— Осъдени сте на смърт от фюрера.
— Защо, за Бога? Не сме виновни за нищо.
— Обвинени сте за предателство. Хайл Хитлер! — И Хайдрих го застреля в гърдите. Лейтенантът изгрухтя и седна, а Хайдрих стреля втори път, в окото му. Останалите петима бяха изблъскани през вратите и докато викаха, че са невинни, и молеха за милост, бяха повалени на земята и разстреляни.
По късно през деня Хитлер седеше зад бюрото си в Кафявата къща и гледаше смъртоносния списък на Айке пред себе си. Фирхаус беше проверил имената предварително.
Химлер заповяда сто и петдесет кадети от СА и други сто лидери на кафявите ризи да бъдат закарани в стария армейски затвор край Берлин и смъртните отряди се захванаха за работа. Всеки петнадесет минути петима щурмоваци или кадети бяха извеждани от килиите и ги отвеждаха до червената тухлена стена на затвора. Разпаряха им ризите, начертаваха върху гърдите им кръг и десетина точни стрелци от СС ги екзекутираха. После хвърляха телата им в метални камиони за пренасяне на месо и ги превозваха до едно село близо до казармата, където ги изгаряха и разпиляваха праха им на вятъра.
Зачеркнати.
Един баварец, който беше помогнал на бирения пуч преди единадесет години, но беше против анексията на Бавария, беше изведен в близкото блато и пребит до смърт с кирка.
Зачеркнат.
Един музикален критик, изявен социалист, беше обесен в мазето си и разстрелян с четири куршума. Смъртта му беше вписана като самоубийство.
Зачеркнат.
Един бивш щурмовак на име Грюнщат, навремето личен телохранител на Хитлер преди да стане Gauleiter на един малък град в Германия, беше извлечен от къщата си и двата му крака и двете му ръце бяха счупени с брадва. После го дотътриха до едно малко езеро.
— Това е грешка! — крещеше той. Извикайте фюрера. Аз съм неговият телохранител!
— Verrater — рязко отвърна един от войниците от СС.
— Не съм предател — възрази Грюнщат.
Хвърлиха го в езерото и пушиха цигари, докато го гледаха как се дави.
Зачеркнат.
Генерал Курт фон Бридоф, помощник на генерал Шлайхер по време на бирения пуч, излезе от къщата си в седем и половина и изведе своя дакел, Гретхен, на сутрешна разходка. Докато се беше навел да прикачи каишката към нашийника, пред сградата спря един черен мерцедес.
— Генерал фон Бридоф? — попитаха отвътре.
— Да?
Тримата мъже в колата вдигнаха пистолетите си и стреляха едновременно. Една дузина куршуми разпраха тялото на фон Бридоф.
Зачеркнат.
Густав фон Карл, седемдесет и три годишен, който също беше участвал в потушаването на пуча през 1923 г., беше намерен в едно блато близо до Мюнхен, накълцан до смърт с кирка.
Зачеркнат…
Зачеркнат…
Зачеркнат…
До мрак смъртните отряди на СС, водени от Гьоринг и Химлер в Берлин, бяха зачеркнали над 1500 имена от списъка на Айке. Мюнхенската операция беше избила още над триста. Преди да падне нощта, почти всяко име от списъка на Айке беше зачеркнато.
Хитлер се облегна в стола си и бавно кимна Фирхаус.
— Свършено и завършено — каза той с облекчение.
Беше останал само Рьом.
Рьом седеше на железния креват в една килия на затвора „Щаделхайм“. Беше му толкова горещо, че си беше свалил дори ризата. Огромният му гръден кош беше покрит с черни и влажни сплъстени косми. Вратата се отвори, Фирхаус влезе, остави до Рьом няколко вестника с репортажи за „Колибри“ и сложи върху тях един зареден пистолет.
— Фюрерът ти дава още един шанс да намериш своя мир — каза Фирхаус.
Рьом го погледна и се засмя.
— Ако трябва да ме застрелят, кажи на Адолф сам да го направи.
— Както искаш — каза Фирхаус, обърна се и излезе от килията с рачешката си походка. Отвън го чакаше Теодор Айке. Фирхаус вдигна рамене.
— Упорит до края — каза той.
Почакаха петнайсет минути, после Айке провери пълнителя на люгера си и го зареди.
— Хайл Хитлер — каза той.
— Хайл Хитлер — отговори Фирхаус.
Айке слезе в мрачното вонящо мазе. Охраната наблюдаваше как силуетът му се стапя в полумрака на коридора — един едър ангел на смъртта с пистолет в ръката. Той не каза нищо. Отиде до килията на Рьом и кимна. Пазачите отвориха вратата.
Рьом вдигна поглед.
— Е, приятелю, значи ти си моят екзекутор — каза той. — Адолф няма смелостта да го направи сам, а?
— Началник-щаб, подгответе се — каза Айке. Рьом вдигна глава и извика:
— Майн фюрер, майн фюрер! Хайл Хитлер! Пистолетът в ръката на Айке гръмна. Първият изстрел улучи Рьом в гърдите.
— Ох — извика той и погледна раната с изненада. Айке стреля отново. Втора дупка се отвори до първата и събори Рьом на една страна. Той започна отново да се надига, главата му се клатеше, от носа му бликаше кръв.
Айке пристъпи по-близо и го простреля в слепоочието. Главата на Рьом се отметна настрани и той падна. Айке беше готов да стреля четвърти път, но видя, че Рьом е издъхнал, и се отпусна.
Няколко минути по-късно Фирхаус влезе в кабинета на Хитлер и докладва:
— Рьом е ликвидиран.
Хитлер го погледна намръщено изпод свитите си вежди. За момент сякаш изпита мимолетно угризение на съвестта, но то бързо отмина.
— И така… операта свърши — каза фюрерът. И бавно плесна с ръце.
— Браво…
„И сега той контролира германската армия — помисли си Фирхаус. — А полицията е под контрола на Химлер. За една нощ Хитлер унищожи сърцето и душата на СА и почти всички от явните си политически опоненти. Той е абсолютен господар на Германия. Сега цяла Европа е в ръцете му.“
Хитлер го погледна. Очите му блестяха. Жаждата му за кръв още не беше удовлетворена.
— Сега ми докарай Черната лилия — каза фюрерът.
28.
Джени напусна хотела още преди осем сутринта и нае три различни таксита по пътя към целта си — трик, който беше научила от Аврам. Плащаше предварително и изскачаше изведнъж, движеше се между сградите, взимаше ново такси и после повтаряше същата процедура. Не бе проверила дали някой я следи — просто приемаше, че някой го прави, както когато разпространяваше листовки и „Берлинска съвест“. Най- накрая пое по булевард „Ней“ на юг около града, покрай Триумфалната арка към Монпарнас и мина пеша две пресечки до едно малко кафене на улица „Лоншам“. Купи си вестник и седна на една маса, от която можеше да наблюдава вратата. Поръча си кафе. После отвори вестника и се смая. Статията беше почти на цялата първа страница.
