миризмата, която ще се надигне, не пожелавам и на най-лошия си враг.
Сакс се намръщи.
— Не е бил удушен.
И двамата си отвориха устата срещу нея.
— Скъ… Полицай, това наистина е лигатурен белег — успя да вземе думата Джим, ченгето. — Много пъти съм го виждал.
— Не, не — каза тя. — Сигурно на врата си е носил верижка, която убиецът е откъснал.
Райм се намеси:
— Права си, Сакс. Първото нещо, което правиш, когато не искаш да идентифицират жертвата ти, е да се отървеш от бижутата. Сигурно е бил Сейнт Кристофър, със солидна верижка и инкрустиран. Кой е с тебе?
— Двама пълни кретени.
— Уф. Добре, каква е причината за смъртта?
След като набързо огледа тялото, тя откри раната.
— Шило за лед или много тесен нож, забит в тила. Бъчвообразното тяло на доктора се промуши откъм страничната врата.
— Щяхме да го видим — опита се да се защити той. — То нали така се бяхме разбързали заради вас.
Райм се обърна към Сакс:
— Опиши ми го.
— Доста едър е, с голям корем. Ужасно затлъстял.
— Цвят на кожата или слънчев загар?
— Слънцето го е опърлило само по тялото и ръцете. Краката му са бели. Не си е рязал отдавна ноктите на краката. Носил е и обеца — желязна, не сребърна. Гащетата му са марка „Сеърс“, целите в дупки.
— Добре, явно е работник някакъв — заключи Райм. — Или снабдител. Да приключваме. Провери му гърлото.
— Какво?
— За портфейла или документи. Ако искаш да не разкрият за кратко време кого си убил, тикни му документите в устата. Докато не го аутопсират, никой няма да забележи.
Отвън онези нещо се закикотиха. Смехът бързо утихна, когато Сакс разтвори широко челюстите на трупа и започна да бърка вътре.
— Господи — промърмори Ърл. — Какво правите?
— Няма нищо, Райм.
— Срежи го. Гърлото. Трябва да са по-навътре.
Преди Сакс често беше настръхвала от ужас, като чуеше подобен страховит съвет от Райм, но днес тя просто погледна назад към двамата и извади нелегалния си, но много обичан от нея сгъваем нож от задния джоб на дънките си, натисна копчето и той се разгъна.
Това им свали усмивките от лицата.
— Ей, скъпа, какво се каниш да правиш?
— Малка операцийка. Трябва да погледна по-навътре — сякаш й се случваше всеки ден.
— Искам да кажа, не мога да закарам трупа на съдебния лекар и да му кажа, че едно ченге от Ню Йорк сити му е прерязало гърлото.
— Тогава вие го направете.
Тя му подаде ножа с дръжката напред.
— О, Боже, тая се бъзика с нас.
Сакс повдигна вежда, плъзна ножа малко зад адамовата ябълка на мъртвеца, досущ както запален рибар разпаря тлъста пъстърва.
— Господи, Джим, виж я какво прави. Спри я.
— Аз не съм идвал тук, Ърл. Нищо не съм видял. — С тези думи полицаят се отдалечи.
След като направи неголям разрез, тя надникна вътре и въздъхна.
— Нищо.
— Какво ли е намислил? — попита Райм. — Дай да помислим… Ами ако въобще не му е била целта да ни попречи при идентифицирането? Иначе щеше да извади и зъбите. Може би се опитва да скрие нещо друго от нас?
— Нещо, което е било по ръцете на жертвата — предположи Сакс.
— Може би — съгласи се Райм. — Нещо, което не е могъл да измие лесно от тялото му. И нещо, което ще ни каже, какви са плановете му.
— Масло? Грес?
— Може да е прекарвал реактивно гориво — обади се Райм. — Или пък е снабдявал ресторанти — и ръцете му са миришели на чесън.
Сакс огледа летището. Видя около дузина шофьори на цистерни с гориво, хора от наземния персонал, монтьори, строители, които издигаха ново крило към един от терминалите.
Райм продължи:
— Каза, че е едър мъж?
— Да.
— Днес сигурно бая се е изпотил. Може да е изтрил челото си. Или да си е почесал главата.
Аз самата цял ден само това правя, помисли си Сакс и отново понечи да зарови пръсти в косата си и да се почеше, както обикновено, но изведнъж се стресна и цялата се напрегна.
— Провери скалпа му, Сакс. Отзад, под линията на косата.
Направи го. И там го откри.
— Виждам цветни ивици. Синьо. Малко бяло също. По косата и кожата. О, по дяволите, Райм. Това е боя. Той е бил бояджия. А тук има поне двадесет строителни работника.
— Линията на шията му — продължи Райм. — Танцьорът е откъснал личната плочка, закачена на верижка около врата му.
— Но щеше да изглежда другояче.
— Мамка му, по плочката сигурно е имало боя или нещо такова. Той е някъде из полето около вас. Кажи на Пърси и Хейл да легнат на пода. Сложи някой да ги пази и изкарай всички навън да го търсят. Специалните части са на път към вас.
Проблеми.
Виждаше червенокосата полицайка да се суети нещо около задната врата на линейката. Но дори през телескопа си „Редфийлд“ не можеше да определи какво точно правеше тя. Внезапно усети, че нещо не е наред, почувства се нервен.
Инстинктивно усещаше, че действията й пряко го засягаха. Сякаш искаше да го разголи, да го върже и остави беззащитен на земята.
Червеите отново запълзяха към него. Лицето на прозореца, пълното с червеи лице го търсеше.
Стивън потрепера.
Тя скочи от линейката и огледа полето.
— Нещо става, Редник.
— Сър, зная това, сър.
Червената глава се развика нещо към другите ченгета. Повечето от тях я бяха зяпнали право в устата, намръщиха се като чуха думите й, после тръгнаха да търсят нещо. Един от тях хукна към колата си; след него и още един.
Червената глава имаше хубаво личице, но червееподобните й очи се взираха внимателно отвъд пистите
