V. Танцът на смъртта
Вдигнах поглед и видях падаща капка; после тя се превърна в обърнато надолу сърце; накрая във връхлитаща птица. Въздухът свистеше покрай тялото й, издавайки такъв страховит и пронизителен писък, от който ти настръхваше косата. И така половин миля, право надолу, през кристалния есенен въздух. В последния момент, щом се изравни с линията на полета на индийската яребица, ястребът сякаш спря и впи клюна си в крехкото телце. Чу се едно плътно „туп“, което напомни звука, с който едрокалибрен куршум пронизва жива плът.
Тридесет и пета глава
Час 42 от 45
Минаваше три сутринта, отбеляза Райм. Пърси Клей летеше обратно към източното крайбрежие, този път с реактивен самолет на ФБР. Само след няколко часа тя трябваше да се подготви да се яви пред Голямото жури.
Райм все още нямаше представа кой е Танцуващия с трупове, нито какво беше намислил или какъв образ приемаше точно в този момент.
Телефонът на Селито изчурулика. Той го вдигна и се заслуша. Лицето му се разкриви.
— Господи. Танцьорът току-що е разпрал още някой. Открили са още един труп — напълно обезобразен — в един тунел, в Сентръл парк. Близо до Пето авеню.
— Напълно обезобразен ли?
— Направо го е окастрил, поне така ми казаха. Отрязал му е ръцете, извадил е зъбите, долната челюст и му е съблякъл дрехите. Трупът е на бял мъж. Млад. На двадесет-тридесет години. — Инспекторът се заслуша. — Не е скитник. Чист е, в добра форма. Атлетично тяло. Хауман смята, че е някой от тия, юпитата от Ийст Сайд.
— Добре — каза Райм. — Докарайте го тук. Искам да го прегледам.
— Трупът ли?
— Точно така, трупът.
— Ами, добре.
— Значи Танцьорът е сменил самоличността си — размишляваше на глас Райм. Беше ядосан. — Ами какво, по дяволите, значи този труп? Още не знаем как ще ни нападне следващия път?
Райм въздъхна и погледна през прозореца. После се обърна към Делрей:
— В коя охранявана къща ще ги тикнеш?
— Обмислям още — отвърна дългият агент. — Струва ми се…
— В нашата — обади се нов глас.
И двамата едновременно погледнаха към огромния мъж, запълнил вратата.
— В нашата охранявана къща — повтори Реджи Елиополос. — Ще арестуваме свидетелите.
— Не и докато не ми покажете… — започна Райм. Прокурорът размаха лист хартия пред Райм и макар че той не можа да прочете нищо върху нея, всички знаеха, че заповедта за арестуването на свидетели ще бъде напълно валидна.
— Това хич не е добра идея — каза Райм.
— Мисля, че е по-добра от вашите, благодарение на които вие сякаш се опитвате да убиете и последния ни останал жив свидетел.
Сакс ядосана пристъпи напред, но Райм поклати глава.
— Повярвайте ми — опита се да обясни Райм. — Танцьорът ще се досети, че се каните да ги арестувате. Може би вече се е досетил. Дори — прибави злокобно той, — може да разчита точно на това.
— Ако може да чете мисли.
— Райм кимна с глава:
— Бързо схващате.
Елиополос се изскиска. Огледа стаята и забеляза Джоуди.
— А вие сте Джоузеф Д’Орфио, така ли?
Дребният човечец вдигна поглед.
— Аз… да.
— Вие също сте арестуван.
— Хей, почакайте, на мен ми казаха, че като си взема парите, ще мога…
— Това няма нищо общо с наградата ти. Щом си я заслужил, ще си я вземеш. Ние просто ще те затворим, за да сме сигурни, че нищо няма да ти се случи докато Голямото жури се събере утре сутрин.
— Голямото жури! Никой нищо не ми е казвал за свидетелстване!
— Е — каза Елиополос, — ти все пак си материален свидетел. — После кимна към Райм. — Той може да е решил да убие някой от другите важни свидетели. Ние образуваме следствие срещу човека, който го е наел. Така биха постъпили повечето колеги.
— Но аз няма да свидетелствам.
— Тогава ще ти се наложи да излежаваш присъда за неуважение на съда. Хващам се на бас, че знаеш, в каква безопасност ще бъдеш там.
Дребният човек се опита да изрази яд, но страхът му потуши подобни чувства. Лицето му се разкриви.
— О, Господи.
— Едва ли ще успеете да ги опазите — обърна се Райм към Елиополос. — Ние го познаваме. Оставете свидетелите на нас.
— О, да, Райм също — Елиополос се завъртя към него. — Заради инцидента със самолета ви обвинявам в неправомерна намеса в криминално разследване.
— Кой си ти бе, шибаняк? — не издържа Селито.
— Кой точно шибаняк съм ли? Най-важният — сряза го невъзмутимо оня. — Този човек за малко не провали цялото следствие, като й позволи да лети със самолета си. Заповедта за арестуване важи за понеделник. Лично аз ще наблюдавам хода на следствието и на делото. Той…
Райм меко каза:
— Знаете ли, той беше тук.
Помощник-държавният прокурор изведнъж млъкна.
След малко попита:
— Кой?
Макар много добре да знаеше за кого става дума.
— Беше точно срещу онзи прозорец, само че от външната страна. И то само преди час. Беше насочил снайпер, зареден с патрони дум-дум точно към тая стая. Очите на Райм се впиха в пода. — Дори може би точно към мястото, където вие стоите в момента.
Макар че за нищо на света Елиополос не би отстъпил, все пак хвърли бърз поглед към прозореца. Просто да се увери, че щорите бяха спуснати.
— Защо…?
Райм довърши изречението му:
— … не е стрелял ли? Защото му е хрумнала по-добра идея.
— И каква е тя?
