прошепна:
— Положението е по-лошо, отколкото очаквахме.
— По-лошо ли, Питър? — понита разсеяно доктор Роналд Адлър и се втренчи в носилката. — Не вярвам. Очакванията ми са доста мрачни.
Той отметна кичур от невчесаната си сивкаворуса коса и опря пръст в месестата си буза. Трупът беше огромен и плешив и имаше татуировка върху десния бицепс. На дебелия му врат се виждаше червеникаво ожулване. Гърбът му бе синкав от събралата се съсирена кръв.
Адлър махна на младия лекар:
— Ела в кабинета ми. Какво правят тези хора тук? Изгони ги и ела в кабинета ми! Незабавно.
Двамата мъже се промъкнаха през тясна врата и тръгнаха по мрачните коридори; единственият шум освен този от стъпките им бяха стенанията, които можеше да идват или от пациент 223–81, или от вятъра, който свиреше през дупките на стогодишната сграда. Стените в кабинета на Адлър бяха от същия червен гранит, както във всички останали помещения на болницата, но понеже той беше директорът, тук имаше и ламперия. Тъй като болницата бе държавна обаче, тази облицовка не беше от истинско дърво, а от имитация, и отделните плоскости не съвпадаха добре. Кабинетът сякаш принадлежеше на неуспял адвокат.
Адлър включи лампата и хвърли палтото си върху евтиния диван. Тазвечерното повикване го беше заварило между краката на жена му. Той бе скочил веднага от леглото и се беше облякъл набързо. Сега забеляза, че е забравил колана си и шкембето му бе увиснало над панталона му. Това го смути и той побърза да седне на стола зад бюрото си. Погледна за миг телефона, сякаш се изненадваше, че още не звъни.
Адлър се обърна към помощника си:
— Да говорим направо. Стига увъртания. Сядай и казвай.
— Положението е доста неясно. На ръст е колкото Калахан. — Питър Гримс кимна по посока на трупа в помещението за извозване. — Мислим, че той…
— А той е? — прекъсна го Адлър.
— Избягалият ли? Майкъл Хрубек. Номер 458–94.
— Продължавай.
Директорът махна с неохота и Гримс постави бяла папка пред него.
— Хрубек, изглежда…
— Беше едър мъж, нали? Струва ми се, че не сме имали проблеми с него.
— До днес.
Гримс продължи да движи безмълвно устни като риба и показа малките си равни зъби. Това отврати Адлър и той сведе очи към папката. Младият лекар обяви:
— Обръснал си е главата, за да прилича на Калахан. Откраднал бръснач, за да го направи. Боядисал си е и лицето синьо. Счупил писалка и смесил мастилото с…
Адлър го погледна раздразнено. Младежът побърза да продължи:
— След това влязъл в хладилната камера и останал вътре около час. Всеки друг щеше да умре. Излязъл малко преди хората на съдебния лекар да дойдат за Калахан, скрил го и се пъхнал в чувала на негово място. Санитарите погледнали вътре, видели студен, син труп и…
Директорът се изсмя, но неочаквано надуши миризмата на жена си и усмивката му се стопи.
— Боядисал се в синьо? Невероятно. Синьо?
Гримс обясни, че Калахан умрял от задушаване:
— Когато го открили тази сутрин, бил посинял.
— Само че не е останал син задълго, приятелю. Щом са срязали парцала около врата му, цветът се е променил. Шибаните санитари не са ли се замислили за това?
— Ами… — измънка Питър Гримс, но не знаеше какво друго да добави.
— Направил ли е нещо на санитарите от катафалката? — поинтересува се Адлър; искаше да прецени колко души могат да съдят щата заради това бягство.
— Не. Твърдят, че го гонили, но той изчезнал.
— Гонили са го. Сигурно — изсумтя саркастично директорът и отново насочи поглед към папката.
Даде знак на Гримс да пази тишина и зачете досието на Хрубек.
Диагноза: Параноидна шизофрения… Моносимптомна и с халюцинации… Твърди, че лежал в седемнайсет болници, от седем от които избягал. Непотвърдено.
Адлър погледна асистента си:
— Избягал от седем болници?
Преди младият мъж да успее да отговори, директорът продължи да чете:
…изпратен на лечение за неограничено време в съгласие с Член 403 от Закона за психичното здраве на щата… Халюцинации (слухови, незрителни)… получава силни пристъпи на панически страх, при което може да извърши насилие. Коефициент на интелигентност — около и над средния… Среща трудности само с най- силно абстрактни понятия… Мисли, че го преследват и го следят, че хората го мразят и сплетничат по негов адрес… Отмъщението, често в библейски и исторически контекст, изглежда неразривно свързан елемент от илюзиите му… Особено възбудено отношение към жените…
След това Адлър прочете данните за височината, теглото, силата, общото физическо състояние и агресивността на Хрубек. Лицето му остана безизразно, макар че сърцето му се сви и той си помисли със страх и професионално възхищение: „Този мръсник е машина за убиване. Мили Боже!“
— „На лечение с хлорпромазин хидрохлорид, 3200 милиграма на ден. Орално на няколко дози.“ Наистина ли е така, Питър?
— Да. Страхувам се, че е така. Три грама торазин.
— Мамка му.
— Като стана дума… — Асистентът се размърда смутено, притисна палци върху една книга и те почервеняха от натиска.
— Изплюй камъчето. Стига си увъртал — подкани го директорът.
— Не си е взимал лекарствата.
Адлър почувства как топла вълна облива лицето му.
— Разкажи — прошепна той.
— Имаше един филм.
— Филм ли?
Гримс потърка ноктите на палците си.
— Екшън. Главният герой се преструва, че гълта някакви хапчета…
— Искаш да кажеш, че са го пускали във видеозалата, така ли?… Ама какво ми разправяш сега?
— Филма. Само че той всъщност не ги гълта. Хапчетата, де. Преструва се, че ги гълта, но ги задържа в устата си и по-късно ги изплюва. Струва ми се, че Харисън Форд изпълнява ролята. След това много пациенти му подражавали в продължение на няколко дни. Никой май не е предполагал, че Хрубек е способен на когнитивно мислене, така че не са му обърнали особено внимание. А може би беше Ник Нолти…
Адлър попита:
— От колко дни е без бонбонки?
— Четири. Е, вече пет.
Директорът отиде до един шкаф с надпис „Психофармакология“ и надникна вътре. Поведението на шизофрениците се контролира с антипсихотични лекарства. Към торазина няма физическа зависимост, както към наркотиците, но внезапното спиране на приемането му щеше да предизвика повдигане, световъртеж, обилно потене и силна изнервеност — фактори, водещи до по-голям риск от пристъпи на паника.
А паниката може да направи един шизофреник много опасен.
Когато престанат да приемат торазин, пациенти като Хрубек проявяват агресия. Понякога стигат и до
