За разлика от убития на Канал Стрийт този уйгур имаше документи, шофьорска книжка и визитна картичка на Туркестанския културен център в Куинс. Бединг, Сол и един спецотряд вече бяха в центъра, но председателят му твърдеше, че бил чул само за някакъв китаец, който наел неколцина души за преместване на мебели. Не знаел нищо повече.
Името на наемателя на апартамента също не им помагаше: Хари Ли. Социалноосигурителният му номер и адресът му бяха фалшиви, а чекът за наема бе дошъл от една карибска банка. Ли било като Смит на английски, поясни Дън.
Трупът на стареца, умрял от свръхдоза морфин, носеше известни следи. Според силно избелялата от солената вода лична карта в портфейла му името му бе Чан Дзечи. Намериха и някакво листче, скрито зад документа за самоличност. Дън се усмихна тъжно:
— Вижте това. Автограф от Чан Кайши, лидера на националистите. Тук той благодари на Чан за съпротивата му срещу комунизма и диктатурата.
Той спря поглед върху една редица снимки под тази на трупа. Бяха близки планове на ръцете му.
Райм премести леко безименния си пръст и придвижи количката към дъската.
— Вижте това. Ръцете му.
— Снимах ги заради петната — обясни Сакс.
Пръстите и дланите на Чан Дзечи бяха покрити с тъмносини петна. От боя или мастило. Очевидно не бяха сивкавите петна, които се появяват след смъртта.
— Пръстите! — възкликна Райм. — Виж пръстите. Тя присви очи и се приближи:
— Вдлъбнатини!
Сакс свали една снимка на отпечатъците на Сам Чан и ги доближи до снимките на отпечатъците на баща му. Дланите и пръстите бяха с различен размер и тези на стареца бяха доста по-набръчкани, но вдлъбнатините, които Райм бе забелязал върху показалеца и палеца на Сам Чан. очевидно бяха същите като на баща му. Бяха предположили, че белезите върху пръстите на Сам Чан са от корда или порязване. Очевидно обаче случаят не беше такъв.
— Какво означава това? — попита Мел Купър. — Да не е наследствено?
— Не, невъзможно — отвърна Райм и се взря в снимките на ръцете на стареца.
Затвори очи, остави мисълта си да полети — като един от соколите на перваза му. Мастило по ръцете, вдлъбнатини… Изведнъж тръсна глава.
— Те са художници! И бащата, и синът. Помниш ли надписа на „Хоум Стор“ върху микробуса? Някой от тях го е изписал. Белезите са от стискане на четки и писалки.
— Не — намеси се Ли. — Не художници. Калиграфи. В Китай калиграфия много важна. Четка се държи ето така. Той взе една химикалка и я хвана в съвършено вертикална позиция, стисна я здраво между палеца и съседните два пръста. Когато я пусна и показа ръката си, върху пръстите му имаше същите вдлъбнатини, както върху ръцете на Чан и баща му.
— Калиграфия много важно изкуство в Китай — обясни Ли. — По време на пролетарска революция художници били преследвани. Много калиграфи започнали работа като печатари или бояджии. Полезни професии. За благо на общество. На кораб Чан разказвал, че заради дисидентство го уволнили като учител. Никой не искал го вземе в училище. Започнал работи като печатар и бояджия.
— А в клиниката Ву каза, че Чан имал вече уредена работа — напомни Сакс.
— Знаем, че семейството се крие в Куинс — каза Райм. — Да съберем колкото можем китайскоговорящи полицай от Пети район и да ги пратим да разпитват по печатниците и фирмите за производство на табелки дали не са наели наскоро някой незаконен.
Коу се изсмя на наивността на Райм:
— Няма да сътрудничат. Нямаш гуанси.
— Ето ти гуанси! — тросна се Райм. — Да им обяснят, че ако излъжат и разберем, ИНС ще затвори печатницата и ако някой от семейство Чан загине, ще ги арестуваме и ще ги съдим за съучастие в убийство.
— Сега ти мисли като китайски полицай — засмя се Сони Ли.
Дън извади мобилния си телефон и се обади в централното управление.
Мел Купър бе пуснал някои проби от микроулики на газова хроматография. Сега разгледа резултатите.
— Ето нещо интересно. — Погледна надписа на едно пликче. — Това е от обувките на бащата на Чан. Нитрати, калий, карбонат, натрий… Биоматериал. Значително количество. Това привлече вниманието на Райм. Терминът „биоматериал“ без съмнение бе измислен от някой умен експерт, който е съзнавал, че търсенето на продукта ще бъде сериозно ограничено, ако се продава под истинското му название: преработени човешки екскременти.
Четиринайсетте завода за пречистване на отпадни води в Ню Йорк произвеждат повече от хиляда тона биоматериал на ден и го продават из цялата страна за наторяване. Присъствието му в значително количество по обувките на жертвата означаваше, че семейство Чан вероятно живеят близо до такава станция.
— Можем ли да проверим всички жилища около фабриките? — попита Селито.
Райм поклати глава. В Куинс имаше няколко такива завода и като се имат предвид променливите ветрове на Ню Йорк, семейство Чан можеше да живеят в радиус от няколко преки. Без да стеснят кръга на търсенето — като намерят печатницата, където би трябвало да работи Сам Чан, — проверката щеше да продължи вечно.
Останалите улики не бяха от голяма полза. Морфинът, използван от стареца за самоубийство, бе китайски и следователно нямаше да им помогне.
— Нима морфинът е смъртоносен? — попита Селито.
— Говори се, че Джек Лондон се е самоубил така — отбеляза Райм, чийто познания по начините за самоубийство бяха почти толкова обширни, колкото тези по криминология. — Когато е над допустимата доза, всичко може да те убие. Старецът не носеше никакви билети от метро или други превозни документи, които да подскажат откъде може да е дошъл.
Райм обаче си спомни, че Амелия Сакс не е единствената, извършила оглед в апартамента на Призрака.
Сони Ли това и чакаше.
— Хей, Лоабан, и аз намерил някои неща. Иска чуе?
— Давай.
— Намерил някои полезни неща. Добре, срещу врата има статуетка на Буда. Никаква уредба или телевизор в стая. Коридор бял. Секции с врати. Има статуетка на осем коня. Всички огледала високи, така че се вижда в цял ръст. Има медни звънчета с дървени дръжки. Били в западната част на стая. — Той кимна, сякаш беше очевидно. — Сетил се, Лоабан?
— Не — отвърна с въздишка Райм.
Ли опипа джобовете си за цигари, сетне отпусна разочаровано ръце.
— Върху мое бюро в Люгоюан имал надпис.
— Още някоя мъдрост ли?
— Дзу и фан сан. Значи: научи три неща от един пример. Идва от Конфуций: „Ако аз покаже един ъгъл на някой предмет на един човек и той не познае други три ъгъла, няма смисъл го обучава повече.“
Не е лошо като девиз на детектив, замисли се Райм.
— И ти правиш някакъв важен извод от една статуетка на осем коня и няколко медни звънчета?
— Фъя шуй, иска каже.
— Подреждане на мебелите и предметите така, че носят късмет — обясни Том. Райм го стрелна с очи и младият мъж добави: — Имаше такова предаване по канала „За дома и градината“. Не се притеснявай, гледах го в свободното си време.
— Значи той живее в апартамент, където всичко му носи късмет — отбеляза нетърпеливо Райм. — Какво говорят уликите, Ли?
— Поздравления, Сони — обади се Том. — Започна да се обръща към теб на фамилно име. Това е запазено само за наистина добрите му приятели. Забележи, че аз съм просто Том и винаги ще си остана Том.
