— Вижте какво става с него!
— Приложете активна терапия отдясно! Действайте по-решително! Центърът да увеличи налягането! Отляво — останете на същите позиции!
Ридра видя как жълтите точки се смесиха с червените, които упорито продължаваха да укрепват своята защитна мрежа, своята паяжина…
Паяжина! В мозъка й изплува ясна картина, свързваща всички точки. Тази мрежа беше аналогична на другата, която тя я стягаше в синята стая преди няколко часа. Е, имаше някои промени, тъй като сега пред нея не бяха нишки, а траектории. Но все пак… Същата закономерност! Ридра хвана микрофона на контролното табло.
— Джебъл!
Думите се плъзгаха напред-назад от постденталните42 съгласни през лабиалните43 и обратно към фрикативните44 и палатателните45, образувайки вихър от звуци в мозъка й. Ридра се обърна към застаналите до нея навигатори.
— Кали, Моли, Рон, дайте ми координатите на битката!
— Какво? — отзова се Кали, но се осъзна и допълни: — Добре, Капитане!
Започна да настройва скалата на скалариметъра в дланта си. Колко бавно, помисли Ридра. Движенията им са толкова забавени! Вече знаеше какво трябва да се направи и внимателно следеше промените в обстановката.
— Ридра Вонг, Джебъл Тейрик е зает — това беше сърдитият глас на Бътчър.
— Координатите са: 3-В, 14-F и 9-К. Доста бързо, нали?
Струваше й се, че е попитала преди един век.
— Бътчър, засякохте ли координатите? А сега гледайте, след… двадесет и седем секунди крайцерът на противника ще мине през точка… — тя съобщи трите координати. — Ударете го с най-близкият „откачен“. — Докато чакаше отговор, вече видя къде трябва да бъде насочен следващият удар. — След четиридесет секунди — бройте: осем, девет, десет… крайцерът ще мине през… — нови координати. — Ударете го с най- близкия психопат… Улучихте ли първия път?
— Да, Капитан Вонг!
Ридра въздъхна с облекчение. Бътчър я бе послушал. Даде му координатите на три кораба от паяжината.
— Ударете ги сега, и мрежата ще се разпадне!
Когато пусна микрофона, се разнесе гласът на Джебъл:
— Преминаваме към обща терапия!
Жълтите паяци отново се втурнаха напред. Във възлите на вражеската защитна мрежа зееха дупки. Първо една, след нея втора — червените точки започнаха да отстъпват, паяжината се разпадаше.
Жълтите светлинки ги преследваха, докато вибролъчите не попаднаха в створ46 с вражеския изтребител.
Рат, инженерът, подскочи и се хвана за раменете на Карлос и Флоп.
— Победихме! Победихме!
Момчетата от взвода оживено разговаряха. Ридра почувства известно отчуждение — те говореха толкова бавно, трябваше им много време, за да изкажат нещо, което може да бъде изразено с няколко прости…
— Наред ли е всичко, Ка’итане? — Брас я прегърна с мъхнатата си лапа.
Ридра понечи да проговори, но от гърлото й излезе само вопъл. Припадна в лапите…
Помощникът веднага скочи към тях.
— Какво стана? — разтревожено попита той.
— Ррррр — тя разбра, че няма да успее да го изговори на Вавилон-17. Езикът й с мъка се връщаше към английския. Най-после успя: — Разболях се. Стана ми лошо.
Световъртежът изчезна.
— Може би е най-добре да легнете? — попита Помощникът.
Тя поклати глава. Напрежението в раменете и гърба я отпускаше, отнасяйки и неразположението.
— Не, не. Сега съм по-добре. От вълнението е.
— Седнете за ’инутка — каза Брас, докато се опитваше да я настани на един стол.
— Наистина съм по-добре! — Ридра се изправи и дълбоко пое дъх. Освободи се от лапите на Брас и допълни: — Видяхте ли? Трябва малко да се разходя и ще се почувствам още по-добре.
Тръгна към изхода. Все още стъпваше неуверено. При вратата почувства, че силите й се възвръщат и дишането става равномерно. Полутъмни коридори тръгваха в шест посоки. Спря, защото не познаваше пътя. Зад себе си чу шум и се обърна.
Няколко човека от екипажа на „Тейрик“ вървяха по коридора. Сред тях беше и Бътчър, който се усмихна, когато забеляза колко е объркана, и посочи надясно. Не искаше да говори, затова просто му се усмихна в отговор и докосна челото си в знак на приветствие. Усмивката на Бътчър я порази! Изразяваше гордост от съвместният им успех и удоволствие от възможността да й помогне. И… край! Никаква насмешка над заблудилата се чужденка. Ридра не би се обидила, но липсата на насмешка я очарова. Това бе в хармония с ъгловатата жестокост, която бе забелязала по-рано, със зверската му грация.
Когато влизаше в общата зала, тя все още се усмихваше.
II
Ридра погледна през перилата надолу към огромния товарен док на „Тейрик“.
— Помощник, изпратете взвода при лебедките. Джебъл каза, че ще има нужда от помощ.
Чернобрадия поведе момчетата към главния асансьор, който щеше да ги спусне в дълбините на кораба.
— … отлично, когато стигнете долу, ще попитате човека с червената куртка да ви даде работа. Да, работа. Не ме гледайте така. Кайл, завържи се. Дълбочината е около сто метра и мисля, че подът е доста по-твърд от главата ти. Ей, вие двамата, престанете! Слизайте долу и бъдете внимателни.
Ридра наблюдаваше как върви работата. Разоръжените екипажи прехвърляха органичните запаси на двата кораба — транспортният и изтребителят в трюма на „Тейрик“, а също така помагаха при разглобяването на корпусите и двигателите. До стените на дома бяха натрупани множество денкове и сандъци.
— С паяците се справихме бързо. Страхувам се, че и „Рембо“ го очаква същата участ. Не искате ли да вземете нещо оттам, преди да сме започнали работа по него, Капитане?
Ридра се обърна, като чу гласът на Джебъл.
— Бих желала да си взема записките. Оставям взвода на ваше разположение, а офицерите ще дойдат с мен.
— Добре — Джебъл се облегна на перилата до нея. — Веднага щом свършим тук, ще изпратя работна група. Може би ще искате да изнесете нещо по-обемисто.
— Но… — започна тя. — А, да, разбирам. Трябва ви горивото.
— Да — кимна Джебъл. — И резервни части за статис-генераторите, а също детайли за нашите паяци. Обещавам ви, че няма да докоснем „Рембо“, докато не вземете всичко, което считате за нужно.
— Благодаря. Много сте мил.
Джебъл промени темата на разговора.
— Поразен съм от методът ви за разрушаване на защитната мрежа на противника. Обикновено разположението й ни създаваше доста неприятности. Бътчър ми доложи, че сте я разпилели за по-малко от пет минути, като при това сме загубили само един паяк. Това е рекорд! Не знаех, че освен гений в поезията сте и гений в стратегията. Както виждам, имате разнообразни интереси. Добре е станало, че Бътчър е чул командата ви. В този момент не бих могъл да ви обърна внимание. Честно казано, ако резултатът не беше толкова впечатляващ, щях да го накажа. И въпреки това ще ви призная, че неговите действия винаги са ми носили изгода.
Той погледна надолу.
