— Дръж го настрана — прошепна Сакс на Хауман. — Създава неприятности.
Сакс и командирът на Отряда за бързо реагиране се познаваха отдавна — той я бе виждал как действа в няколко престрелки. Хауман се приближи до Коу. Сакс не чу какво говорят, но тъй като операцията беше на нюйоркската полиция, Хауман вероятно нареди на агента от ИНС да не се намесва. След кратък и разгорещен спор лицето на Коу почервеня като косата му. Хауман обаче бе запазил волята — и поведението — на сержант от армията и накрая агентът се отказа от безполезните протести. Извъртя се и изскочи на улицата, вадейки мобилния си телефон, без съмнение за да се оплаче на Пийбоди или на някой друг във федералната сграда.
Командирът на Отряда за бързо реагиране остави няколко души във фоайето, а Сакс и другите се качиха в асансьора и потеглиха към осемнайсетия етаж.
Когато вратата се отвори, всички се отдръпнаха. Един от отряда огледа коридора с метално огледало на дълга дръжка.
— Чисто е.
Излязоха, тръгнаха внимателно по килима, като гледаха да не издават звук, макар екипировката им да дрънкаше като звънците на стадо овце. Хауман направи знак да се разгърнат. Обградена от двама едри мъжаги с готови за стрелба автомати, Сакс избра една врата и почука. Отвътре се чу странен шум. леко издумкване, сякаш някой поставя нещо тежко до вратата. Сакс погледна двамата си придружители и те насочиха оръжията си към входа. Сакс извади пистолета си и леко се отдръпна.
Отвътре се чу нов шум, стьржене на метал.
Какъв беше този звук?
Отвътре изтрака верига. Сакс стисна пистолета. Вратата се отвори.
На прага се показа дребничка, белокоса жена.
— А, полицията. Сигурно за тези бомбички, от които се оплаках. — Тя погледна големите автомати на полицаите. — Уха. Ама че работа!
— Точно така, госпожо — каза Сакс.
Забеляза, че думкането е било от столчето, което жената явно бе използвала, за да стигне шпионката. Жената се разтревожи:
— Нямаше да носите това, ако бяха само бомбички, нали?
— Не сме сигурни какво е, госпожо. Опитваме да разберем откъде е дошъл гърмежът.
— Мисля, че от 18К, от онази страна на коридора. Затова помислих, че са бомбички — защото там живее един жълт. Или азиатец, или както там ги наричат вече. Те използват бомбички при ритуалите си. За да плашат дракони и демони. А може би призраци. Не знам.
„Да отрежеш опашката на демона…“
— Има ли други азиатци на този етаж?
— Не, не мисля.
— Добре, госпожо, благодаря. Бихте ли се прибрали? Моля ви, заключете и не отваряйте, каквото и да чуете.
— О, божичко! — Жената отново погледна мъжете с автоматите. — Бихте ли ми казали…
— Моля ви — настоя Сакс, усмихната, но с глас, нетърпящ възражения.
Сама затвори вратата на жената. След това прошепна на Хауман:
— Мисля, че е 18К.
Хауман приближи апартамента. Почука на вратата:
— Полиция, отворете! Никакъв отговор. Той отново извика. Пак нищо.
Хауман кимна на хората си. Двама мъже изскочиха безшумно напред. Вдигнаха голяма метална тръба и удариха с нея вратата близо до бравата. Вратата отхвръкна навътре. Мъжете пуснаха тръбата, тя отчупи няколко люспи от мраморния под. Половин дузина въоръжени полицаи нахълтаха в апартамента.
Амелия Сакс също влезе, макар и след колегите си, носещи пълно защитно облекло: бронирани жилетки, качулки и шлемове. С пистолет в ръка тя спря на прага и огледа луксозния апартамент, боядисан в меки розови и сиви тонове. Отрядът се разгърна и провери всяка стая, всяко място, където би могъл да се скрие човек. Дрезгавите им гласове закънтяха из жилището:
— Тук е чисто… чисто… В кухнята е чисто. Няма заден вход… Чисто.
Призрака беше избягал.
Също както на плажа край Ийстън обаче бе оставил трупове след себе си. В хола лежеше мъж, приличащ на онзи, когото Сакс беше застреляла пред апартамента на Ву. Вероятно уйгур. Застрелян в упор. Беше проснат до надупчен от куршуми кожен диван. Наблизо лежеше евтин хромиран пистолет с изтрит сериен номер. Другият труп се намираше в спалнята.
Беше възрастен китаец, проснат по гръб, с безжизнен поглед. Имаше огнестрелна рана в бедрото, но куршумът не бе засегнал важни кръвоносни съдове; нямаше много кръв. Сакс не забеляза други рани, макар до него да лежеше дълъг кухненски нож. Тя си сложи гумени ръкавици и опипа яремната вена. Нямаше пулс.
Притичаха двама санитари от Бърза помощ. Наведоха се над стареца и след секунди потвърдиха, че е мъртъв.
— Причина за смъртта? — обади се единият. Сакс приклекна до тялото.
— А, ето.
Кимна към ръката на мъжа, стиснала кафяво шишенце. Сакс разтвори пръстите му. Етикетът бе на китайски и английски.
— Морфин — обяви тя. — Самоубийство.
Това трябваше да е някой от емигрантите от „фуджоуския дракон“ — може би бащата на Чан, дошъл да убие Призрака. Тя си представи какво е станало: бащата застрелял уйгура, но Призрака успял да скочи зад дивана и старецът останал без патрони. Призрака взел ножа и смятал да го измъчва, за да научи къде са останалите от семейството, но емигрантът се самоубил.
Хауман се заслуша в радиостанцията си и докладва, че останалата част от сградата е чиста. Призрака беше избягал.
— Мамка му — промърмори Сакс.
Екипът от Отдела по криминология дойде — двама техници внесоха два големи метални куфара в коридора. Сакс ги познаваше и им кимна за поздрав. Облече работния си костюм и обяви пред останалите:
— Трябва да извърша оглед. Бихте ли освободили помещението?
В продължение на половин час събира улики, никоя от които не даваше ясен отговор къде е отишъл Призрака.
Приключваше, когато усети цигарен дим. Сони Ли стоеше на прага и оглеждаше помещението.
— Аз познавам него от кораб — каза той; поклати тъжно глава. — Това баща на Сам Чан.
— Така помислих и аз. Защо го е направил? Един немощен старец сам срещу Призрака.,.
— За семейство — отвърна тихо Ли. — За семейство.
— Предполагам, че и ти искаш да огледаш — каза тя без ирония в гласа.
Правилното предположение на Ли за Джери Тан и изненадващата му поява пред апартамента на Ву доказваха способностите му на детектив.
— А ти какво мисли, че прави аз, Хонсе? Оглежда. Тя се засмя.
— Снощи говорил с Лоабан. Той ми разказал за огледи. Само че аз прави оглед във въображение.
Също като Райм, замисли се Сакс.
— Намери ли нещо полезно?
— О, много неща.
Тя се зае с по-реалните улики, попълни картончетата и опакова всичко.
В ъгъла забеляза малък олтар и няколко статуетки на китайски богове. В съзнанието й отново прозвучаха думите на възрастната жена от близкия апартамент:
„Използват бомбички в ритуалите си. Плашат с тях дракони и демони. А може би призраци.“
32.
