тоя момък Мацола не ми се изтърси на главата, кани ме на обяд, и ми сервира същите дрънканици, дето ми ги сервираш и ти.
Мацола беше Сиско Мацола, шефът ми в Хладилника. Беше ми казал, че Дъч Моорхед си знаел работата и аз започвах да се убеждавам в правотата му.
— И сигурно си го сиктирдосал — казах аз.
— Не съвсем. Като за начало му позволих да разбърка малко манджата.
— С какво по-точно?
— Ами със Стик.
— Стик ли? Какво е това?
Той ме изгледа един от ония присмехулни погледи, които казват „какво ми се правиш на луд“.
— Не с какво, а с кого. Нали го познаваш… Стик.6 Парвър. Засега се справя добре.
Нямах и най-малка представа за какво говори и преди да успея да му задам няколко въпроса, той вдигна един яркочервен мегафон, усили го да край и гръмогласно призова хората си да се съберат при него.
Използвах паузата и се вмъкнах в един празен офис, откъдето телефонирах в хотела. Те ми прехвърлиха разговора в ресторанта, където в момента се хранеше Сиско. Беше долетял от Уошингтън, за да ме просвети по създалата се ситуация. Но тъй като през последните няколко часа нещата бяха взели съвсем неочакван обрат, просто не знаех какво да очаквам.
Двамата със Сиско бяхме нещо като приятели, но в съвсем абстрактен смисъл. Той беше една от няколкото сенки, които ме следваха плътно в живота ми, като му променяше хода с дистанционно управление в буквалния смисъл на думата, защото нашата главна връзка се осигуряваше от телефонната компания. За времето от седем години, откакто се познавахме, никога не бях имал възможността да видя как изглежда домът му отвътре, не познавах никого от семейството му, а за личния му живот знаех единствено, че беше маниак на тема витамини и здравословно хранене. Беше побъркан на тема как да спаси косата си, от която впрочем не беше останало много.
Измина цяла минута докато дойде до телефона.
— Съжалявам, че те вдигам от обяд — казах аз. — Трябваше да ти позвъня по-рано, но бях зает. Случи се нещо съвсем неочаквано. Талиани, Стинето и съпругата на Талиани са мъртви.
— Да, и аз чух — произнесе той с равния си интелигентен глас. — Има ли вече някакви подробности известни?
— Станало е в къщата му, преди около три часа. Автомати и запалителна бомба. Жената е загинала от бомбата. Който и да е очистил другите двама, си е отбирал от работата, или са си отбирали, ако са били повече. На мен поне ми се струва, че са били двама.
— Засега спри дотук — каза той.
— Добре. Колко още си открил?
— Цялата банда е тук с изключение на Туна Чевос и стрелеца му…
— Нанс — изсъсках аз, като го прекъснах. Всичките ми вътрешности се усукаха на кълбо при споменаването на Нанс Турчина. Двамата се познавахме доста отдавна, при това съвсем не на приятелска основа. — И те са тук — произнесох аз. — Обзалагам се на всичко.
— Може и така да е, но това не е вендета. Нанс просто е един наемен стрелец. Забрави го.
— Добре.
— Казах ти, забрави го, Джейк.
— Не съм глух.
— Какво си настръхнал толкова?
— О, няма нищо. Тука от няколко годинки потичквам след бандичката, нали така?
— От почти пет години — въздъхна той.
— Просто съм малко обиден, че убиецът ме изпревари тогава.
— Напълно те разбирам. Само те моля да не забравяш за какво си тук. Трябва ми информация. Къде се намираш сега?
— В щаба на Моорхед.
— Хубав човек — произнесе Сиско. — Само дето обича да действа по бързата процедура.
Това беше откритието на годината.
— Засега се отнася към мен така, сякаш само преди пет минути съм го настъпал по ташаците.
— Трябва да си внимателен към него — изрече поучително Сиско. — Дай му малко време.
— Какво ще стане, ако нещата наберат скорост и възникне нужда да имам помощник? — запитах аз.
— Мики Парвър ще ти помогне — каза той.
— Да не е оня, дето му викат Стик?
— Същият.
— Почувствах се малко като идиот. Защо така досега не съм чувал за това момче?
— Защото никога не четеш седмичните доклади, ето защо — изсумтя той. — Всяка седмица той изпраща доклад…
Прекъснах го, като се опитах да променя темата.
— Да, да, сега вече се сещам…
— Не ме будалкай — каза Сиско. — Ти и един доклад не си прочел досега.
— От колко време работи към отдела? — запитах аз, като се опитах да избягна темата.
— Повече от година — изрече раздразнено Сиско. — Ще го харесаш. Той е млад и още не е започнал да се пести. Моля те, не го разваляй като му даваш лош пример. Двамата си приличате много, и той е самотен вълк като теб. Можете да си бъдете от полза.
— Нямам никакво време ставам бавачка…
— Кой говори за бавачка? Да съм казал такова нещо?
— Прозвуча ми като…
— Прозвуча ти точно както ти казах. Дръж си браздата, Джейк. Трябва ми информация, и точка. Ти си адвокат и винаги се придържаш към юридическите процедури. Искам и Стик да понаучи малко от тия неща покрай теб.
— Имам чувството, че в това отношение няма да получи много помощ от страна на бандата на Моорхед.
— Точно това имам предвид — каза Сиско. — Вдъхни малко увереност на момчето, окей?
— Добре де, ами ако имам нужда от наистина професионална помощ? — запитах аз.
— Нямаше да работи в Хладилника, ако наистина не го биваше за тая работа — изръмжа Сиско. — Ще ти спаси задника и в най-безнадеждната ситуация. Искам само да ти кажа, че ако работата тук се окаже РИКО7, искам всичко да бъде изпипано абсолютно изрядно. Никакви незаконни подслушвания, никакви бърникания из компютрите им. Изобщо, абсолютно нищо, което после да могат да използват срещу нас в съда.
— Добре, добре — казах аз.
Сиско обаче не можеше да устои на изкушението да ми понатрие ушите.
— Може пък и той да ти е от полза, поне ще те научи как се попълва и изпраща седмичен доклад.
— Ммхмм.
— Дъч е свързан с мрежата ни. Можеш да се свързваш директно с терминала ни в Уошингтън.
— Добре — казах аз, и преди да успея да добавя нещо, той вмъкна саркастично:
— Може да ти помогне да понаучиш нещичко и в тази област.
— Няма начин.
— Стик ми изпрати фотографиите на Талиани в седмичния си доклад, така успяхме да ги разпознаем.
Вече започвах да ненавиждам тоя хлапак, когото бяха кръстили Стик. В представите ми започваше да се оформя един дребен и нещастен натегач.
— Колко време ще бъдеш в града? — запитах аз.
— Тук съм колкото да кажа една здрасти и утре отлитам в Уошингтън.
— И таз добра! Да си тръгнеш тъкмо когато започва големият майтап.
