които заемаха едната срана на стаята. В рязък контраст с безпорядъка, самата стая беше светла и жизнерадостна, осветена отгоре от един тавански прозорец.
Старецът беше слаб, почти немощен. Бялата му коса се подаваше на кичури изпод черната еврейска шапка. Кожата му беше почти прозрачна като пергамент, както често става на стари години, а около раменете му беше преметнат дебел шал, въпреки че в стаята беше доста топло. Той вдигна поглед и изгледа влезлите над очилата си.
— Имаш гост. Това е Джени Гулд. Сестра на Аврам Волфсон.
— Половин сестра — каза тя.
Той стана с усилие, пое ръката й и каза с кротка усмивка:
— Добре, добре. Какъв приятен начин да започнем деня. — Целуна й ръка, после махна към дивана. — Юлиус, направи място, моля те.
Юлиус натрупа няколко купчини от разпилените документи на пода и двамата седнаха на дивана.
— Трябваше да напусна Германия много внезапно — каза старият Ели като посочи стаята. — Това е цялото ми имущество. Подреждам тези неща цяла година и все още съм на първата папка.
— Трябва да сляза в магазина — каза Юлиус и излезе.
— Значи вие сте германец? — попита Джени.
— Да — тъжно каза старият Ели. — Преподавах в университета заедно с Райнхард и Щернфелд. Аз се измъкнах. — Той спря за момент, после добави: — За съжаление те нямаха такъв късмет.
— Да, знам. Аз също съжалявам.
Той я разгледа с благите си очи, помъдрели от годините и изхабени от времето.
— Изглеждаш сякаш… изненадана — каза старият Ели. Тя се разсмя.
— Съжалявам, поради някаква причина очаквах да сте по-млад.
— О? Хитруването е игра за по-млади хора, така ли?
— Предполагам, че точно така си мислех. Смешен предразсъдък.
— Повечето предразсъдъци са смешни — каза той и вдигна рамене. — Както и да е, мила моя, необходима е стара глава да държи младите ръце стабилно. Освен това, кой ще помисли, че на седемдесет и девет годишна възраст ще стана ръководител на незаконния трафик на една подмолна организация? Намирам го за доста освежаващо. И така, какво можем да направим за теб?
— Трябва да говоря с Аврам. Той се намръщи съжалително.
— Много трудно, мила моя. Всъщност дори невъзможно в този момент. Чу ли какво се е случило? Точно сега нещата не са нормални. Казват, че около три хиляди от Sturmabteilung и още много други били убити през последните две нощи.
— Току-що прочетох вестника. Господи, какво се е случило?
— По същество това означава, че властта на Хитлер сега е абсолютна.
— Как могат хората да понасят това?
— Хората? — каза старият Ели с дълбока тъга. — Те не му обръщат внимание, мила моля. Те гледат на другата страна. Тяхното отношение е просто: не могат да направят нищо срещу това, така че се опитват да повярват, че то не се е случило. Ето защо работата на Аврам е много важна. Той буквално се е превърнал в гласа на германската съвест. Той продължава да им напомня, че това, което става, е морално несъвместимо. Не просто легално несправедливо, но и морално несправедливо.
Той се облегна и погледна към слънчевата светлина на яркото лятно утро.
— Знаеш ли, той е мой студент — каза старият Ели доста тъжно. — Аз много се гордея с това. Да си бил възпитател на един различен интелект е чудесно постижение.
— Не е възможно канцлерът на нашата страна да прибягва към хладнокръвни убийства — каза тя.
— О, той го е правил много пъти преди миналата нощ — каза старецът. — А сега чухме, че Черната лилия е следващият номер в неговия списък. Ето защо е невъзможно да се обадим на Аврам точно сега. Той е постоянно в движение. Но аз съм сигурен, че ще ми се обади до няколко дни. Да му предам ли някакво съобщение?
Тя поклати глава, после обясни защо е необходимо да отиде до Берлин.
— Преди да замина той ми каза винаги да се консултирам с вас относно връщането ми. Каза, че вие би трябвало да знаете, ако съществува някаква опасност.
— Необходимо ли е да направиш това? Да идеш в Берлин точно сега?
Тя кимна.
— Трябва да му кажа за моето решение. Той знае за Франсис, но никога не го е срещал. Също така трябва да опразня апартамента си и да видя някои познати. След няколко дни заминавам за Америка. Трябва да си взема довиждане.
— Това може да бъде направено вместо теб.
— Не, не мога да замина, без да го обясня на Аврам.
— Така ли? Напиши му писмо.
— Мислите ли, че съм в списъка на бежанците? Затова ли сте толкова загрижен за моето връщане?
Той поклати глава.
— Ни най-малко. Мисля, че щяхме да разберем, ако си в списъка. Но заради родството ти с Аврам това може да бъде опасно точно сега.
— Знам, че си мислите, че ако ме хванат, ще измъкнат информация от мен — каза Джени. — Повярвайте ми, това не е възможно. Аврам не ми е казвал нищо. Аз само помагах за разпространяването на листовки и вестници.
— Едно престъпление, което се наказва с обезглавяване, знаеше ли това? Закарват продавачите на „Берлинска съвест“ в мазето на затвора Щаделхайм и ги обезглавяват. Обезглавяват! Можеш ли да повярваш? Какво… варварство. Сърцето ме боли, когато виждам, че стават такива неща.
— Ще ми помогнете ли да се върна у дома? — каза тя настойчиво.
Той сякаш отлагаше решението.
— Трябва да признаеш, че е малко странно да помогнеш на някого да се върне в Германия — каза той накрая, почти като че ли слисан от тази мисъл.
— Чичо Ели…
Старият Ели вдигна рамене и завъртя очи.
— Понякога си мисля, че ние евреите прекалено много държим на рода.
— Аз не съм еврейка, чичо Ели. Аврам ми е половин брат. Но раснахме заедно като истински брат и сестра. Аз се възхищавам от това, което прави. Плаша се до смърт, но му се възхищавам. Най-малкото, което мога да направя, е да му обясня защо заминавам.
Той махна с ръце в знак, че се предава, и кимна.
— Извини ме за една минута — каза той, тежко се надигна и излезе от стаята. Тя седеше тихо и слушаше приглушения му глас в другата стая. Изведнъж усети, че я е страх — съвсем малко, но това беше една искра, която можеше да прерасне в ад. Тя се опита да потисне страха си, но устата й започна да пресъхва, по гръбнака й започна да се стича пот. Не се страхуваше за себе си, а за Аврам.
Старият Ели се върна с един лист хартия.
— Ще отлетиш за Лайпциг — каза той като четеше бележките. — После ще те закарат до Берлин с автомобил. Това са само два часа път, около стотина километра. Имаш ли къде да отседнеш там?
— Преместих се в нов апартамент преди да напусна. Телефонът не е на мое име. Мисля, че там ще бъде безопасно.
Старият Ели дръпна един стол пред нея, седна и се наведе напред.
— Но не за дълго — предупреди той. — Ако разберат, че си в Берлин, и наистина те търсят… Трябва да се измъкнеш колкото е възможно по-бързо. Когато си готова, ще се върнеш обратно по същия път. Помни: отсега нататък не се доверявай на никого.
— Даже и на Аврам?
— На него може, разбира се. Но избягвай всеки, който не е свързан директно с Лилията. И недей да търсиш Аврам, той ще те намери.
— Разбирам.
— Има само един полет на ден оттук до Лайпциг. Той ще замине след два часа. Трябва да използваш истинското си име заради паспорта. Нямаше време да ти намерим фалшив. Всъщност те проверяват само
