люка й. Без шум и с една балонна лекота машината веднага се вдигна на около стотина метра височина. Постоя там по същия невероятен начин, сякаш за нея не съществуваше гравитацията, и се върна на полянката. Кирил успя да улови в прегръдката си скочилото момиче, без то, разбира се, да имаше нужда от помощ. То обаче омекна на гърдите му и се разхълца.
— По… повреда някаква!
— Спокойно, ще я оправим! Само ми кажете…
Момичето рязко се изтръгна от прегръдката му.
— Нищо не бива да ви казвам! — И се хвърли по очи на тревата и замря в непонятно отчаяние. Кирил приседна край нея.
— Искам само да ви помогна.
— Не можете.
— Аз съм машинен инженер. И не от най-лошите.
— Още по-лошо! — изхлипа смайващата пилотка на не по-малко смайващата машина.
Той погали шлема й, което тя едва ли усещаше.
— Ама ще се разплача и аз!
Тя мигом се обърна на хълбок. Изглежда, любопитството й бе по-силно от всичко.
— Вие ли?
— Амиии… много ми е мъчно, като ви гледам как страдате. Сигурно съм се влюбил.
Очите й удивено се разпериха и от мокротата станаха двойно по-хубави. Прищя му се да ги целуне, но само им прошепна:
— Много сте красива!
— Шегувате се! В Института аз съм най-грозната.
— Какъв институт, за манекенки ли?
Тя не разбра и тази му шега.
— Не, по история на древните векове. Но какво ще правя сега!
Очите й се донапълниха с нови сълзи.
— Аз наистина искам да ви помогна. Защо не ми се доверявате?
Тя най-неочаквано прихна, засмяха се и всичките сълзи по бузите й. Изобщо в повечето нейни реакции имаше нещо доста инфантилно.
— Единственият начин да ми помогнете е да взривим заедно машината, а след това да ме вземете за съпруга. И както в една стара приказка, никога, никога да не ме питате коя съм.
Той разигра етюд по трагично колебание.
— Едното съм готов веднага…
— Кое? — цъфна отново неубиваемото й светло любопитство.
— Да ви взема за съпруга. Но за машината е нечовешко. Аз съм се учил да създавам машини, не да ги унищожавам. Впрочем, каква машина е тя?
— ТПС — възтържествува тя вече съвсем по детски над недоумението му. — Видяхте ли? Даже не знаете какво е ТПС, а искате да го поправите! Темпорално превозно средство! Или: хронолет. Във вашия век май още му казват машина на времето.
— Хайде да не се будалкаме, а! — рече инженерът. — Мило момиче…
— Какво да не се?
— Вашето отношение ме огорчава.
— Но вие така бързо ли се влюбвате?
— За препатил като мене мъж наистина е бързо.
— А бихте ли могли още сега да ме целунете? Сега? Веднага?
Той сграбчи раменната й, вдигна я цялата към себе си и захапа устните й. Държа я така, докато тя, загубила дъх, като риба се заогъва в ръцете му.
— Хей, вие май наистина вече ме обичате?
Лудо ли беше това същество, или ненормално доверчиво? Та всеки мъж би могъл и два пъти по- страстно да целува жена, без да изпитва капчица друго чувство към нея освен голото моментно пожелаване! Кирил обаче усещаше, че желанието му не е нито моментно, нито съвсем голо, а шантавото й възторгване го засегна.
— Ама вие така ли проверявате мъжете?
— О, не! Дадох ви възможност сам да проверите себе си. — Тя сигурно изтълкува погрешно стъписването му пред вицово абсурдния й отговор и се обезпокои. — Но да не би вие… Искам да кажа, във вашия век може би сте в състояние да се целувате и без любов?
Ако край тях не стърчеше също така абсурдната машина, извършила пред очите му кратък, но немислим полет, инженер Монев окончателно би решил, че това момиче е смахнато.
— Не усетихте ли любов в целувката ми?
Постара се да изглежда обиден, но вътрешно си стискаше палци да не му поиска повторна проверка; трудно е да целуваш побъркана жена, колкото и красива да е!
— Да, да, почувствувах — кой знае защо, пак заподсмърча тя. — Ако остана, ако се наложи да остана… Много ви моля, обичайте ме! Ще ми бъде тежко в този чужд свят.
— Но защо чужд? Какво е станало с вас?
— Та не разбрахте ли най-после? Казах ви: темпорална машина, машина на времето! Трябваше да се върна само петдесет години назад, и то на институтския полигон за тренировки, а съм се озовала чак във вашия век. Кой знае какво съм сбъркала с настройката! Отгоре на всичко се и повреди!
И тя се разплака вече на глас.
Невъзможно бе да се вярва на налудничавите й приказки, но плачът й бе така покъртителен, че истински му домъчня. Кирил коленичи до нея, потънал в собственото си недоумение, и несъзнателно милва шлема й, докато тя се наплака. Накрая тя пусна две-три треперливи финални въздишки, разтърка с юмручета очите си и скокна.
— Уф, да се опитам все пак да направя нещо с тая глупава машина!
Този път тя не го спря, дори му подаде отгоре ръка, защото за тежките рибарски ботуши на Кирил Монев и чиновническата му тромавост люкът се оказа прекалено неудобен.
Кръглото помещение едва побираше двете космонавтски кресла. Всички уреди бяха разположени в стената около тях. И до един му бяха непознати.
— Къде предполагате, че може да е…
— Какво може да предполага една бездарна глупачка — избухна тя отново. — Аз съм не само най- грозната, аз съм и най-слабата студентка в Института!
— Паниката пък съвсем няма да помогне. Кажете ми спокойно какво не върви, та да разбера.
— Сам видяхте! Преходът от движение в пространството към движение във времето. — Тя удари шамар на една от металическите кутии с няколко копчета по нея. — Тук трябва да е, но да не мислите, че им разбирам нещо! Това са все готови елементи.
— Нямате ли ръководство някакво — запита той като внимателно оглеждаше пояса от уреди. — В нашия век има такова правило за работа с машините Когато никакви други начини не помагат, прочети инструкцията.
Или пак не разбра, или не й беше сега до шеги.
Наведе се, измъкна изпод едното кресло красива чантичка с пластмасови схеми и Кирил мигновено установи пълната си безпомощност.
— Най-добре е да демонтираме този елемент, утре ще го занесем в нашия институт и с общи усилия…
— Невъзможно — викна тя. — И това, което досега стана, е достатъчно, за да не видя никога ни диплома, ни правоспособност за темпорални машини.
Той заопипва с лек натиск дали нещо не е разхлабено в посочения елемент.
— Но какво толкова страшно…
— Вие все още знаете, че такива полети са невъзможни, а аз скачам направо в обятията на един машинен инженер. — Тя бе започнала по-спокойно и методично да обхожда с пръсти апаратния пояс. — Вашите векове са абсолютно забранени за посещения.
