ден.
Дъч беше отделил едрите клечки и ги беше натъпкал в индивидуалните кабини. Останалите се бяха побрали в залата. Дъч беше застанал пред тях и ревеше като ранен кашалот.
— Млъквайте всички, инак ще хвърчат глави!
Стаята бавно започна да утихва.
Горилите на Костело и хулиганите на Дъч образуваха най-голямото сборище на отчаяни главорези които някога бях виждал събрани на едно място.
Стоях до вратата и не отделях очи от Костело и Чевос. През всичките години, когато бях прикрепен към тази банда, не бях имал случай като този да ги видя толкова отблизо. А сега бяха само на петнайсет фута от мен. Не направих никакъв опит да скрия презрението си към тях.
Единствен Костело бе запазил видимо спокойствие. Той беше висок мъж и представителен повече, отколкото би ми се искало, с остри и изрязани черти и квадратна челюст покрити с бронзов загар, и дълга черна коса; беше облечен в син блейзър, бледосиня риза, отворена около шията, бели панталони и бели обувки. Беше от онези мъже, при които възрастта не личеше. Имах много причини да ми е противен. Само кафявите му очи издаваха гнева му. Моят гняв обаче беше открит, ненавистта ми беше очевидна за всички наоколо, но засега си държах устата затворена.
Чевос стоически стърчеше в един ъгъл на кабината, самотен и втренчен в стената, а Брониката бъбреше като маймуна с треска.
Останалите от бандата на Талиани бяха облечени небрежно за плажа, и напомняха на затворници от Синг-Синг дегизирани като екипаж гребци от Харвард.
Хулиганите допълваха сцената. Някой страничен човек би се видял в чудо, ако му се наложеше да отделя лошите от добрите.
— Затвори онази врата, Панчо — каза Дъч и Калахън я затръшна.
Всеки зае позиция; гангстерите на Костело се подредиха до противоположната стена, а хулиганите на Дъч се събраха до вратата.
Луис Каубоя носеше голям сак за пазаруване. Беше облечен в избелели дънки, захабено дънково яке, каубойска шапка, покрит със силен загар.
— Спипахме ги тъкмо когато слизаха от лодката на Костело — изрече той с глас, който спокойно можеше да бъде използван вместо шкурка. По-късно щях да разбера, че това, което Каубоя бе нарекъл лодка, всъщност представляваше яхта с дължина шейсет фута и широка десет.
Той отнесе чувала до бюрото на Дъч и го изсипа отгоре.
Осем пистолета с всевъзможни калибри и размери, ножове с пружини, боксове, две ролки меден тел, и други артикули от бизнеса им.
— Само дето се пишеха големи тежкари — произнесе той.
Веждите на Дъч се повдигнаха заедно с ъгълчетата на устните му.
— Браво. Случайно да сте чули, че руснаците са дебаркирали в Галвстън или някъде другаде? — запита той без да се обръща конкретно към никого. Никой не отговори, но мърморенето се засили.
— Укриване на незаконно придобито оръжие — заяви авторитетно Луис, като галеше цепнатата си устна.
— Кой ти нацепи устната? — запита Дъч.
— Оня дребен задник с мишка над устата си ме удари когато не го гледах — отвърна той посочвайки с палец към един тъпанарите, който имаше синина около едното си око с размерите на палачинка. — Трябваше да използвам сила, за да го вразумя.
Дребният педал с мишката над горната устна изведнъж много се стегна.
— Окей, нека да започнем списъка с нарушенията — каза Дъч. — Първо, незаконно притежание на оръжие…
— Всичко е регистрирано — прекъсна го един от плъховете на Костело.
— Затваряй си устата — изрече властно Правано Сладура. — Шефа каза да не си отваряме устата пред тия копелета, и точка.
Очите на Салваторе се присвиха в цепки, а юмруците му започнаха да се свиват и разпускат. Луис Каубоя се вгледа с отегчен вид в един ъгъл на тавана. Калахън само се изкикоти, а Сапата Китаеца измъкна златния зъб от предния си мост и го пъхна в малкото джобче на дънките си. Чарли Едноухия измърмори нещо под носа си, което ми заприлича на „лайнян плъх“, макар и да не бях съвсем сигурен.
Двамата със Стик се дръпнахме в един неутрален ъгъл в противоположния край на стаята срещу Дъч и се облегнахме на стената в очакване нещо да се случи.
Калахън даде началото.
— Вземи ги и ги опиши — нареди му Дъч. Спретнатият полицай взе хартия и молив и отиде на бюрото да изпълни задачата си. Вдигна едно миниатюрно 25 калиброво пистолетче със седефена дръжка, дребосък, точен може би на три фута в тихо време.
— Момиченца, на кого е това пистолетченце? — изхили се Панчо, като го вдигна между палеца и показалеца, все едно умряла рибка.
Правано Сладура, висок над шест фута и с телосложение на руски тежкоатлет, пристъпи напред и бръсна карамфила от ревера на Калахън.
— Защо не си натикаш в гърлото тая маргаритка, шибан педал? — запита той.
Репликата му беше коментирана с дясно кроше, от което изтръпна и моята челюст, а горилата политна през стаята, стоварвайки се с глава върху една маса.
И изведнъж настана истински пандемониум.
Дъч беше като онемял и следеше развитието на нещата със зяпнала уста.
Каубоя в миг събра артилерията обратно в пергаментовия чувал и го натика в едно чекмедже на бюрото.
Аз останах в ъгъла си.
Стик се включи в полесражението.
Ръчно направени оръжия заваляха изпод сака, якета, мишници, панталони.
Салваторе измъкна рязаната си щека за голф и халоса по тила Мърфи Невестулката сякаш даваше демонстрация на играта голф. Кичур коса се отхвръкна от главата на Невестулката, а самият той полетя върху една маса, помитайки всичките канцеларски принадлежности с тялото си на пода.
Калахън си избра главореза с най-отвратителния външен вид, застана в бойна позиция и когато горилата има неблагоразумието да се приближи към него го изрита в челюстта. Петата на маратонката му съдържаше сачмени лагери и цъфна като презрял домат. Стоманени сачми се разлетяха навсякъде по пода. Мишената на Калахън унищожи една пишеща машина и се приземи в един ъгъл с изронени предни зъби.
Подът беше посипан със стоманени сачми. Обстановката напомняше на аматьорска нощ в дерби с летни кънки, всички клатушкащи се върху металните сфери подобно на тригодишни деца в балетно училище. Чарли Едноухият, който ми изглеждаше малко с наднормено тегло, и прекалено елегантен, за да се смесва с тая паплач, се измъкна от туидовото си сако, завъртя се на пета, изрита една горила в диафрагмата с перфектно насочен удар с пета, шибна го в слепоочието с ръба на дланта, и се приземи на двата си крака още преди чучелото да се свлече на пода. Изпълнението му беше съвършено.
Сапата разчиташе единствено на двата си юмрука, удряше всичко и всеки, до когото се докопаше клатушкайки се по посипания със стоманени сачми под.
Стик си падна по Драк Морено и двамата закръжиха един около друг. Морено го надвишаваше с най- малко двайсетина фунта, а ръцете му бяха поне с три инча по-дълги от тези на Стик, предимство, което Стик бързо неутрализира, като първо изрита Морено в колянната капачка, после измъкна едно носна кърпичка вързана на торбичка и пълна със сребърни долари, и я завъртя над главата си като диск. Импровизираният спортен уред халоса Морено повече от един път в главата. Маймунската му мутра се сгърчи от болка. И в този миг Стик го шибна в гушата. Езикът на Морено малко остана да оближе отсрещната стена. Очите му се кръстосаха. Задъха се като риба на суха. В този момент се намеси и Сапата. Той пристъпи и халоса целта си с любимото си ляво кроше, последвано от страшен десен ъперкът в челюстта му.
Спестяванията в сребро на Стик и рязаната щека на Салваторе довършиха Мърфи Невестулката, който бе имал неблагоразумието да направи опит за отлепяне от пода.
