И тъй, бихме могли да твърдим, че композицията и съдържанието се смесват в едно. Или по-късо, че читателят има работа с непрекъснати „мотивации“ на този или онзи случай, на това или онова дело. Както видяхме, Херодот е натрупвал обилна документация за тази цел. Но все пак какво ръководи тази документирана мотивираност? Коя е главната движеща сила? Ако изброим досега посочените основни фактори за конструирането и нарастването на повествованието, ще се види, че две са крупните формално- съдържателни линии — традицията на народното творчество и подвижността на елинското съзнание. Що се отнася до автора, опитахме се да представим сумарно неговото художено присъствие. Но за по-пълното разбиране на текста трябва да допълним казаното за липсата на умозрителност, след като Херодот е от Мала Азия — люлката на елинската философия и през всички епохи средище на високи културни интереси.
Можем да си послужим с няколко факта, илюстриращи това положение. Първият факт е твърде знаменателен. Става дума за отличните връзки на Херодот с прорицалището на Аполон в Делфи. Той е бил много добре запознат с дейността му и, както казва един учен, „бил е свой човек“ там. А по онова време Делфи е бил най-мощният културен елински институт. Следователно може да се предположи, че Херодот в начинанието си следва линия, която е била утвърдена в Делфи. Известно е, че делфийските текстове са оказали влияние на неговата проза. Например при разсъждението за благополучието и щастието в новелата за Крез и Солон — едно от малкото места в „Историите“, издаващи следи от софистика. Или други делфийски представи, използувани в неговите оси. Или мотивът за завистта на боговете, за умопомрачението, пращано от някоя демонична сила, с което идва неизбежното нещастие (на гр. „ате“). Всички тези неща и особено демоничните мотиви като че ли ни говорят за една изкуствена наивност в мирогледа на Херодот. Многообразието на света, чудните дела на хората, типизирането на човешките съдби, елинското национално самочувствие, което триумфира над удивителната култура на персите — това е предният план на Херодотовото произведение. И тъй, пред нас е текстът на „Историческите новели“. Както се опитахме да докажем, това е един художествен текст — най-вече със своята особена новелна форма. В известен смисъл подборът от „Историите“ цели да изтъкне тъкмо литературната страна от съчинението на „бащата на историята“. Така читателят лесно ще се приобщи към първото елинско прозаическо творение и обилието от разнообразни сведения на цялото произведение няма да тегне над съзнанието му. Новелите, възприемани ту като куриозни къси разкази, ту като притчи за велики мъже, от чиито съдби често пъти са зависели цели държави, ту като примери за човешката глупост и мъдрост, сигурно ще заинтригуват читателя, карайки го да надникне в едно отдавна отминало време.
Информация за текста
© 1982 Петър Димитров
Сканиране: Неизвестен
Редакция: BHorse, 2008
Публикация:
Херодот. Исторически новели
Старогръцка. Първо издание
Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов
Отговорен редактор: Иван Генов
Рецензент на съставителство: Богдан Богданов
Редактор: Петър Димитров
Художник: Иван Тодоров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Методи Андреев
Коректор: Ница Михайлова
Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.
Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98
Цена 0,90 лв.
ДИ „Народна култура“, София, 1982
ДП „Димитър Благоев“, София
Herodoti Historiae
Oxford University Press, Walton Street
First Edition 1908
Thirteenth Impression 1976
Ex lingua graeca in bulgaricam vertit
Dorothei Getov
Editionem curavit Petar Dimitrov
Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10485]
Последна редакция: 2008-02-08 16:16:26
