го спаси. Внезапно Бенц съзна, че фройлайн Петрашева бе тръгнала с него. Почувствува провирането на ръката й код мишницата си. Обзе го мигновено желание да я блъсне далеч от себе си, но това разумно пробуждане на волята, измамливо поради краткостта си и неспособно да го върне назад, се удави в безкрайната сладост на докосването й. Следващия миг той стискаше пръстите на ръката й с отчаяното и безвъзвратно решение да върви — не усещаше ли с прозрението на ясновидец — по гибелния път на любовта си. Крачките им неусетно ставаха по-малки и рамото й все по-силно се притискаше до неговото. Онова, що съзнаваше, бе меката трева, по която вървяха, и ужасната близост на тялото й. Друго, много по- слабо и някак успокоително усещане бе това, що идеше от тишината на сгъстения здрач. Бенц почувствува облекчение, когато ръката й се раздвижи и сякаш направи усилие да се измъкне изпод неговата. Освободи я инстинктивно. Но вместо да се издърпа, ръката на фройлайн Петрашева се плъзна около кръста му, без да прекъсва сладкия ужас на докосването си. Бенц улесни движението, като повдигна своята ръка и я сложи върху другото й рамо. Направи го машинално. След това двамата се спряха и в същия миг, подчинявайки се на някаква мощна сила, която направляваше движенията му, Бенц привлече Елена към себе си. Известно време той се бори с мисълта, че някой можеше да ги види, после — с яркия блясък на карбидната лампа, който идваше от прозореца на Хиршфогеловата стая. Тоя блясък пронизваше очите му до момента, в който топлата влага на устните й го накара да ги затвори. Бенц загуби представа за всичко, що ставаше около него. Само ускореното и дълбоко дишане на Еленините гърди разделяше блаженството му на кратки мигове, сливащи се неумолимо с вечността. Той изпитваше усещане за безкрайна тишина в себе си и около себе си, наситена с тънко благоухание на ориган; и в тая тишина замря последното движение на мислите му.
Пронизващото отваряне на пътната врата го върна отново към действителността. Той усети върху гърдите си лекия натиск на ръцете й, които правеха усилие да го отблъснат. Освободи я веднага и се почувствува зашеметен, сякаш бе паднал от огромна височина. Карбидната лампа от прозореца на Хиршфогел блесна отново в очите му.
— Това е лудост! — прошепна тя, като оправи косата си.
— Съжалявате ли? — попита Бенц мрачно. — Не се бойте! Рано е да се страхувате от угризения.
— Защо дойдохте тук? — попита тя уплашено. Гласът й трепереше.
— О, не зная!… — отговори той иронично. — Може би от шарлатанство. Сега трябва да се махна, нали?
— Махнете се! — каза тя шепнешком, потискайки някакво отчаяно вълнение, и сложи ръцете си върху пагоните му. — Махнете се от мене, от тая къща, от всичко, което е недостойно за вас.
— А! … — възкликна Бенц. — Недостойно? За живота си ли говорите? Но любовната игра е стара като света и, струва ми се, винаги сте я обичали. Защо бягате сега от нея? И защо избирате пътя на себеунижението? Гризене на съвестта може би. Признахте, че сама сте искали да идвам. Просташка чувствителност, недостойна за личността ви. Върнете се в София при блестящите си флиртове, при ексцентричните си приятелства. Само тя може да задоволи сложния ви вкус, странната ви наклонност към жестоки експерименти. Или всичко това ви омръзна, та потърсихте любовно развлечение тук?
— Любовно развлечение!… — произнесе тя унесено. — О, драги ми! Любовното развлечение е просто и искрено чувство! То би спасило от мъка и двама ни.
— Само вас! — избухна Бенц гневно. — То отговаря на прищевките ви, но не се съгласува с амбициите ви, Ще го стъпчете веднага в краката си…
Чуха се стъпки на човек, който минаваше зад чимшировата стена на градината, много близо до тях, и те накараха Бенц да млъкне. Наоколо бе съвършено тъмно. Стори му се, че бе слугинята. Хиршфогел не можеше да върви тъй бодро. Но който и да бе оня, що можеше да ги чуе, Бенц не искаше да прави страданието си достояние другиму. Нито дори на фройлайн Петрашева : Макар че под далечната светлина на Хирщфогеловата лампа той видя лицето й с разкривени черти, измокрено от сълзи.
Тя плачеше. Бенц я остави в тъмнината и като прегази безжалостно лехите с шибой и карамфили, излезе от градината. Той видя веднага до стълбите на главния вход силуета на човека, който бе минал зад чимширите. Непознатият се спря с очевидното намерение да види нещо. Бенц мина покрай него. По австро- унгарската фуражка на главата му, по монокъла, който лъщеше под нея, по съвършената елегантност на униформата му Бенц предусети веднага, че това бе капитан фон Харсфел. Бе той. Не можеше да бъде друг. Колебанието на Бенц премина в пълна сигурност и в същия миг почувствува мрачно доволство от себе си.
Бенц мина покрай капитан фон Харсфелд, без да отдаде чест.
VIII
Тая вечер Бенц беше дежурен в болницата и прекара ношда с неизути ботуши, изтегнат върху походното легло, разбит, но опиянен от сълзите, които бе предизвикал. Струваше му се, че тук можеше да свърши всичко, Ако някога бе съзнавал възможността да се спаси, това беше в часовете на тая нощ, в ожесточението на думите, които бе произнесъл и които продължаваше да повтаря в мисълта си. Но дали това не бе самоизмама? Той помисли за безнадеждните морфинисти, които до последния момент твърдяха, че са запазили волята си, но отхвърляха съзнателно възможността да се спасят чрез нея. Той бе като тях. Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега — Бенц предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.
Тая нощ Бенц реши да не ходи повече у Петрашеви.
Но имаше ли сила да забрави Елена? Не мислеше за това. Бунтът на гордостта е тъй заслепителен, както любовта или омразата. Бенцовият път вървеше между две бездни — между отровното блаженство да притежава Елена и непоносимата възможност да живее без нея. Нищо не можеше да измени тоя път. Нито дори заминаването на Елена за София!
През всичкото време, докато се развиваха тия събития, Бенц усещаше някакво сурово съчувствие от страна на Хиршфогел. Той не можеше да си обясни другояче постъпката му, внезапното и грубо разкриване на една тайна, която изведнъж обясни странното държане на всички досега.
Един следобед Хиршфогел намери Бенц в болницата и го попита вежливо желае ли да вземе участие в покера, който организирал тая вечер у Петрашеви.
— Къщата е на мое разположение — обясни Хиршфогел. — Фройлайн Петрашева и капитан фон Харсфелд отпътуваха тая сутрин за София.
Ревност ли почувствува Бенц? От всички гибелни сили, които определяха постъпката му, ревността към Елена стоеше винаги на последно място. Някакво тъжно примирение бе завладяло душата му. Бенц изказа удивлението си, че заминаването на фройлайн Петрашева е могло да стане тъй неочаквано. После попита кои ще бъдат партньорите им и научи, че това са двама германски офицери, минаващи през града на път за щаба на Шолц. Беше му все едно да каже „да“ или „не“. Предпочете първото, като мислеше, че страданието му е достатъчно пълно, за да се прибави нещо ново към него. И после — горчиво любопитство — нямаше ли да научи как бе прекарала Елена последните дни?
Хиршфогел допълни:
— Ние ще играем покер само един час. После ще останем двамата и можем да побъбрим пред бутилка вермут. Моите познати заминават с вечерния влак.
Познатите на Хиршфогел (всъщност те бяха познати на Андерсон и на Петрашеви) се оказаха двама драгунски подпоручици с оперетна външност. Те бяха тънки, руси, добре възпитани младежи. Нямаше нужда да се отгатва, че са били много пъти в компанията на Елена. Онова, което направи Бенц още по-тъжен, бе тяхната жизнерадост. От юношеските им лица, от изящните им напарфюмирани униформи лъхаше безгрижие и куклена съблазън. Дрипи на суетността, златен прах, изсипан в кървавите локви на войната — ето при какво се бе върнала Елена в София.
Бенц играеше разсеяно, но печелеше. Въпреки загубите си (двамата предложиха безсмислено високи чипове) възпитаните познати на Хиршфогел джентълменски прекъснаха играта точно след един час. Бенц хвърли картите с облекчение. Бе спечелил над 300 марки, а Хиршфогел — много повече. Драгунските подпоручици се издължиха напълно и голямо бе удоволствието им да подчертаят, че могат да направят това
