негодника в гръб.
— Сакс — викна Райм в слушалките й. — Какво ст…
— Господи, Райм, той е на полето и стреля по самолета.
— Какво?
— Пърси се опитва да стигне до хангара. Той стреля с експлодиращи куршуми. Нарочно стреля по самолета, за да я изкара навън.
— Ти не се меси, Сакс. Ако Пърси е решила да се самоубива, да прави каквото знае. Но ти не се меси!
Потта течеше от нея като из ведро, ръцете й трепереха.
сърцето й биеше тежко. Усети как по гърба й премина тръпката на паниката.
— Пърси! — изкрещя тя.
Жената току-що се беше отскубнала от Джери Банкс и си беше плюла на петите. Тичаше право към вратата на хангара.
— Не!
О, по дяволите!
Очите й се бяха впили точно в мястото, където беше видяла отблясъка от оптиката на Танцьора.
„Твърде далече е, твърде далече“, помисли си тя. „Нищо няма да уцеля от такова разстояние.
Ако си спокойна, ще успееш. Имаш още цели единадесет патрона. Няма вятър. Единствения проблем е траекторията. Цели се високо, за да уцелиш.“
Видя как няколко листенца се разлюляха към нея от изстрела му. Почти в същото време на няколко сантиметра от лицето й профуча куршумът. Усети ударната му вълна и чу плясъка, с който парчето стомана, два пъти надвишило скоростта на звука, взриви въздуха около нея.
Тихо изскимтя и се просна по очи.
Не! Можеше да стреляш. Преди да презареди. Вече е твърде късно. Той е там, отново с пълен пълнител. Бързо погледна нагоре, вдигна пистолета и отново се разтрепера. Наведе глава, пистолетът още сочеше малката горичка. Стреля пет пъти, бързо.
Спокойно можеше да вдигне цевта право нагоре, резултатът щеше да бъде същият.
„Хайде малката. Ставай. Прицели се и стреляй. Останаха ти още шест и цели две пачки на колана.“
Но мисълта, че не беше уцелила, я държеше прикована на земята.
„Направи го!“ — ядосваше се на себе си тя.
Но не можеше.
Целият й кураж стигаше да си надигне главата няколко сантиметра — колкото да види как Джери Банкс успя в последния момент да настигне спринтиращата към вратите на хангара Пърси Клей. Младият инспектор я блъсна на земята зад някакъв подвижен генератор. Почти едновременно с това изтрещя изстрелът на Танцьора. Куршумът с тъп звук се заби в Банкс, който се подаде на инерцията на стоманата и като пиян се завъртя около оста си в облак ситни капчици кръв.
Докато падаше върху мокрия цимент, на лицето му се четеше изненада, после объркване, а накрая абсолютно нищо.
Дванадесета глава
Час 5 от 45
— Е? — попита Райм.
Лон Селито сгъна клетъчния си телефон.
— Още нищо не знаят. — Беше се загледал навън, през прозореца на градската къща на Райм, а пръстите му нервно почукваха по стъклото. Ястребите се бяха завърнали в леговището си, но не изпускаха от очи Сентръл парк и сякаш не чуваха нито звук от шумния градски живот през деня.
Райм никога не беше го виждал толкова много разтревожен. Месестото му, покрито със ситни капчици пот лице беше съвсем бледо. Изражението на легендарния инспектор от отдел „Убийства“ Селито обикновено беше абсолютно непроницаемо. Независимо дали говореше с член от семейството на жертвите, или безмилостно откриваше и дълбаеше дупки и в най-желязното алиби на заподозрените си, той винаги се концентрираше върху това, което предстоеше. Сега обаче мислите му се рееха далече, далече, в хирургията на една Уестчестърска болница, където Джери Банкс може би умираше. Беше вече три часа, събота следобед; от един час Банкс лежеше на операционната маса.
Селито, Сакс, Райм и Куупър се намираха на първия етаж в къщата на Райм, в лабораторията. Делрей беше отишъл да провери дали охраняваният апартамент беше готов и да поговори с ченгето, което нюйоркската полиция беше изпратила на мястото на Банкс.
Бяха натоварили ранения инспектор в една линейка, всъщност, същата, в която беше мъртвият бояджия с отрязани ръце. Ърл, медицинското лице, беше престанал да се прави на простак, какъвто по природа си беше, поне дотолкова, че да се разбърза и направи всичко необходимо, за да спре обилния кръвоизлив на Банкс. След това се метна на шофьорското място и измина няколкото мили до спешното отделение на болницата за отрицателно време.
Федералните агенти от Уайт Плейнс натовариха Пърси и Хейл в брониран фургон и тръгнаха към Манхатан, криволичейки по инструкция из главни и второстепенни улици, за да са сигурни, че никой не може да ги проследи. Сакс направи оглед на новите местопрестъпления: позицията на снайпериста, фургона на бояджията и колата, с която Танцьорът се беше измъкнал — една снабдителска камионетка, открита недалеч от мястото, където е бил убит бояджията и, където, предположиха те, негодникът беше скрил колата, с която се бе придвижил до Уестчестър.
След като събра, каквото успя да открие, тя се върна в Манхатан.
— Какво си ни донесла? — попита я Райм. — Някой куршум намери ли?
Като си гледаше счупения кървящ нокът, Сакс обясни: — Нищо не е останало от тях. Той стреляше с бронебойни патрони, всичките избухваха, като достигнат целта си. — Беше се изплашила не на шега, очите й още се мятаха като затворени в клетка птички.
— Танцьорът е бил. Освен че сее смърт, той винаги заличава следите си.
Сакс тикна пред него една найлонова кесийка.
— Ето това успях да открия. Изчегъртах го от една стена.
Куупър изсипа съдържанието й в едно порцеланово лабораторно хаванче. Разрови дребните късчета с пръсти и каза:
— Че и с керамичен връх. Това и бронирана жилетка не го спира.
— Първокласен негодник — обади се Селито.
— О, разбира се, Танцьорът всичко изпипва — съгласи се Райм.
Откъм вратата се чу някаква суматоха и след малко Том въведе двама костюмирани федерални агенти. След тях вървяха Пърси Клей и Брит Хейл. Пърси се обърна към Селито:
— Как е той? — Черните й очи огледаха стаята и усетиха студенината, която ги посрещна. Не изглеждаше изненадана. — Джери, имам предвид.
Селито не отговори. Райм каза:
— Още е на операционната маса.
Лицето й беше изтерзано, косата още по разрошена от сутринта.
— Надявам се да се оправи.
Амелия Сакс се обърна към Пърси и студено каза:
— Какво?
— Казах, че се надявам да се оправи.
— Надявате се? — Полицайката се извиси над нея. Пристъпи крачка напред. Невисоката жена не помръдна от мястото си, когато Сакс отново заговори. — Не е ли малко късно за това?
— Какъв ви е проблемът?
— Това аз трябва да ви попитам. Заради вас го застреляха.
— Хей, хей, колежке — намеси се Селито. Пърси бавно и спокойно каза:
— Не съм го молила да тича след мен.
— Ако не беше той, ти щеше да си мъртва.
