това не беше един от тях?
Очевидно не. Тя отвори една бутилка „Д-р Пепър“22.
Той разсеяно тръгна към прозореца и погледна навън. На улицата нямаше ченгета. А на кръстовището имаше спирка на метрото. Апартаментът се намираше на втория етаж и макар че на прозорците имаше решетки, тя не ги беше заключила. Значи, ако му се наложеше, той спокойно можеше да се спусне по аварийното стълбище и да стигне до Лексингтън авеню, което винаги гъмжеше от народ…
Жената имаше телефон и компютър. Това беше добре.
На стената беше закачен календар — с картинки на ангелчета. Имаше и няколко бележки, прикрепени към колонките със седмиците, но за тази нямаше нищо.
— Хей, Шийла, имаш ли нещо против… — Той се усети навреме, поклати глава и потъна в мълчание.
— Ъ-ъ-ъ, какво викаш?
— Ами, то е… Щях да изтърся една глупост. Исках да кажа, понеже гледам, че си си отбелязвала тука… Абе, чудех се какво ще правиш следващите няколко дена.
Тука по-внимателно.
— О, ами аз май трябваше да ходя да видя как е мама.
Стивън сбърчи чело в знак на разочарование.
— Лошо. Виждаш ли, аз пък живея в един апартамент на нос Мей…
— Откъм Джърси!
— Точно така. Та ще отивам там…
— След като вземеш Бъди?
Кой пък, по дяволите, беше тоя Бъди? О, да бе, котката.
— Правилно. Та исках да кажа, ако нямате работа, помислих си, че може да поискате да дойдете с мен.
— Имате ли си…
— Само мама ще е вкъщи и най-много някоя нейна приятелка.
— Леле Боже! Ами, не знам.
— Добре де, ами защо не се обадите на майка си и да й кажете, че ще трябва да изкара уикенда без вас?
— Е… то не е задължително да й се обаждам. Дори да не се появя, голяма работа. Нищо не съм й обещавала, може да отида, но може и да не отида.
Значи лъжеше. Нямаше никакви ангажименти за през уикенда. Никой нямаше да я потърси през следващите няколко дена.
Една котка скочи на перваза до него и тикна муцуната си в лицето му. Стивън си представи как по цялото му тяло плъпват хиляди червеи. Отново ги видя как се гърчат из косата на Шийла. Погледна и белите й меки червееподобни пръсти. Започваше да се отвращава от тази жена. Искаше му се да изкрещи.
— Охо-о, я кажи здравей на новия си приятел, Андреа. Харесва те, Сам.
Той не се помръдваше, оглеждаше апартамента. Обмисляше:
Помни, момче, всяко нещо може да убива.
Някое ще те убие бавно, друго — бързо. Но всяко едно нещо може да убива.
— Я кажи, да имаш тиксо или нещо подобно?
— За какво ти е? — умът й се напрегна. За…?
— За инструментите в чантата. Трябва да залепя единият от барабаните — скъсах го вчера…
— Ей сегичка, имам някъде тикната една ролка — и тя отиде в коридора. — Постоянно изпращам колети на леля си. И все ми се налага да си купувам нови и нови ролки. Не мога да си спомня дали съм свършила предишната или просто така съм я прибрала, че… Голяма глупачка съм.
Той не отговори, понеже сега оглеждаше кухнята. Накрая прецени, че това беше най-удобното място да я убие.
— Хващай — и тя закачливо му хвърли ролката. Хвана я инстинктивно, без да се замисли. Беше ядосан на себе си, понеже не бе имал време да си сложи ръкавиците. Знаеше, че ще остави отпечатъци върху ролката. Потрепера от ярост, а насреща му Шийла, ухилила се, му казваше:
— Хей, добри рефлекси, приятел!
Тогава той видя, че пред него стоеше огромен бял червей, който се приближаваше все по-близо до него. Той се наведе, остави на земята тиксото и си сложи ръкавиците.
— Ръкавици? Студено ли ти е? Хей, приятел, какво си…? Той не й обърна внимание, отвори хладилника и започна да изрива храната на пода.
Тя пристъпи навътре в стаята. Замаяната й усмивка започна да изстива.
— Ъ-ъ-ъ, да не си гладен?
Той изхвърли един по един и рафтовете. Двамата си срещнаха погледите и тогава изведнъж, нейде дълбоко от гърлото й започна да се надига едно слабо:
— Е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е.
Стивън докопа тлъстият червей, преди тя да е успяла да стигне и на половината път към входната врата. Бързо или бавно? Дотътра я обратно в кухнята. Към хладилника.
Седма глава
Час 2 от 45
По три.
Пърси Клей, майор-инженер, завършила с отличие, квалифициран механик по самолетни двигатели и самолетостроене, притежаваща всички възможни дипломи, които Федералното авиационно управление бе упълномощено да издава на практикуващите пилоти, нямаше време за суеверия.
И въпреки това, докато пътуваше в бронирания фургон през Сентръл Парк, на път за охраняваната къща в центъра на Манхатан, тя си спомни старата поговорка, повтаряна от суеверните пътешественици. Катастрофите не идват сами, а по три.
Трагедиите също.
Първо, Ед. Сега идваше второто: това, което чуваше от Рон Толбът по телефона от офиса в Чартърни полети „Хъдсън“.
Пътуваше, притисната като в сандвич между Брит Хейл и този млад инспектор, Джери Банкс. Беше навела глава. Хейл не сваляше поглед от нея, а Банкс съвестно оглеждаше през стъклото движението, минувачите и дърветата.
— Щатската здравна организация ни даде още един шанс — в слушалката изхриптя дъхът на разтревожения Рон Толбът. Един от най-добрите пилоти, които тя познаваше, Толбът, не беше се качвал на самолет от години — заради проблеми със здравето. Пърси смяташе, че това е едно несправедливо жестоко наказание за греховното му отношение към бутилката, тютюна и съдържанието на хладилника (най-вече, защото тя споделяше всички тези пороци). — Искам да кажа, че те наистина могат да анулират договора. Бомбите не влизат в категорията форс майор и не ни извиняват, ако не изпълним задълженията си.
— Нали са съгласни да отложим полета за утре?
Мълчание.
— Да. Съгласни са.
— Хайде, Рон — сопна му се тя. — Без глупости помежду ни! — Чу го да пали нова цигара. Висок, с вечно забодена цигара в устата — този, от когото тя муфтеше Кемъл, когато отказваше цигарите — Толбът често забравяше да си изглади дрехите и да се избръсне. И беше много непохватен, когато му се падаше да съобщава лоши новини.
— Ами, този „Фокстрот Браво“ — неохотно каза той.
— Какво за него?
N 695 FB беше Лирджетът 35 А на Пърси Клей. Не че това беше записано някъде черно на бяло. По документи реактивният самолет с два двигателя беше даден под наем на Клей-Карни холдинг Корпорейшън, допълнително стопанисван от Чартърни полети „Хъдсън“, доставен от Самолети под наем „Морган“, които от своя страна пък го бяха взели под наем от Ла Джола холдинг II, филиал на Транспортни проблеми
