— Не съм сигурен. Той е много богат и доста независим. Познава всички в посолството, в армията, хора от правителството, повечето от благородните фамилии тук и в Англия. Такъв човек, ако симпатизира на нашите възгледи, майн фюрер, може да бъде използван по много начини. Той зйае много вътрешни тайни — кой може да се поддаде на изнудване: хомосексуалисти, длъжници, влиятелни хора, чиито вкусове превишават банковата им сметка.
— Съгласен съм. Само внимавай с него — каза Хитлер. — Никога не се доверявай на американци. Прекалено са идеалистични.
— Да, майн фюрер.
— Какво става с 27?
— Обучението му върви много добре. Лудвиг ми докладва, че е изключителен ученик. Бързо възприема. Между другото, опитвам и нещо друго, малко непочтено може би.
— Разбира се — злобно се усмихна Хитлер. — Какво друго мога да очаквам от теб.
— Въведох още един ученик в курса за обучение със Сван. Сван, разбира се, не знае за това, но човекът ще го замести, в случай че на 27 нещо му се случи или го хванат. Сван мисли, че новият човек се обучава със съвсем друга задача. Ще бъде добра възможност да ги сравним.
— Мисля, че не е нужно да ти казвам да бъдеш много внимателен с 27 — каза Хитлер и лицето му придоби отново сурови черти. — Той е голяма уловка, но ще го загубим, ако реши, че не му вярваме напълно.
— Ще имам това предвид, майн фюрер. Ще ида лично да посетя лагера.
— Много добре. С нетърпение ще очаквам доклада ти. Разработил ли си детайлите на операцията?
— Ще бъда готов, когато и той бъде готов.
— Чудесно. Гордея се с теб, Вили.
— Благодаря ви, майн фюрер.
— И, Вили, не забравяй. — Той вдигна пръст. — Черната лилия.
— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.
— Хайл Хитлер.
17.
Сван се спускаше по стръмния склон. Вятърът бушуваше в ушите му. Движението му бе така бързо, че приличаше на скачане от скала. Той не обръщаше внимание на наклона, така както не обръщаше внимание и на красотата на Алпите, и на болката от напрежението в прасците, бедрата и раменете.
Беше изцяло концентриран, с очи, съсредоточени на двайсет метра напред, като внимателно разучаваше терена за камъни, пънове и други пречки, скрити под дълбокия сняг. Ако забележеше някаква опасност, променяше наклона на тялото си съвсем малко, само колкото бе необходимо, без да намалява скоростта. Състезаваше се с хронометъра в главата си.
Два километра по-надолу, в подножието на планината, един мускулест мъж в бяло маскировъчно облекло стоеше до глезени в снега и обхождаше с бинокъла си склона на върха Хамел.
Беше висок почти два метра, в чудесна физическа форма, с тъмен загар от часовете, прекарани по склоновете, плешив като планински връх, с дълго конско лице и бледи, аналитични очи. Единственият отличителен знак бе сребърният есесовски орел на шапката му. Изведнъж той спря да движи бинокъла. Скиорът беше само една малка точка, която се спускаше по склона на планината.
— Ето го — каза той. — По средата на пътя. Боже Господи, сигурно кара с над сто километра.
Фирхаус наблюдаваше точицата, която се спускаше по стръмната гола страна на високия доломитов връх. Облеченият в черно скиор се спускаше право надолу, без да променя посоката си, обвит в облаци сняг.
— Надявам се, че няма да се нарани — каза Фирхаус.
— Няма начин — каза високият офицер от СС. — Сван никога няма да се нарани. На Сван никога няма да му се случи злополука. Той просто няма да я допусне.
— Ти май не го харесваш, Лудвиг, прав ли съм? — каза Фирхаус.
— Всъщност няма нищо за харесване или нехаресване — отговори Лудвиг. — Той е самотник, никога не се присъединява към нас за по някоя бира вечерта. Учтив е с преподавателите и другите ученици, но всичко стига само дотам. Той се е посветил изцяло на усъвършенстването.
Лудвиг за момент свали бинокъла.
— От друга страна, е голям актьор. Действително три-четири пъти надхитри целия персонал, като се дегизира.
— Наистина ли? — каза Фирхаус. Лудвиг отново вдигна бинокъла и добави:
— Дори може да е доста чаровен, когато играе някой друг.
Уверено, без да се отклонява, скиорът пресече стръмния склон и изчезна между дърветата в подножието му.
— Трябва да призная, че си избрал идеално място за този вид тренировка, но защо точно тук?
— Най-вече заради снега. Върховете на планината държат сняг през цялата година. И са изолирани. Никой няма да се натъкне на този лагер. Хората от Милщад мислят, че сме граничен пункт. Италия е само на двайсет-трийсет километра оттук.
— Изглежда хубаво село.
— Много са дружелюбни и напълно изолирани.
— Разкажи ми нещо повече за Сван — каза Фирхаус.
— Най-добрият ученик, който съм имал — каза високият есесовец. — Много умен човек. Кажеш му нещо веднъж и той веднага го научава. Вече е овладял всичко, което петимата инструктори и аз сме му казали.
— Смяташ ли, че вече е готов да напусне? — попита Фирхаус. Бе вербувал полковника от СД, разузнавателния отдел на СС, където го смятаха за прекалено висок, за да бъде ефективен агент на бойното поле. Това бе неприятна загуба за СД, понеже Лудвиг бе един от най-умните мъже, които Фирхаус бе срещал. Беше завършил с отличие университета в Берлин и изтънко познаваше човешкия характер. Фирхаус го бе назначил да отговаря за обучението и селекцията на агентите, които вербуваше, и Лудвиг бе разработил една наистина тежка програма — дотолкова физически и интелектуално изтощителна, че трудно устояваха и най-твърдите мъже.
— Може би — каза Лудвиг най-накрая. — А може би е по-добре да остане още малко. Просто да сме сигурни, че е идеален. В края на краищата още в началото планирахме курса за една година. Изминали са само седем месеца.
— Няма защо да бързаме — каза Фирхаус. — Всякаква задача. Разбираш ли, Лудвиг, всякаква задача! Той трябва да може лесно да се справя с всякаква задача. А какви са му отношенията с другите?
— Студени като айсберг. Нищо не може да го обезпокои. Преживя три седмици в планината сам — пуснахме го без нищо друго освен оръжието му и дори мисля, че наддаде на килограми там.
— Оръжие?
— Отличен стрелец и владее ножа като цирков изпълнител. Ашита от Окинава казва, че Сван е най- добрият му ученик по жиу-жицу. Има ръце като желязо.
— Ще убива ли, ако му се наложи?
— Без да му мигне окото. Той би убил и собствената си майка, ако това е целесъобразно.
— Интересно. А мислиш ли, че такъв самотник ще се подчинява на заповеди?
— Ще направи всичко, което е необходимо, за да изпълни задачата си. Той се е превърнал в машина.
— А другите неща — онези, на които един човек не може да се научи?
— Той е потаен, лукав и опасен. И изкусен лъжец. И както отбелязах, голям актьор. И е достатъчно параноичен, за да бъде много предпазлив. Както виждаш, не само е майсторски скиор, но и абсолютно безстрашен. Много добра находка, хер професоре.
— А другият? Крафт?
— Хладнокръвен убиец, но не е така гъвкав като Сван. В някои области е почти еднакво добър.
— А доколко е предпазлив той, Лудвиг?
