По стълбата се качиха на един от балконите. Ридра хвърли поглед към опустялата обща зала.
— Елате — Джебъл я водеше между колоните, към тъмнината и звездите. — Корабът на Съюза се движи в това направление — той показа синкавото облаче. — Имаме оборудване, което „вижда“ през тая мъгла, но се страхувам, че нашият приятел дори не подозира, че го преследват.
Той се приближи до контролното табло и завъртя някакъв блестящ диск. В мъглата се появиха две светлинки.
— Синята точка е корабът на Съюза — обясни Джебъл. — Червената е Завоевателят. Нашите малки катери-паяци ще бъдат жълти. Оттук ще можете да следите хода на събитията. Всичките ни чувствителни индикатори, както и навигаторите, ще останат на „Тейрик“, за да координират действията ни и да следят да не се разпадне строя. Но всеки паяк действа самостоятелно в определени граници. Истинска работа за мъже.
— След какви кораби летим? — Ридра се удиви, че архаичната постройка на изреченията на Джебъл започна да й влияе.
— Корабът на Съюза е транспортен, а този на Завоевателя — изтребител-прехващач.
— Далече ли са?
— Ще попаднат в предела на видимостта примерно след двадесет минути.
— И ще чакате цял час, преди да… накажете Завоевателя?
Тейрик се усмихна.
— Транспортният няма никакви шансове срещу изтребителя.
— Знам — тя забеляза, че той чака възраженията й.
Ридра наистина искаше да възрази, но езикът й беше скован от крехки напевни звуци, които изгаряха небцето й като нажежени въглени — Вавилон-17. Точно тези кратки звуци й казаха повече, отколкото цял водопад думи на който и да е друг език.
— Никога не съм наблюдавала космическа битка — сподели тя.
— Бих могъл да ви взема с ме, но там е твърде опасно. Освен това оттук ще наблюдавате много по- удобно.
Обхвана я възбуда.
— Искам да дойда с вас — надяваше се, че той ще промени решението си.
— Останете тук — Джебъл беше непреклонен. — С мен ще дойде Бътчър. Ето ви един биошлем, ако изпитате желание да следите теченията на хиперстатиса. — Вълна от светлинки премина по контролното табло. — Извинете. Трябва да проверя хората си и да огледам крайцера. Екипажът ви е свободен. Ще ги изпратят тук, а вие всичко ще им обясните. Те са мои гости.
Когато Джебъл излезе, тя отново погледна просветващите звезди на екрана и се зачуди колко голямо „гробище“ трябва да има такъв огромен кораб. „Петдесет Разединени за следене на статиса за «Тейрик» и паяците“ — това бе езикът на баските. Ридра се огледа и забеляза прозрачните силуети на Окото, Ухото и Носа в дъното на помещението.
— Радвам се да ви видя — каза тя. — Не знаех дали корабът разполага с апаратура за общуване с Разединени.
— Има! Ще ви заведем на разходка в тукашния Подземен Свят, Капитане. Ще ви посрещнат като госпожа от Ада.
От високоговорителите се разнесе гласът на Джебъл:
— Внимание! Стратегия — Побърканата къща! Болните да се съберат на входа срещу Цезар. Лудите ще тръгнат в направление К. Откачените да се съберат при изход Р. Психопатите ще атакуват от изход Т. Добре, момчета, хвърляйте усмирителните ризи!
В долната част на тридесетметровия екран се появиха три групи жълти светлинки — кораби-паяци, които щяха да атакуват врага веднага щом догони кораба на Съюза.
— Откачените да атакуват! Дръжте връзка, за да няма объркване и неразбории!
Средната група изчезна за миг и се появи в средата на екрана. Започна бавно да се отдалечава от кораба. По уредбата се чуваха докладите на пилотите до навигаторите на „Тейрик“:
— Ей, Кипи, дръж ни в курса и не стреляй.
— Много ясно. Ще получиш съобщението навреме, Хаук.
— Разбира се. Не мога да включа генератора.
— Кой ти разреши да излетиш без ремонт?
— Смили се над нас, лейди, и бъди по-ласкава.
— Ей, Свинско краче, къде ти е мястото — горе или долу?
— По-ниско, по-здраво и по-бързо. Не зависи от мен.
От главният високоговорител отново зазвуча гласът на Джебъл:
— Ловецът и дивечът се сближиха.
Червената и синята светлинки на екрана замигаха. В помещението влязоха Кали, Рон и Моли.
— Какво ста… — започна гигантът, но замълча, подчинявайки се на жеста на Ридра.
— Червената светлинка е кораб на Завоевателите. Ще го атакуваме след няколко минути. Ето тези жълти точки са нашите корабчета — според Ридра това обяснение беше достатъчно и тя млъкна.
— Успех за нас — обади се Моли на английски.
След пет минути се виждаше само червената точка. Отзад, тракайки с нокти на пода, влезе Брас.
— Ловецът се превърна в дивеч — обяви Джебъл. — Психопатите — в атака!
Жълтите светлинки отляво се придвижиха.
— Тоя Завоевател изглежда апетитно, нали, Хаук?
— Не се притеснявай. Ще ни създаде проблеми.
— По дяволите! Не обичам трудните работи. Получи ли съобщението ми?
— Да. Свинско краче, не пресичай лъча на Брадатата лейди!
— Добре, добре. Какво ми пречи в направление девет и десет?
— Най-после да чуя нещо умно и от тебе!
— Това е чиста случайност. Защо спиралата не изглежда както преди?
— Откачените се движат с мания за величие! Предвожда ги Наполеон! Исус Христос завършва процесията! — Корабите отдясно се придвижиха като брилянтена огърлица. — Искам да проявите дълбока депресия и необщителност заедно със сподавена враждебност!
Зад гърба на Ридра се чуха млади гласове — Помощникът доведе взвода. Когато се приближиха, момчетата замълчаха, впечатлени от нощната битка.
— Започва първият лечебен сеанс — обяви Джебъл.
Жълтите точки се хвърлиха напред, прорязвайки тъмнината. Завоевателят сигурно ги бе забелязал, защото започна трескаво да отстъпва. Но голям кораб не може да избяга от паяци, без да се потопи в хиперстатиса, а за това нямаше време. Трите групи жълти светлинки все повече се приближаваха до червената. След три минути Завоевателят прекрати отстъплението и на екрана израсна ветрило от червени точки — защитници на крайцера, които веднага се формираха в три стандартни атакуващи групи.
— Жизнената верига се разцепи — коментираше Джебъл. — Не падайте духом!
— Нека само се опитат да се приближат!
— Запомни, Кили: по-ниско, по-бързо и по-внезапно!
— Ако ги заставим да се защитават — победили сме ги!
— Пригответе се за преодоляване на защитата на врага! Готови ли са всички? Приложете предписаното лечение!
Но разположението на вражеските кораби не беше защитно. Една трета от тях образуваше ветрило в хоризонталната плоскост, втората група образуваше мрежа под ъгъл шестдесет градуса, а третата беше обърната на още шестдесет, като по този начин образуваха непреодолима решетка пред паяците.
— Внимание! Противникът укрепи защитната мрежа!
— Това е нещо ново.
— Ще минем през тях! Плюя аз на тяхната мрежа!
В един от микрофоните нещо трясна, забуча и над всичко се понесе вой, който бавно премина в шепот от статични разряди.
— По дяволите, улучиха Свинското краче!
