— Виж какво, Браун, върши си работата, а кривенето и палячовщините ги остави за Боб Хоуп.
Ченгето от отдела по убийства прехвърли вниманието си върху Дела Норман.
— Скивай само каква нянка има тая пачавра, брей. Тоя идиот е очистил такова страхотно путе, направо да го убиеш!
— Ако искаш да те оставим насаме с нея няколко минути, да я опиташ, какво ще кажеш? — изкикоти се Дъч.
— Яж ми хуя.
Пред нас се демонстрираше размяната на реплики от най-висш клас.
Чес привърши огледа на жената и се захвана с Логето.
— Я да видим какво имаме тук? — промърмори Чес. — Тук май вече е имало бесене.
— Джейк твърди, че тая работа изгледала като някакъв стар виетнамски номер, дето му казвали „пеещата струна“ или нещо такова.
— Да не са го научили от шоуто на Лорънс Уелк? — запита подигравателно Браун.
— Казват му „пеещото въже“ — поправих го аз. — Взема се въже, завързва се възел по средата му, а в края му се завързва малка пръчка. Удушвачът пристъпва зад жертвата си, нахлузва примката около шията й, хваща пръчката и я усуква. Възелът притиска главния нерв върху задната част на врата и по този начин жертвата е парализирана. След това стигат и шейсет секунди, за да се завърши работата.
— Май ти допада Федитата да си блъскат главата вместо теб, а? — подхвърли Браун.
Луис Каубоя издаде гърлено ръмжене и огромните му пестници се свиха застрашително. Дъч нежно положи ръка върху рамото на гиганта.
— Някой да е пипал нещо тук? — обади се Чес.
Каубоя пристъпи от един крак на друг.
— Използвах тоалетна хартия, когато телефонирах. Не съм пипал никъде с голи ръце — изрече той.
— Отлично, момчето ми. Виждам, че имаш добри учители — обърна се Чес към Дъч.
— Да, и сега остава само да ги научи как да говорят — намеси се пак Браун.
— Каубой, иди долу и виж какво можеш да измъкнеш от ония даго любители на ези-тура — обърна се Дъч към Луис, спестявайки на Браун един продължителен престой в интензивното отделение. Дъч изчака Луис да се отдалечи и запита:
— Какъв ти е проблемът, putz?
— Ти с твоите лайна със специално предназначение до тоя момент не си направил нищо, освен една огромна купчина лайна — изрече Браун.
— Вдигаш доста шум за човек с шест неразкрити убийства на гърба си — каза Дъч.
— За една нощ ни се събраха достатъчно трупове в центъра — отвърна Браун.
— Ще си изплачеш очите, Браун, и няма да виждаш дори и пишката си, когато пикаеш — каза Дъч.
— Яж ми хуя — произнесе Браун.
В стаята зацари напрегнато мълчание. Чес наруши състезанието по размяна на духовитости.
— Вижте, момчета, нямам нищо против да си представяте, че сте пред камерата, но аз трябва да си върша работата. Мога ли вече да смъкна тия двамата долу и да ги поразгледам отвътре?
— Оттук нататък вече ми е през оная работа за тях — отвърна Дъч. — Занимавам се с тях, докато още дишат, а оттам нататък вече са грижа на тоя putz тук.
— По кое време приблизително са загинали, Док? — намесих се аз, като се надявах да облекча малко положението.
— Предполагам, държа на тая формулировка, не искам да се ангажирам с точен час, предполагам, че са били убити в много близък интервал от време, първо е било момичето. Някъде преди три, четири часа.
Сега беше десет и тридесет и пет.
Медицинският експерт преобърна тялото на Логето и мъртвият гангстер се озова на гръб, втренчен безжизнено в тавана с език изхвръкнал от устата му. Нямаше и едно разкопчано копче. Дори и вратовръзката му не беше разхлабена.
Няколко идеи започнаха да ми се мяркат из главата.
Излязох в коридора, намерих стълбището към покрива, и се изкачих горе. Вратата за покрива не беше заключена. Отворих я и надзърнах надолу към отворения прозорец на банята, като огледах отблизо тухлената стена. Над корниза имаше три пресни драскотини.
Слязох долу и видях Стик да разговаря с един от четиримата любители на ези-тура, дребен гангстер с лице като невестулка, застанал малко встрани втренчен към улицата докато говореше, сякаш Стик не беше до него.
След малко Стик кимна и се дръпна от информатора си, влезе в сградата и дойде при мен на втория етаж.
— Засега нищо — каза той. — Тоя дребен педал, с който говорих, има брат в предварителния арест, който ще влиза на топло за пласьорство. Надява се, че ще отида в съда да му издействам на копелето по- кратка присъда. Готов е на всичко, само че не знае и бъкел какво се е случило тук, нито пък някой от останалите трима. Казва, че Логето дошъл към шест и петнайсет. Видели го да влиза в апартамента на момичето, както си му бил редът всеки понеделник вечерта. След две-три минути дочули пружините да скърцат усилено, като разсъдили, че Логето толкова е бил надървен, че я сграбчил от вратата за краката. Пуснали няколко майтапа, после започнали да подхвърлят монети докато накрая се появил и Луис Каубоя и нахлул вътре.
— Ела да огледаме отвътре.
Двамата се върнахме в апартамента. Тялото на Дела Норман вече беше опаковано в найлонов чувал и положено на носилка. Момчетата от линейката нахлузиха чувала и върху Логето и изкараха и двете тела навън. Браун ги последва в коридора; в стаята останахме Дъч, Стик и аз.
— Какъв беше тоя мухабет за Бърк? — запита Дъч. — Какъв е тук номерът?
— И аз съм го виждал веднъж — обади се Стик. — СРБЧ го използваха. Безшумно и мигновено.
— Какво е това СРБЧ?
— Специални Разузнавателни Бойни Части. Бяха нещо като армейските зелени барети. Само че не притежаваха тяхното обучение. Наемаха всичко, което можеше да се наеме. Рецидивисти, изхвърлени от армията, стари френски легионери, наемници, хора, които не желаеха да се връщат в Щатите, след като им изтечеше службата. Основната им задача беше да убиват. Изпращаха ги да очистят някой селски вожд или бирник, или пък някой въстанически ръководител, започнал да събира повече мощ, отколкото му се полага. Ей такива.
Моорхед поклатиш глава.
— Не прилича много на армия.
— Служил ли си, Дъч? — запита Стик.
— Корея. В кашимерията. Шестнайсет месеца — изрече тежко едрият германец. — Спомняте ли си Корея, момчета? В сегашно време повечето хора си мислят, че Корея е името на верига от денонощни магазини за хранителни продукти.
— Бедната стара Дела — обади се Стик. — Защо ли им е притрябвало да пречукват и нея?
— Защо се тюхкаш толкова за нея? — обърнах се аз към него.
— Познавахме се — повдигна рамене той. — Веднъж ми се наложи да я арестувам. Намерих цигари с марихуана в нея. Бях тръгнал на лов за информация, надявах се да изкопча нещо за Носа. Тя разсъди как стояха нещата и се позабавлявахме малко.
— Чудя се какво ли работа е имал с нея Логето.
— Може просто да го е сърбяла оная работа — предположи Стик. — Нали той беше местният ебач от фамилията Талиани?
— Прекалено е просто, за да изчерпва нещата — възрази Дъч.
Престанах да ги чувам. Блъсках си главата как е било възможно да убият Логето и Дела Норман без четиримата телохранители да чуят или видят нещо в подножието на стълбите.
— Идва ми наум само една причина, поради която може да я убили — казах аз.
— Всички сме затаили дъх — произнесе Дъч.
— Логето идва тук всяка вечер в понеделник. Убиецът му го е знаел, както и точното време на пристигането му, като също така е имал и добра представа за охраната му. Едва ли може да се промъкне
