телефона, ще накарам целият град да подскача, докато дойде тук.
— Действай.
— Веднага ще позвъня на Луис и ще му кажа да чака да му се обадите. А ти ми се обади кога ще бъдете в Ню Йорк.
— Благодаря, Джон.
— Хей! — засмя се Хемънд. — Доживях да чуя от теб поне едно „благодаря“.
Вечеряха сами в малък непознат ресторант на левия бряг на Сена. На сутринта Джени щеше да замине за Берлин да си вземе довиждане. Кигън щеше да остане в Париж да подготви пътуването, после, след пет дни, щеше да прелети със самолета до Берлин да я вземе. Беше запазил място за самолета до Берлин в десет сутринта.
— Ще кацнем в Лондон и там ще се качим на „Кунн Мери“ — каза той.
След вечеря се разходиха по брега на реката, поседяха на една пейка и тръгнаха да се прибират по дървения мост над един от малките притоци.
От средата му се виждаха капчуците на Нотр Дам, клекнали зловещо в светлината на прожекторите, а зад тях Айфеловата кула — един прекрасен блестящ триъгълник.
— Свети като диамант в нощта — каза Кигън.
— Защо си решил да живееш в Берлин, след като си напуснал Щатите? — попита Джени. — Изглежда, страшно обожаваш Париж.
— Имах си бизнес в Германия. А и хората ми харесват. Затова просто не мога да разбера какво се случи с тях.
— Дяволът им заговори и те го слушат — каза тя.
— Ти наистина вярваш в това, така ли? Че Хитлер е превъплътен дявол?
— Да — каза тя с горчивина, каквато той преди не беше чувал в гласа й. — И Хитлер, и Гьоринг, и Гобелс. Всичките.
Той я прегърна и я целуна по устните, но когато я пусна, тя се притисна към него почти отчаяно.
— Какво ти става? — тихо попита той.
— Обичам те, Франсис. Обичам всичко в теб. Ти си забавен и груб, и малко тайнствен, и до теб се чувствам в безопасност. И в сърцето си знам, че никой досега не е изпитвал такива чувства към мен, както ти. И те обичам и заради това.
— И аз те обичам — отговори той. — Завинаги и дори повече. Обещавам да превърна Живота ти в най- очарователното приключение, което можеш да си представиш. Ще посветя целия си живот, за да те направя щастлива.
Тя леко докосна устните му с връхчетата на пръстите си и каза:
— Вече го направи.
27.
Ястребът изпищя, когато прелетя покрай куполовидната кула на готическата крепост, уплашен от пукота на горящите факли, които проблясваха през прорезите на прозорците. Вътре, между каменните стени, Химлер стоеше отделно от другите и наблюдаваше ритуала. Дори той беше изумен от силата на спектакъла и декора. Фирхаус го гледаше, изпълнен с ревност заради този славен момент за Химлер, и все пак изпитваше страхопочитание пред силата на ритуала. Това беше първата свещена церемония в новата тайна главна квартира на СС във Вевелсберг. Зад него, очертани от зловещата трептяща светлина, бяха Хес, Хайдрих, Гьобелс и Гьоринг — силите, стоящи зад трона. Това беше Химлеровата нощ и той наистина беше гениален. Никое друго място не би било по-идеално от покритата с мъх, усойна крепост, в чиито студени зали дебнеха тевтонски призраци, призраци на хора, умрели дуелирайки се за забавление на древните крале или в сблъсък с широките си мечове на някое забравено бойно поле.
Студените миши черти на Химлер трептяха на жълтата светлина на факлите и челюстта му трепереше, въпреки че той се опитваше да сдържи емоциите си. Той обичаше нощта. Тя подхождаше на тъмнината в душата му и на лудата фантазия, на която беше вдъхнал живот в тази зловеща крепост. Отвратителното му въображение беше създало един Камелот от кошмарите, една престъпна Кръгла маса, чиито рицари-убийци сега имаха тайна главна квартира, в която да се кълнат във вярност на своя нов крал, Адолф Хитлер. Не на Отечеството — на Хитлер.
Тридесет и шест новозавършили офицери от СС стояха в черните си униформи, с блестящи очи, обзети от хипнотичен трепет и страстната им клетва да защитават Хитлер до смърт ехтеше в кулата, докато вятърът свиреше и лудо плющеше във факелния огън. Те пристъпваха напред, по четирима наведнъж, да докоснат свещеното бойно знаме, свастиката, едно изопачение на санскритската свастика, религиозния символ на индусите, чиито четири върха обозначаваха телесния и душевния свят, ада и земята. Закривената наляво свастика, възприета от нацистите, представяше тъмнината, Кали, богинята на смъртта, черната магия и вещиците. Самият допир до плата на това знаме стимулираше сексуално някои от посветените.
Новите черни рицари на Третия райх се върнаха на местата си на витите каменни стълби, вдигнаха ръце и извикаха:
— Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!
Те бяха пипнали свещеното знаме и се бяха заклели във вярност на своя бог. Химлер тръгна по стъпалата, последван от Хайдрих, и даде на всеки от посветените по една сабя, която да носят само при специални церемонии. И на всеки беше връчен и по един дълъг нож, който символизираше власт. Какъв момент за Химлер! Хитлер му беше възложил пълната отговорност за създаването на Shhutzstaffel и той се беше захванал за това с отмъстителност, като комбинираше задачите на СС със своята фантазия, и беше похарчил три милиона раихсмарки да възстанови древния замък Вевелсберг в сърцето на Вестфалия. Както нацистите бяха изопачили свастиката, така Химлер беше изопачил християнските празници в празници на СС — езически ритуали за отпразнуване рождения ден на Хитлер, годишнината от бирения пуч, жътвата и пролетните фестивали; беше създал погребални церемонии, заимствани от мрачните векове, един среднощен ритуал на факли, чиято кулминация бе кремирането; беше комбинирал магьосничеството и митологията в една псев-дорелигиозна система. И беше събрал и възпитал мъже, които се бяха отказали от християнството в полза на тъмните сили; които боготворяха Арес и другите богове на войната; които се женеха за арийски момичета, подбрани от командуващите офицери; които мечтаеха за хаос, убийства и неизразими зверства. Тяхната психоза беше подхранвана от Третия райх и насърчавана от фюрера.
Така се роди СС — едно лудо управление вътре в самото управление, необвързано със закони, и със собствена секретна полиция, СД. Личната армия на Хитлер, създадена в ума на Химлер. Но ако Химлер беше създал машината, Хитлер й беше дал своята извратена душа. Расизмът, както беше писал Хитлер в „Майн кампф“, трябваше да бъде за германците „кръв“ и „душа“, да възвърне увереността и да усили егото на германския народ, като определи един общ „враг“. Така че той беше заповядал на Химлер да създаде СС, за да укрепи тази нацистка догма, а Гьобелс щеше да я рекламира. Омраза, терор, лъжи — това беше гръбнакът на нацисткия Трети райх. Фирхаус гледаше надолу към Химлер, който стоеше в основата на стълбите, а новите войници бяха наредени около него и нагоре спираловидно. Химлер се усмихваше самодоволно. „Предателството ражда предателство“ — мислеше си Фирхаус. СС щеше да стане Хитлеровата армия на отмъщението срещу някогашния му приятел Рьом, който стана предател, и неговите независими щурмоваци с кафявите ризи.
— Сега вие сте членове на най-великия строй в историята, Die Shhutzstaffel — каза Химлер. — Утре ще участвате в едно голямо приключение, такова, което ще покаже на света, че нашият велик вожд, Адолф Хитлер, е Германия. И че ние сме верните рицари на Третия райх. Ние сме неговата армия. Sieg Heil!
— Sieg Heil! — отговориха те.
— Sieg Heil!
— Sieg Heil! — отговориха те.
— Sieg Heil!
— Sieg Heil! — отговориха те.
Химлер вдигна ножа си и извика:
— Вървете с Бога напред!
