— Е, очевидно е, че някой ме е преварил — отговори Кигън остро. — И докато сме все още на тази тема, къде е госпожица Гулд?
— Аз задавам въпросите.
— Може би трябва да се допиташ до нея преди да продължиш?
— Може би ти ще ни кажеш къде е тя?
Тръпка на боязън премина през Кигън. Беше ли това някакъв вид уловка? Ако те бяха от Гестапо, къде беше Джени и какво правеха те в нейния апартамент? И къде беше той и защо го подлагаха на строг разпит?
Нещо не беше наред.
— Ти пристигна на Темпелхоф тази вечер с частния си самолет, Кигън. И направо премина през митницата.
— Ей?
— Никаква митническа проверка?
— Нямах никакъв багаж. Освен това аз идвам и си тръгвам от Берлин много често. Всички на летището ме познават.
— Не се ли сещаш, че си проследен дотук?
— В никакъв случай. Някой започна да ме следи, но аз се отървах. — Той спря и се усмихна. — Разбира се. Това бяхте вие, момчета. Вие бяхте тези, от които се отървах. И след като ви се изплъзнах, вие все пак се появявате в това жилище, значи сте знаели къде живее тя. По дяволите, вие ме преследвате. Защо?
— Аз ще задавам въпросите, ти просто продължавай да говориш.
— Окей. Искаш ли да ти кажа какво не мисля? — каза Кигън.
— Какво не си мислиш, хер Кигън?
Кигън отново вдигна ръка, така че да спре силната светлина.
— Не мисля, че сте от Гестапо. Не изглеждате като Гестапо и не действате като Гестапо, и по дяволите, дори не се обличате като тях. Косите ви са прекалено дълги и имате бради. И ако бяхте от Гестапо, нямаше да ме питате за митницата. Освен това, ако бяхте от Гестапо, щях да бъде в някое подземие, най-вероятно с електроди, прикрепени към тестисите. Не го ли правят по този начин?
— Много си схватлив, Кигън. Но ние знаем това. Какво друго не си мислиш?
— Е, ако не сте Гестапо, тогава моето предположение е, че вероятно сте точно обратното. Какви сте, някакъв вид терористична организация? Партизани? И какво правя тук? И защо сте претърсвали апартамента на Джени Гулд?
— Ние не носим отговорност за това.
— Тогава кой? Гестапо?
— Ти си много умен, Кигън, но въпросът сега е на чия страна си?
— Спрямо какво?
— Спрямо Фирхаус. Доколко си близък с Фирхаус?
— Фирхаус? Нямам никаква връзка с Фирхаус. Виждал съм го на десетина приема и се натъкнах на него веднъж в сауната. И всъщност какво, по дяволите, ви засяга това? Кои сте вие?
— Фирхаус е главатарят на една организация, наречена „Die Sechs Fuchse“ — каза брадатият мъж. — Не знаеше ли това?
— Шестте лисици? — каза изненадано Кигън.
— Това е специална разузнавателна група, съвсем отделна от СС. Той е неин шеф и докладва само на Хитлер.
— Искате да ми кажете, че Фирхаус е някакъв вид супершпионин?
Едрият брадат мъж бавно кимна.
— Той е може би по-опасен от Химлер или дори Хайдрих. Всички знаят на какво са способни те, но хер докторът е една загадка. Ние знаем, че е съветник на Хитлер, следователно има влияние. Знаем и че душата му е черна като брадата ми.
— Откъде знаете това?
— Понеже работата ми е да го знам, Кигън.
— Е, всъщност каква, по дяволите, е вашата работа? И какво общо имам аз с това? Аз не съм германец.
— Но си влюбен в германка.
Какво ставаше? Къде беше Джени и кои бяха тия шегаджии, и какви бяха тези измислици за Фирхаус и супершпионите и за Гестапо? Той скочи внезапно и блъсна стола към мъжа с пистолета, но той отскочи и се прицели право в главата на Кигън.
— Това не е ваша работа — изръмжа Кигън и тръгна към него. Спря когато дулото почти опря в челото му. — И ми омръзна да размахваш това нещо в лицето ми. Или го махни, или го използвай!
— Не ставай глупав, американецо.
— Мисля, че вие ме заблуждавате. Не сте ме докарали тук да играем валс, а защото искате нещо. Защо просто не го кажете и не престанете да размахвате тоя пищов?
— Не се отнасяй пренебрежително към…
— Вижте, защо съм тук? — настоя Кигън и пристъпи още една крачка. Дулото на пистолета опря в челото му. — Ето, не можеш да пропуснеш. Сега или дръпни спусъка, или ми кажете какво искате. Казах ви, че не знам нищо за Фирхаус. И откъде знаете за моята връзка с Джени… и всъщност какво, по дяволите, ви интересува това?
Брадатият мъж го загледа няколко секунди, после посегна и наведе ръката на мъжа с пистолета.
— Казвам се Аврам Волфсон — каза той най-накрая. — Джени ми е половин сестра.
— Твоя сестра! — смая се Кигън. Погледна Волфсон няколко секунди, после каза: — Е, би трябвало да те смъмри, че си играеш с пистолети.
— На всичко ли се присмиваш?
— Защо не? Животът е шега. И колкото по-остаряваш, по-забавна става. Вижте, дойдох тук да взема годеницата си и да я върна в Париж. Идвам тук, апартаментът й е в безпорядък, нея я няма, получавам една кърпа хлороформ в лицето, събуждам се в някаква дупка с прожектори и пистолети и вие, момчета, ме разпитвате насила, а сега ми казваш, че си й брат. Какво става, по дяволите?
— Трябваше да се уверя, че не си свързан с Фирхаус.
— Защо? Заради Джени? Това да не е някаква странна семейна традиция, да се опитваш да сплашиш до смърт ухажорите й? Аз обичам сестра ти. Помолих я да се омъжи за мен. Искам да кажа, защо ще правя такова нещо?
— Не знам, но ти и аз сме единствените, които знаят къде живее. Някой се е добрал до жилището й и тя е изчезнала. Аз не съм казал на никого, така че оставаш ти.
Кигън почна да се ядосва, но успя да се овладее.
— Не съм казал на жива душа.
Големият въпрос сега беше защо някой търсеше Джени? Защо?
— Защо я търсят? — попита Кигън.
— Наистина ли не знаеш?
— Ако знаех, щях ли да те питам?
— Може би например за да ни убедиш, че не си замесен.
— Вие май страдате от параноя, а?
— Да, затова сме още живи.
Волфсон запали нова цигара, дръпна бавно и пак така бавно издуха пушека към тавана, Печелеше време.
— Хайде, Волфсон, защо ще ме преследва Гестапо?
— Търсят нея. Тя е връзката.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Гестапо я преследва. Тя е била предадена и ние мислим, че тъкмо твоят приятел Фирхаус я търси.
— Предадена? От кого? И защо?
