ВТОРА КНИГА
„Вярата в свръхестествен източник на злото не е необходима; самите хора са достатъчно податливи на порока.“
18.
Тя сядаше на високия стол в ъгъла на сцената — малко пастелно петно срещу пианото. Имаше и тенор саксофон и бас за фон, но гласът й едва ли се нуждаеше от това. Всяка песен бе импровизация. Светлините в малкия клуб угасваха, конферансието я представяше, чуваше се тремолото на пианото и меката светлина постепенно се засилваше.
Пееше на английски и акцентът й засилваше очарованието. И още с първите ноти покоряваше залата.
Кигън сядаше винаги на една и съща маса, всяка нощ. Изпращаше й рози всеки ден, без картичка, като предполагаше, че рано или късно тя ще свърже цветята с лудия американец, който идва всяка вечер и слуша всичките й изпълнения. Но тя не му обръщаше внимание. Той дори се опита да си уреди среща с нея, но управителят каза, че тя не харесвала американците. Кигън никога не бе получавал такъв решителен отказ от жена и обезкуражен, спря да ходи в клуба.
Настъпващата зима се превърна в зимата на неговото неудовлетворение. Бе мека и Кигън я прекара почти цялата в Южна Франция, в един малък град на име Греноа. Беше решил да зазими един от състезателните си коне там — всъщност кобила, за да я подготви за летния сезон. Кобилата бе показала много добри възможности на американските трасета още като двегодишна и сега Кигън искаше да види какво ще направи на европейската серия. Тренираше я Алоис Джекет, Ал Джек за по-кратко, от Лароз — делтата на Луизиана. Делтата бе известна с четвърт надбягванията, наречени така, защото конете стартираха и тичаха без ограничения четвърт миля право по трасето. За десет години Ал Джек бе научил всичко за породистите състезателни коне и бе станал отличен треньор. Бе висок, със стойка на курсант от Уест Пойнт. Носеше винаги костюм, жилетка, вратовръзка и панамена шапка, дори когато работеше с конете. Смяташе, че конните надбягвания са джентълменско занимание, и се обличаше по съответния начин.
„Когато говорят за смесена кръв — казваше той гордо, — говорят за мен, за Ал Джек. Аз съм една четвърт индианец чероки, две четвърти френски мелез и още една четвърт негър, и ако има някой, който да разбира повече от коне от Ал Джек, това е самият Господ.“
Когато работеше, не приказваше. Изразяваше одобрението или неодобрението си с тих смях. Дори да съобщаваше, че идва краят на света, се смееше. След известно време Кигън започна да различава кое хихикане изразява добри новини и кое — лоши. Имаше и смях, който изразяваше бедствие, но Кигън го бе чувал само веднъж, когато Ал Джек разбра, че във Франция ги няма любимите му раци. За щастие скоро откри, че охлювите могат да ги заместват приемливо, и се отдаде на мекотелите.
Двамата ставаха всеки ден в зори и се занимаваха с конете до късен следобед, след което ходеха до селото, тъпчеха се с мекотели и ги поливаха с вино.
— Имаме си истински победител, мон ами — казваше Ал Джек. — Тази кобилка ще прави пари всеки път, щом излезе на пистата.
— Ако не печели, ще я направим на туткал — отговаряше Кигън и двамата се смееха и поръчваха още охлюви.
— Знаеш ли за какво си мечтая, Ки? Мечтая да спечеля достатъчно пари, за да й купя породисг жребец, когато престане да се състезава.
— Имаш го, Ал. Разчитай на мене. Щом започне да губи скорост, ще я заплодим.
— Дяволски великодушно от твоя страна, Ки, но мисля, че ще се чувствам по-добре, ако си платя.
— Ще говорим за това по-късно.
Времето минаваше приятно, дните бяха изпълнени с тежка, работа, разговори за коне и добра храна, но Кигън не можеше да спре да мисли за певицата. Не говореше за нея, но тя бе обсебила сърцето и ума му.
Прекараха заедно с Бърт коледната ваканция в Испания в лов на пъстърва, после Радмън отиде за месец в Етиопия — страна, за която мнозина смятаха, че ще бъде първото завоевание на Мусолини. Дописките на Бърт се появяваха на първите страници на „Хералд Трибюн“ почти всеки ден. От Етиопия той се върна пак в Испания за два месеца, за да пише за гражданската война, която всички усещаха, че е неизбежна. Стилът му ставаше все по-официален, по-обективен, по-твърд. С всяка телеграма той сякаш все по-майсторски интерпретираше за читателите си непостоянната политика в Европа. Неговите определения за Хитлер, нацисткото движение и нашествието на фашизма в Германия, Италия и Испания допринасяха за растящата му популярност като един от най-уважаваните кореспонденти в Европа. Кигън прекара един месец на ски в швейцарските Алпи, после замина за няколко седмици в Берлин, но избягваше „Кит Кет“ и както обикновено обикаляше приемите. Често се сблъскваше с малкия гърбушко Фирхаус, личния клюкар на Хитлер, който бе винаги толкова вежлив, че стигаше чак до раболепие. После се върна във Франция и в началото на март двамата с Ал Джек се преместиха в Дювил и всяка сутрин пътуваха с кола няколко мили до плажа, та кобилата да потича по морския бряг и да заздрави краката си, за да стане по-издръжлива по дългите европейски трасета. Кигън следеше живо кариерата на Бърт и бе доволен, когато най-накрая той пристигна в Париж и се отби да го посети.
— Сега я учим да тича обратно — каза Ал Джек гордо. Повечето от европейските състезания се провеждаха отдясно наляво, обратно на посоката, в която беше тренирал кобилата в Щатите.
— Е, Бърт — каза Кигън на Радмън, докато седяха на дюните и наблюдаваха как Ал Джек направлява вървежа на кобилата. — Как е в Етиопия?
— Горещо, мрачно, мръсно, сухо и пълно с пясък — в косата, в очите, дори в кафето ти.
— Ще има ли война? Радмън кимна утвърдително.
— До една година етиопският лъв ще влезе в италианската клетка.
— Лошо. А Испания? Как са жените там?
— Знаеш ги. Не се обиждат, когато ги каниш вкъщи, и не се сърдят, когато после не ги каниш на закуска. И там е лошо. Гражданската война е въпрос на време. И ще бъде много брутална.
— Всички войни са брутални.
— Не исках да кажа това. Слушай, Ки, видях еднб летище край Мадрид с няколко дузини бомбардировачи „Хайнкел“, в хангари. Всички роялисти използват германско оръжие. Можеш да ми вярваш:
