— Под или зад. Чудя се дали товарният отсек се включва в това. Може би… — Райм млъкна. Главата му се залюшка напред-назад, оглеждайки торбичките с доказателствен материал. — Чакай, чакай! — кресна той. — Мел, я дай да видя онези парчета метал ей там. Третата торбичка отляво. Алуминият. Сложи го под някой микроскоп.
Куупър беше свързал изхода за видео от комбинирания микроскоп към компютъра на Райм. Така това, което виждаше той, също можеше да види и Райм. Той започна да слага избрани образци от миниатюрните, раздробени остатъци от самолета върху предметните стъкла и едно по едно да ги разглежда под окуляра.
Щом видя образа им върху компютъра си, Райм изкомандва:
— Курсорът надолу. Двойно кликване. Компютърният образ послушно се увеличи.
— Ето, виж! Боята по корпуса на самолета се е раздула навътре.
— Навътре? — попита Сакс. — Искаш да кажеш, че бомбата е била поставена отвън?
— Така излиза, да. Ти какво ще кажеш, Мел?
— Прав си. Главичките на нитовете всички са деформирани навътре. Определено бомбата е била поставена от външната страна.
— Може да е снаряд? — предположи Делрей. — Или ракета земя-въздух?
Селито зачете отново доклада:
— Не са били засечени никакви подобни на ракети обекти от радарните устройства.
Райм поклати глава:
— Не, всичко сочи наличието на бомба.
— Но от външната страна? — удиви се Селито. — Никога не съм чувал подобно нещо.
— Това обяснява нещата — обади се Куупър. Той си беше сложил увеличителни очила и с една специална метална пръчица ровичкаше и оглеждаше късчетата метал по-бързо от каубой, който преброява с колко глави добитък се прибира в ранчото след дългия ден. — Парчета метал, приличащ на желязо. Магнити. Не се залепят за алуминиевата обшивка, но под нея нали има стомана? Освен това открих и парчета епоксидна смола. Онзи явно е залепил бомбата от външната страна с магнит, който да я задържи, докато хване лепилото.
— И вижте как се е отличила ударната вълна в структурата на смолата — отбеляза Райм. — Лепилото явно не е било хванало много добре, така че той я е поставил малко преди излитането.
— Можем ли да определим марката на епоксидната смола?
— Ами! Стандартно производство. Продава се навсякъде.
— Дали пък няма да открием отпечатъци? Я, огледай внимателно, Мел.
Вместо отговор Куупър пусна една вяла скептична усмивка. Но въпреки това продължи да рови, осветявайки останките с друга метална тръбичка, източник на полихромна светлина. Нямаше нищо друго, освен следите от взрива.
— Нищичко.
— Дай да го помириша — обади се Райм.
— Да го помиришеш ли? — удиви се Сакс.
— След като има бризантно действие, значи е някой от мощните експлозиви. Искам да зная точно кой.
Повечето създатели на бомби използват по-маломощни експлозиви — вещества, които горят бързо, но не експлодират, освен ако не са поставени в затворено пространство, да кажем, тръба или кутия. Барутът е най-известният измежду тях. Мощните експлозиви — пластичният взрив или ТНТ — детонират в естественото си състояние, без да е необходимо да се затварят в каквото и да било. Скъпи са и трудни за намиране. Видът и източникът на дадения експлозив могат да разкажат много за самоличността на този, който е направил бомбата.
Сакс донесе една торбичка, отвори я и я подаде на Райм. Той вдъхна миризмата й.
— Циклонит — без да се колебае го разпозна Райм.
— С бризантно действие — обади се Куупър. — Да не искаш да кажеш, че това е C-3 или C-4? — попита той. Циклонитът беше основната съставка на тези два вида пластични експлозиви, използвани само от военните; притежанието им от цивилни лица беше незаконно.
— C-3 не е — каза Райм, като отново помириса съдържанието на торбичката, сякаш определяше реколтата на чаша Бордо. — Няма сладникав мирис… Не съм сигурен. И нещо странно… има нещо друго… пусни го на газ-хроматографа, Мел.
Техникът постави веществото на определеното място в газ-хроматографа. Уредът изолираше елементите в съединенията им и ги идентифицираше. Можеше да работи с количества, равни на една милионна от грама, като прекарваше получената информация през зададена база данни, за да определи марката и производството на материала. Веднъж вече бяха получили такива резултати.
Куупър прочете изписаната на екрана информация.
— Да, прав си Линкълн. Циклонит е. Има и масло. И, странно — нишесте…
— Ами да, нишесте — извика Райм. — Ето кое ми сладнеше. Това е брашно…
Куупър се засмя, тъй като същите думи се изписаха на екрана на компютъра.
— Как разбра?
— Ами това е динамит за военни цели.
— Нали няма нитроглицерин — контрира го техникът. Това беше основната, активна съставка на динамита.
— Не, не, това не е истински динамит. Това е смес от циклонит, тротил, двигателно масло и брашно. Доста рядко срещан взрив.
— За военни цели, казваш — обади се Селито. — Значи нишката води към Хансен.
— Така е.
Куупър сложи под комбинирания микроскоп нов образец. Едновременно с това образът се появи и на екрана на Райм. Сложна плетеница от микроскопични нишки, жички, късчета, трески, стружки, прах.
Това му напомни една подобна гледка от преди доста години, макар при съвсем различни обстоятелства. Ставаше дума за онова, което бе видял през окуляра на един тежък месингов калейдоскоп. Беше го купил като подарък за рождения ден на негова приятелка. Клер Трилинг беше истинска красавица със свой стил. Райм го бе видял в един магазин в Сохо. Двамата бяха прекарали нощта в компанията на бутилка мерло, опитвайки се да открият какви точно екзотични кристали или скъпоценни камъни създаваха причудливите и тъй пленителни образи в магическата тръба. Накрая Клер, също тъй запалена по научните обяснения, както и Райм, беше развила дъното и изсипала съдържанието му върху масата. Какъв смях падна тогава! Вътре беше пълно с всякакви парченца метал, дърво, стружки, един счупен кламер, късчета жълти страници, дори няколко кабърчета.
Райм избута тези спомени на заден план и се концентрира върху обектите на екрана: парче напоена с восък кафява опаковъчна хартия, в която военните опаковаха динамита. Нишките — изкуствена коприна и памук — от възпламеняващия фитил, който Танцьорът беше омотал около пластичния динамит, достатъчно мек, за да бъде деформиран от шнура. Отломък алуминий и къса цветна жичка — от електрическата взривна капсула. Още жици и едно парче въглерод от батерията с размерите на ученическа гума.
— Таймерът! — викна отново Райм. — Искам да видя таймера!
Куупър вдигна една по-малка торбичка от масата.
Вътре беше неподвижното, студено сърце на бомбата.
Беше останало почти непокътнато, което искрено изненада Райм. „Е, това е първата ти грешка“, помисли си той, обръщайки се безмълвно към Танцьора. Повечето бомбаджии опаковаха експлозива заедно с детонационното устройство, за да не оставят следи. Но явно случайно Танцьорът беше пропуснал това обстоятелство и беше поставил таймера от външната страна на дебелия стоманен капак на кутията, в която беше сложил бомбата. Така таймерът беше дошъл при тях в отлична форма.
Вратът на Райм започна да го наболява, докато се протягаше да види по-добре изкорубения циферблат на часовниковия механизъм. Куупър също внимателно разглеждаше устройството.
— Пише даже номера на модела и производителя.
— Прекарай всичко през Регистъра на експлозивите.
Този регистър беше създаден от и за нуждите на ФБР и предлагаше най-пълна и подробна информация
