спусна своите ръце под колана на плитките му плувки, усещайки го как се надига при нейния допир. Смъкна плувките надолу по бедрата му и ги пусна да се изхлузят на пода.
— А теб всичко те възбужда — прошепна тя.
Той се обърна, разхлаби хавлията и нежно провря ръцете си зад нея, сложи ги върху меките хълмчета на бузите й и я притегли към себе си.
— Имаш студено задниче — прошепна той в ухото й.
— Но сърцето ми е топло.
Тя пристъпи към него, вдигна се на пръсти, поразтвори още малко бедрата си и се наведе; гъстата й дълга коса се разля върху гърдите му, а устните й обхванаха зърното на едната му гърда и започнаха да го смучат.
— От известно време — добави с дрезгавия глас.
— Точно така — изсмя се тихо тя. — Поне от два часа насам цялото изгаря в пламъци.
Тя се наведе към него и прошепна в ухото му:
— Пусни го на автопилот. — След това го придърпа и го отведе в спалната каюта.
ДОБРИТЕ СТАРИ ВРЕМЕНА
Тя беше истинска красавица — изящна и с необичайно ниска палуба, с което приличаше повече на платноход за състезателни скоростни гонки, отколкото на обикновена яхта. Имаше ниска, издължена рулева рубка и източен нос, дълъг петдесет фута; четири мощни инжекционни двигателя, всеки по 750 коня, мъркаха тихо откъм кърмата. Зад този издължен, изящен профил се криеше значителен по размери главен салон в корпуса, капитанска каюта с легло с нормална големина, две обширни помещения за гости и трапезария, която би удовлетворила изискванията дори на първокласен френски готвач.
Слоун можеше да види само външността й, но въпреки това не можа да се сдържи и подсвирна възторжно, когато тя приближи съвсем, плъзгайки се безшумно по водата право срещу него.
„Емоциите, които най-трудно се поддават на конрол, са любовта и омразата“ — някога той беше предупредил Хатчър. И наистина, Хатчър обичаше Хари Слоун, както може да се обича роден брат, и го мразеше, както се мрази смъртен враг. Сега, когато, приблжавайки към дока, за първи път от седем години насам видя отново Слоун, го връхлетя буря от смесени чувства.
Връзката между ученик и наставник беше толко здрава и трудна за разкъсване, както тази между баща и син; Слоун навремето му беше казал това, и то бе дяволски вярно.
Хатчър искаше да си отмъсти на Слоун за това, че го беше предал, и въпреки всичко част от него изпитвай, радост, че вижда отново тоя кучи син. Но колкото повече приближаваше дока, в него се надигаше нова буря — буря от гняв. Гняв към Слоун. Гняв към самия себе си, че не беше способен да го мрази по- силно. Това, което най-вече не можеше да му прости, бяха не трите години в Лос Боксес, а това, че Слоун го беше предал.
За какво ли, по дяволите, беше дошъл тук?
Той се обърна към Джиниа.
— Виждаш ли оня едрия тип, дето стърчи там на кея?
— А-ха…
— Това е оня, дето ме е търсил.
— Приятел ли е или враг? — запита напрегнато тя.
— Скачай на брега и си тръгвай веднага щом акостраме. Окей?! Трябва да проведем един разговор с него.
— Старият номер „чукай и бягай“, а?
— А-ха — той я целуна по бузата. — Ще ти се обадя по-късно. Хвани, моля те, и завържи прикрепващото въже, като слезеш!
— Добре. За вечеря?
— Може би…
Тя се притисна към него и го целуна силно по устните. — Помни това, в случай че вземете да си играете на войници с твоя приятел.
— Той не ми е приятел.
Слоун наблюдаваше как Хатчър умело маневрира с голямата яхта при акостирането; видя как Джиниа скочи на брега и привърза въжето, което той й хвърли откъм носа; как след това тя се обърна към него и му изпрати въздушна целувка. Гледаше след нея и когато тя тръгна нагоре по кея към залязващото слънце, което очертаваше силуета на изящните й дълги бедра през прозрачната, бяла пола. Слоун се спусна в подножието на кея и застана до малката стълбичка, спусната от борда на яхтата, с поглед отправен нагоре към Хатчър.
— Доста време мина, Хач — каза Слоун с дежурната си усмивка на уста.
„Той изглежда чудесно, помисли си Слоун. С хубав тъмен тен, понапълнял, с много повече коса от мен. Дявол да го вземе, изглежда по-добре от всякога.“
Хатчър също се взираше в него, без да пророни и дума.
— Разрешено ли е качването на борда, капитане? — запита Слоун шеговито. Хатчър продължаваше да мълчи, но Слоун се качи на борда.
„Безцеремонен както винаги“, помисли си Хатчър.
Слоун протегна ръка, но Хатчър не му обърна никакво внимание, после се извърна рязко и тръгна надолу към каютите. Слоун остана така за момент, сви юмрук и нервно духна в него, но все пак реши да последва ученика си.
Остана изненадан от това колко обширна и елегантна беше главната каюта. Стените бяха облицовани с тиково дърво и бронзови огледала, цялата мебелировка беше в тоналностите на сивия плюш, подът беше покрит с голям персийски килим. Масивна, изящно изработена дървена маса, достатъчно голяма, за да се настанят осем човека около нея, беше поставена в средата на помещението. В другия край имаше врата, която водеше към останалите каюти. Слоун не можа да се въздържи и отново подсвирна тихо, но Хатчър и сега не му обърна внимание. Отиде до бара, наля си чаша червено вино и седна в едно от креслата. Не предложи нищо на Слоун. Едрият мъж постоя малко и накрая седна срещу своя домакин.
— Изглеждаш великолепно, Крие. По-добре от всякога — каза той.
„Майната ти“, помисли си Хатчър, но отново не каза нищо.
— Голяма работа са приятелите ти — каза Слоун. — Никой не изпусна дори и намек, че те познава — изсмя се тихо той. Хатчър го гледаше и продължаваше да мълчи.
— Радвам се, че те виждам отново — каза Слоун. Опитваше се да изглежда искрен.
Отново никакъв отговор. „Карай в същия дух“, каза си Хатчър. Веждите му се присвиха враждебно. Слоун изпусна тежка въздишка, докато гледаше как, Хатчър отпива вино от чашата си. Усети как устата му пресъхва. „По дяволите, помисли си Слоун, защо не карам и аз директно на въпроса.“
— Виж какво, създадох си толкова неприятности, докато те измъкна оттам и да те закарам до Мадранго, а ти дори не се мярна към Вашингтон да ми благодариш.
„Бъди благодарен, че не дойдох да те пречукам“, помисли си Хатчър, но отново не каза нищо.
Слоун стисна юмрук, вдигна го пред устните си и духна леко в него. После, усмихвайки се, продължи бавно:
— Трябва да ти призная, че бях малко изнервен, докато идвах насам. Мислех си, че ще имам късмет, ако не ме изгониш още щом ме видиш. Но, ако разсъждаваме трезво, защо да захвърлиш всичко на вятъра, само и само заради един мерак да бъдеш квит с мен, нали?
Хатчър отново не отговори нищо, но жълтите петънца в зелените му очи заиграха като свръхзаредени йони.
— Знаеш ли, момчетата от нашите служби още продължават да говорят за теб — продължаваше Слоун. — Разправях им аз, че ти си най-добрият в нашия бизнес, във всяко отношение, моето момче, абсолютно във всяко отношение. Никой не ми вярваше, докато не изчезна от оная междинна спирка в Маями на връщане оттам. Изпари се като дим, без да имаш нищо със себе си, само дрехите на гърба си. Без пари, без документи за самоличност, нищо, и изчезна ей така. Няма как да не ти го призная, чудесно изпълнение. Три години да изкараш на онова място, и да не изгубиш форма…
