— Закарай го в мазето в Ландсберг и го обезглави.
— Да, майн фюрер.
Хитлер стана и отново започна да обикаля.
— И после го изгори и хвърли пепелта на вятъра.
— Както заповядате.
— Искам го заличен.
— Да, майн фюрер.
— Силата е в дулото на оръжието, Вили. И Рьом тепърва ще разбере това. И този Вулф… как беше?
— Волфсон.
— Да, Волфсон. Те са си изковали ковчезите и сега ще легнат в тях.
— Да, майн фюрер — повтори Фирхаус и си каза наум: „Вече е време“.
После започнаха да идват съобщенията. Куриери, телефонни обаждания, телеграми — всички докладваха за подготовката на дяволските нощни мероприятия. Най-накрая Химлер се обади лично.
— Майн фюрер, имаме неопровержимо доказателство, че СА подготвят опит за преврат за утре.
— Какво! Откъде намерихте това доказателство?
— Карл Ернст е дал сигнал на СА войската за общо въстание.
Карл Ернст беше шеф на СА войската в Берлин, стар приятел на Рьом и посветен щурмовак.
— Там ли е Гьоринг? Искам да говоря с него — рязко отговори Хитлер.
— Не, майн фюрер. Той е на улицата. Целият район между Тиргартенщрасе и Августасщрасе е обхванат с кордон. СА са хванати в капан по средата. Никой не може да излезе или влезе.
— Чудесно. Не предприемайте нищо, докато не ви кажа.
— Слушам, майн фюрер — отговори Химлер.
Хитлер затвори телефона и се върна до прозореца. Буреносните облаци се гонеха в нощното небе. На север светкавиците все още озаряваха небето. Но беше очевидно, че бурята се приближава. Хитлер го прие като решаващ знак и се завъртя към Фирхаус.
— Хората трябва да бъдат убедени, че този заговор да се свали правителството е реален — каза той. — Рьом не е непопулярен, знаеш.
— Можеш да накараш хората да повярват на всичко, ако им го кажеш по съответния начин — тихо заяви Фирхаус.
Хитлер бурно завъртя глава.
— Да! Да! Но то трябва да излезе от мен. Да бъде оформено с моите думи. Хората познават моите думи.
Той закрачи из стаята, спря и се втренчи в стената за няколко минути.
— Ще ти кажа нещо, Вили. Светът се управлява чрез страх и най-ефективният политически инструмент за страх е терорът. Терорът привиква хората да приемат най-лошото. Той пречупва волята. Хората трябва да разберат, че този… бунт… не може и няма да бъде толерирай. Никога вече. Да.
И кимна утвърдително на собствените си думи.
— Така… Рьом планира да свали фюрера, а? — продължи Хитлер презрително. — Е, тогава позвъни на аерогарата. Искам да знам дали можем да тръгнем за Мюнхен. Ще започнем операция „Колибри“ веднага.
Изгледа дребния подмазвач Фирхаус и изсъска:
— Ще започнем клането!
Докато наближаваха Кафявата къща, Хитлер виждаше Райнхард Хайдрих да стои мирно на предните стъпала. Зад него се бяха изпънали още няколко души. Не можеше да сбърка Хайдрих. Дори в тъмнината педи изгрев неговата висока, слаба и изправена фигура се различаваше отдалеч. Наближиха още. Мъртвобледите черти на Хайдрих и мъртвите му очи бяха осветени от уличните лампи. Хитлер изведнъж почувства студенина. Имаше нещо в Хайдрих. Беше прекалено изпълнителен, почти като безкръвен робот. Но той беше неразделна част от плановете на Хитлер, един човек, който приемаше заповедите без колебание и ги изпълняваше възхитително. Когато Фирхаус беше открил, че бабата на Хайдрих, Сара, е еврейка, Хитлер официално го беше очистил от „позорната му кръв“ и го беше направил ариец с декрет.
Един от неговите хора скочи към бронираната кола и отвори вратата. Хайдрих удари пети, докато Хитлер слизаше, и вдигна ръка в нацистки поздрав.
— Хайл Хитлер.
Приемайки поздрава, диктаторът попита:
— Е, Хайдрих, как вървят нещата?
— Арестувахме Шнайдхубер и неговия помощник Шмит. Без проблеми. Те са под охрана заедно с дузина други от СА, които вече бяха тук и сега всичките са под домашен арест. Всичките протестират.
— Естествено — рязко каза Хитлер.
Шнайдхубер, бивш армейски полковник, беше шеф на полицията в Мюнхен и с най-висок ранг от длъжностните лица на СА в града. Говореше се, че щял да стане шеф на генералния щаб, ако вермахтът и СА се обединят.
— Шнайдхубер — изръмжа той под нос, докато следваше Хайдрих в преддверието на главната нацистка квартира.
Шнайдхубер беше едър мъж в края на четирийсетте и имитираше парижанин — завиваше лъскавите си мустаци с машинка и носеше монокъл. Дебелите му устни изглеждаха постоянно изкривени в арогантна насмешка. Той беше в униформа на СА, както и помощникът му, Едмунд Шмит, по ръст едно по-малко копие на своя шеф. Нисък и закръглен, той създаваше впечатление за типичен подмазвач.
Щом ги видя, Хитлер изпадна в бясна ярост. Лицето му сякаш се поду. Вените на челото му изскочиха и той почервеня целият.
— Предател! — изрева той на Щнайдхубер. — Ти, мизерна свиня такава!
— Майн фюрер — почна Шнайдхубер. — Не разби…
— Млък! — изрева Хитлер и се разтрепера, после изведнъж посегна и сграбчи знака СА на еполета на полицейския шеф и го задърпа. Якият офицер се залюшка като кукла. Хитлер дръпна още по-силно и отпори знака заедно с парче плат. — Ти заслужаваш презрението на всички всички, Шнайдхубер, чуваш ли ме! Ти… си… един страхлив, тъп, лъжлив…
Той спря, отстъпи една крачка, хвърли парчето плат и посегна към пистолета си.
Хайдрих мина покрай него, извади люгера си, опъна ръка и почти го опря в лицето на Шнайдхубер.
— Майн гот! — извика Шнайдхубер момент преди пистолетът да изгърми в лицето му. Главата му се отметна назад и той се просна на пода с обгоряло от барута чело. Малката опърлена деветмилиметрова дупка беше точно между очите му.
Шмит се дръпна към стената, коленете му се подкосиха и той се свлече на пода, вдигнал ръце пред лицето си.
— Моля ви — захленчи той.
Хайдрих стреля. — Куршумът мина през двете длани на Шмит и одраска челото му. Той падна с писък на пода, а Хайдрих се наведе и го застреля зад ухото.
После се обърна към Хитлер.
— Не заслужаваха да си цапате ръцете, майн фюрер.
— Точно така, точно така — каза разтрепераният Хитлер. — Къде са другите? Колко са в хотела?
— Половин дузина — отговори Хайдрих. — Останалите ще почнат да идват с влака в шест.
— Добре. Изпрати човек на гарата с инструкции. Арестувай ги, щом пристигнат. — Той погледна растящото червено петно на мраморния под. — И изчистете тази мърсотия. Отървете се от тези, които са тук сега.
— Слушам, майн фюрер. Хайл Хитлер.
Хитлер вдигна ръка в бърз поздрав и излезе. Хайдрих взе трима души и отиде в конферентната зала, където шестима офицери от СА бяха под домашен арест. Отвори вратите, които водеха към задния двор, сграбчи един млад лейтенант за ръката и го блъсна навън.
— Хайдрих, какво става?
