При „нула“ Рон изключи захранването на стените. Топчетата започнаха своето бавно движение.

— Всеки ден ни учите на нещо! — възкликна Кали. — Ако ме бяхте питали, щях да ви кажа, че не можем да се измъкнем от този капан. А за изхода трябваше аз да се сетя! Това е моята работа. Как ви дойде наум решението?

— От думата „голяма окръжност“ на… един друг език?

— На друг език? — повтори Моли. — Как така?

— Ами… — Ридра взе една метална пластина и писалка. — Малко ще го опростя и ще се постарая да ви го покажа. — Тя започна да чертае. — Нека допуснем, че думата за окръжност е „О“. Във всеки език има интонационна система за изразяване на сравнителни размери. Ще я представим с диакретични16 знаци: <, =, >, съответно по-малко, обичайно и по-голямо. Какво би означавало <O?

— Най-малката възможна окръжност — отговори Кали. — Това е просто точка.

Ридра кимна и продължи:

— Сега да го приложим към окръжностите на сферата. Да предположим, че =О, думата за обикновен кръг, е съпроводена с един от двата символа — II или Х, — единият се отнася за случая, когато окръжностите не се пресичат, вторият е за пресичащи се кръгове. Какво ще означава ОХ?

— Пресичащи се големи окръжности — каза Рон.

— Тъй като всички големи окръжности се пресичат, в този език думата за тях винаги е ОХ. Информацията се съдържа в самата дума. Също така в английския език думите busstop (автобусна спирка) и foxhole (лисича дупка) носят информация, за разлика от френските думи La gare и Le terrier. Съчетанието „голяма окръжност“ съдържа определена информация, но тя не е достатъчна, за да ни извади от трудното положение. Трябваше да премина на друг език, да извлека от него необходимата информация и да реша какво да правя.

— Що за език е това? — обади се Кали.

— Не зная истинското му име. Засега се нарича Вавилон-17. От малкото, което знам за него, мога да твърдя, че думите му съдържат в себе си повече информация и то в по-малък обем, отколкото четири-пет земни езика, взети заедно.

Моли гледаше неразбиращо и Ридра набързо й преведе казаното.

— Кой говори? — попита Първият Навигатор, използвайки минималните си знания по английски.

Ридра си прехапа долната устна. Когато сама се питаше за това, мускулите й се напрягаха, ръцете започваха да треперят, пулсът катастрофално се ускоряваше, гърлото се свиваше от внезапни спазми. Същото се случи и сега. След това й мина.

— Не знам. Но искам да разбера. Точно с тази цел организирах експедицията.

— Вавилон-17… — повтори Рон.

Зад гърба им деликатно се покашля едно от момчетата от взвода.

— Какво има, Карлос?

Набитият, мускулест Карлос, с гъста черна коса, каза със свистящ шепот:

— Капитане, бихте ли дошли да ви покажа нещо? — той се приближи. Босите му крака бяха покрити с горещи мазоли — резултат от контакта с двигателните тръби. — Там, долу, в тръбите. Мисля, че трябва сама да го видите.

— Помощникът ли ви изпрати?

Карлос тикна зад ухото си показалец с изгризан нокът.

— Аха.

— Вие тримата се заемете с координатите — обърна се Ридра към навигаторите. — Ще се справите ли?

— Надявам се, Капитане — Кали не сваляше поглед от топчетата.

Ридра тръгна след Карлос. Слязоха по стълбата и прегънати тръгнаха по тесния коридор.

— Тук долу — каза момчето, уверено показвайки пътя.

Спря върху една мрежеста платформа и отвори сегмент от стената. Отмести панела, покриващ електрическите кабели.

— Вижте! Ето там! Разбито е!

Върху пластмасовата повърхност се виждаше тясна зигзагообразна цепнатина.

— Как? — кратко попита Ридра.

— Ей така — той взе платката и направи жест, сякаш се опитва да я огъне.

— Убеден ли сте, че не се е счупила сама?

— Не може сама да се счупи. Прекалено добре е закрепена. Мисля, че и с чук не бихте успели. А оттук минават всички управляващи вериги.

Той отмести друг панел и извади още една платка.

— Дефлекторите на жироскопичните стабилизатори за обикновени маневри.

Ридра прокара нокът по цепнатината на втората платка.

— Някой от екипажа ги е разбил — каза тя. — Занесете ги в работилницата. Кажете на Лизи да ги залепи и да ми ги донесе. Аз ще ги поставя на местата им, а след това ще й върна топчетата.

II

Падане на перва в гъсто масло. Жълтият блясък бавно преминава в кехлибарен, после в червен и накрая затихва. Такъв е полетът в хиперстатиса.

Ридра подреждаше картончета върху компютъра. Речникът, който съставяше, почти се удвои от началото на пътешествието. С част от съзнанието си изпитваше удоволствие като след хубав обяд. Думите и неуловимият им смисъл ставаха все по-податливи в ръцете й, разкривайки все повече и повече значението си.

Но тук имаше предател. Въпросите — без никакъв шанс за отговори — кой или какво и защо? — опустошаваха другата част от съзнанието й, мъчеха я до изнемогване. Някой съзнателно беше счупил платките. Лизи го потвърди. Но кой? Имената на всички членове на екипажа и до тях — въпросителен знак.

Падане на скъпоценен камък върху купчина скъпоценности. Такъв е изходът от хиперстатиса в района на Съюза на Военните Дворове в Армседж.

Тя свали от комуникационния панел чувствителния шлем — връзката й с Разединените.

— Ще превеждате ли за мен?

Индикаторът мигна в знак на съгласие. Всеки от Разединените възприемаше гравитационните и електромагнитните течения на статиса с помощта на чувствителните си органи — всеки в своята сфера. Детайлите са милиарди. Пилотът води кораба по тези течения като ветроходец по океана. Шлепът даваше възможност да се обхване картината цялостно, без наблюдателят да се побърка.

Тя го сложи, като покри очите, ушите и носа си.

Станциите и планетоидите, съставляващи Военните Дворове, се носеха в приличащото на индиго пространство. В наушниците се чуваха музикални ноти, прекъснати от разривите на хиперстатисни гръмове. Обонятелните емитери донасяха миризма на парфюмерия и горещо масло, примесена с миризмата на загоряла коричка. Чувствата на Ридра се препълниха. Тя бе изтръгната от действителността на каютата и потопена в плетеницата на чувствени абстракции. Потрябва й повече от минута, за да се съсредоточи и да ги осмисли.

— Всичко е наред. Към какво гледам?

— Пламъчетата са планетоиди и тороидните станции на Военните Дворове — обясни Окото. — Синкавата светлина отляво е радарна мрежа, която се простира до Звезден Център-42. Червените припламвания вдясно и отгоре са отраженията на Белатрикс17 в полуогледалния слънчев диск, който се намира на четири градуса извън полезрението ви.

— А това боботене?

— Корабните двигатели — поясни Ухото. — Не им обръщайте внимание. Ако желаете, ще ги изолирам.

Вы читаете Вавилон 17
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату