— Ще ти дам демитата без пари, ако ми помогнеш да потърсим някоя бутилка.
— Без пари ли? — оня беше нещо озадачен. — Искаш да кажеш, наистина без пари, аз няма да ти плащам нищо, така ли?
— Така.
Негърът се огледа наоколо, сякаш търсеше някого да се похвали или да му обясни що за глупости дрънкаше тоя Джоуди.
— Чакай малко — обади се Джоуди.
— Къде трябва да търся бутилките ти?
— Ей сега ще ти кажа…
— Къде? — настоя онзи.
Джоуди отстъпи назад. Затвори вратата. Обърна се към Стивън.
— Нави се.
— Добра работа свърши — усмихна се Стивън.
На свой ред и Джоуди се ухили. Тръгна да се връща към вратата, но Стивън го викна.
— Хей.
Малкият се спря. Изведнъж Стивън издърдори:
— Добре, че те срещнах.
— И аз се радвам, дето те срещнах. — Джоуди се поколеба още минута. — Партньори сме, нали? — Вдигна дланта си във въздуха.
— Партньори — повтори като ехо Стивън. После плясна леко подадената длан. Беше почувствал силно желание да си свали ръкавиците, за да усети върху себе си кожата на Джоуди, но не го направи.
На първо място беше съвършенството. Във всичко.
Двадесет и четвърта глава
Час 25 от 45
Спорът беше наистина ожесточен.
— Мисля, че грешиш, Линкълн — каза Селито. — Трябва да ги преместим. Ако ги оставим, той пак ще се опита да удари охраняваната къща.
Те не бяха единствените, които обсъждаха тази дилема. Прокурорът Рег Елиополос не се беше включил — още не — но Томас Пъркинс, специалният агент от ФБР, шеф на отдела в Манхатан, присъстваше лично от името на цялото ФБР. Райм си пожела да бяха тук Делрей или поне Сакс, макар че тя в този момент беше заедно с обединените сили на градската полиция и федералното бюро, които претърсваха изоставените станции на метрото. Досега обаче не бяха открили и следа от Танцьора или от неговия нов съдружник.
— Аз лично съм изцяло за промяна на ситуацията, не за реагиране на действията на престъпника — съвсем сериозно си каза Пъркинс. — Разполагаме с други помещения. — Той изглеждаше ужасен от факта, че на Танцьора му трябваха само осем часа, за да открие местоположението на свидетелите и да се приближи на около пет метра от маскираната врата на противопожарния изход на охраняваната къща. — И то по-добри помещения — побърза да прибави той. — Смятам, че трябва да предприемем незабавно преместване на свидетелите. Имам пълномощия от най-високо ниво. Направо от Вашингтон. Искат да осигурим абсолютната безопасност на свидетелите.
Което означава, заключи за себе си Райм, местете ги, и то веднага.
— Не — твърдо каза криминалистът. — Аз смятам, че трябва да ги оставим там, където са.
— Ако поставим на първо място създалите се преди броени минути обстоятелства — каза Пъркинс, — смятам, че разрешението на нашия спор е ясно като бял ден. Да ги преместим.
Райм обаче не се отказа:
— Той ще тръгне след тях, където и да отидат, било то в нова охранявана къща или във вече използвана. Тук поне си познаваме района, знаем вече и нещо от методите му. Имаме и добро прикритие за устройване на засади.
— Това е голям плюс — обади се Селито.
— Освен това така ще го пообъркаме.
— Как така? — попита Пъркинс.
— В момента той също се чуди какво ще правим, нали така?
— Наистина ли?
— Можете да бъдете уверен — отвърна Райм. — Опитва се да ни предвиди действията. Ако решим да ги оставим, той ще предприеме едни действия. Ако ги преместим — което мисля, че би му се сторило най- вероятно — вероятно ще се опита да нападне в движение. А мога да ви кажа, че колкото и сигурна да е охраната по пътя, все по-друго си е, когато сме на място, което познаваме като петте си пръста. Не, трябва да ги оставим там, където са, и да се подготвим за следващия му удар. Да го очакваме всеки момент, готови да нахлуем и да действаме. Последния път…
— Последния път той уби един от нашите агенти.
Райм не издържа и се озъби на Пъркинс:
— Ако Инелман имаше гръб, ако не беше тръгнал сам, щеше да бъде съвсем различно.
Пъркинс беше от висшия елит, но тъй като беше сам, пък беше свикнал сам да се защитава, реши да прояви благоразумие. Кимна и отстъпи.
„Но, все пак, дали съм прав?“, питаше се Райм.
„Какво всъщност си мислеше Танцьорът? Наистина ли мога да кажа със сигурност?
Да, мога с един поглед върху потъналата в мълчание спалня или мръсната странична алея да открия уликите и да разкажа последователно всичко, на което те са били неми свидетели. Мога да разбера по начина, по който са падали капките кръв по килима или плочките, колко малко й е оставало на жертвата да се измъкне от жестоките ръце на убиеца си, какви са й били шансовете срещу него или каква е най- вероятната причина на смъртта. Мога да анализирам праха, оставен от убиеца и веднага да кажа, откъде точно е дошъл.
Мога да кажа кой, мога да отговоря и защо. Но да кажа със сигурност какво точно се кани да предприеме Танцьорът?
За това мога да правя догадки, но никога не мога да съм сигурен.“
На вратата се появи някаква фигура. Единият от полицаите на входната врата. Подаде на Том някакъв плик и след като се завъртя, тръгна обратно към поста си.
— Какво е това? — попита Райм, докато внимателно се взираше в него. Не очакваше доклади от лабораторията, но пък беше вече твърде чувствителен към слабостта на Танцьора към бомби.
Пакетчето не беше по-дебело от лист хартия и беше подпечатано от ФБР.
Том го отвори и се зачете.
— От Техническия отдел на ФБР е. Изровили са отнякъде експерт по пясъците.
Райм обясни на Пъркинс:
— Не е за този случай. За агента, дето изчезнал по-предната вечер.
— За Тони? — попита оня. — Досега нямаме никаква информация за него.
Райм хвърли поглед към доклада.
Веществото, предложено за анализ, не е истински пясък. Представлява ситни коралови отломъци с произход коралови образувания и съдържа микроскопични заострени кристалчета, пресечени тръбички, в които са живели вид морски червеи, черупки от рапани и фораминифери. Най-вероятен източник е северната част на Карибието: Куба или Бахамите.
„Карибите… Интересно. Но ще трябва да остави това на заден план. Щом със Сакс пипнеха и бутнеха на топло Танцьора, щяха да се върнат на този случай…“
В слушалките му нещо изпука.
— Райм, ти ли си? — обади се сърдитият глас на Сакс.
— Да! Къде си, Сакс? Какво откри?
— Намираме се пред една изоставена станция на метрото, близо до Градския съвет. Заобиколили сме отвсякъде. Ония от „Локацията“ казват, че има някой вътре. Поне един е, ако не двама.
