, вероятно с нова самоличност, и оттогава си е тук.
Кирбо помисли минута, после каза:
— Това ли е всичко?
— Това. Освен огромното желание да го намерим.
— И как мислите да го направите?
— Говорим само за три месеца. Март, април и май трийсет и четвърта. Мислех заедно с Бепи да прегледаме архивите за тези три месеца и се надявах нещо да изскочи.
Агентът на ФБР се засмя, стана и закуцука към една редица шкафове. Издърпа няколко чекмеджета и се обърна към Кигън.
— Имаме архиви за откраднато правителствено имущество, за изнудване, за откраднати коли,
