Следеше как той се върти неспокойно и рязко се изправя, пробива си път към предните редове преди началото на представлението, сякаш иска да разгледа сцената по-добре, мислено се промъква покрай масите към мястото, където седи Джебъл, вкарва кинжала между ребрата му и изсмуква хипнонаркотика от предварително пробития си зъб, а когато го пленяват, всички мислят, че е под хипнотичен контрол, и той им разказва невероятна история, заучена в персонафикса48, че е под контрола на Бътчър, след това успява да остане насаме с бившия каторжник вкарва във вената му същият наркотик, който е скрил в устата си, и по този начин гигантът става безпомощен, и когато Бътчър става капитан на „Тейрик“, назначава Джефри Корд за свой Помощник, какъвто е сега Бътчър на Джебъл, а когато „Джебъл Тейрик“ става „Бътчър Тейрик“ Джефри контролира Бътчър така, както, подозира той, сега Бътчър контролира Джебъл, и настъпва царството на жестокостта, и всички чужденци ще бъдат изхвърлени във вакуума, а корабът ще започне ад завладява всякакви кораби — и на Завоевателите, и на Съюза, и кораби- сенки…
Ридра с труд се отскубна от препускащите мисли на Джефри Корд. Откри Джебъл и Бътчър и разбра, че не са хипнотизирани, но дори не подозират за предателството. Собственият й страх се удвои. Нейният страх бе породен от неговия страх — проникваше в нея като в гъба, запълваше порите, подтискаше волята й…
Видя много неща, докато слушаше бръщолевенето на малкия шут на сцената: „Бих искал преди тазвечершното представление да помоля нашата гостенка Капитан Вонг да каже няколко думи или да ни прочете нещо.“ Разбра, че трябва да използва всеки шанс, за да спре убиеца. Осъзнаването на това веднага прогони останалите мисли, но се намесиха и други съображения — тя не можеше да допусне Корд да попречи на завръщането й в щаб-квартирата. Затова се изправи и тръгна към сцената в дъното на залата, усещайки смъртоносното острие в мозъка на Джефри, и възнамерявайки да счупи това острие.
…тя достигна сцената заедно с великолепния звяр Клик и се качи, за слушана в мислите, кънтящи в тишината на залата. Вибриращият й глас изстрелваше думите като с прашка и те увисваха в залата. Видя зрителите, видя и неговия поглед. Ритъмът, който беше само сложен за всички, за него беше болезнен, защото съответстваше на процесите в тялото му, разтърсваше го и го разрушаваше…
…тя бе удивена, че успя да издържи досега.
Гледаше право в Джефри Корд. А той гледаше в нея. Изведнъж пронизително закрещя.
Викът му взриви тишината. Тя мислеше на Вавилон-17 и трудно подбираше английските думи, но сега започна и да мисли на английски.
Джефри Корд тръсна глава, черната му коса се разпиля. Той отблъсна стола си и се затича към нея. Отровеният кинжал, който Ридра бе видяла в мислите му, сега беше изваден и насочен към корема й.
Ридра отскочи и се опита да го удари по ръката, когато той нанасяше удара, но не улучи и юмрукът й попадна в лицето му. Корд падна по гръб и се претърколи.
Злато, сребро, кехлибар — Брас се носеше към сцената от своята маса, Джебъл тичаше от другата страна с развят плащ. Обаче Бътчър вече беше там — между нея и надигащият се убиец.
— Какво става? — попита Джебъл.
Корд се бе подпрял на коляното си, все още стискайки ножа в дясната си ръка. Тъмните му очи шареха от единия. Сякаш се бе вкаменил.
— Не обичам да нападат гостите ми! — рязко заяви Джебъл.
— Ножът бе предназначен за вас, Джебъл! — Ридра дишаше тежко. — Проверете записите в персонафикса на „Тейрик“. Искаше да ви убие, да подчини Бътчър чрез хипноза и да завладее кораба.
— Виж ти! Още един! — Джебъл се обърна към Помощника си. — Вече шест месеца никой не се беше сещал. Благодаря ви, Капитан Вонг!
Бътчър пристъпи към Корд и взе ножа от ръката му. Убиецът стоеше вцепенен. Сякаш единствено очите му още живееха. В тишината Ридра чуваше само пресеченото му дишане, докато Бътчър го оглеждаше, хванал острието на кинжала, който изглеждаше съвсем малък в огромните ръце на Помощника. Десетсантиметровата дървена дръжка беше изработена от орех.
Със свободната си ръка Бътчър хвана Корд за черната коса. След това, без да бърза, вкара ножа в дясното му око с ръкохватката напред.
Викът премина в стенание. Отслабналите ръце паднаха покрай тялото. Седналите наоколо хора наскачаха от местата си.
Сърцето на Ридра подскочи в гърдите й и глухо заби в ребрата й.
— Но… Вие дори не проверихте… Може да съм сгрешила… Може да е имало и други причини… — езикът й се оплете. Беше потресена. Сърцето й едва не спря.
Бътчър хладно я гледаше, докато изтриваше окървавените си ръце.
— Той се движеше с нож на „Тейрик“ към Джебъл и лейди, и умря! — десният юмрук удари лявата длан.
— Мис Вонг — обади се Джебъл, — това, което видях, не оставя никакви съмнения относно намеренията на Корд. Мисля, че вие също не се съмнявате. Оказахте се много полезна за нас! Извънредно съм ви признателен! Надявам се, че пътешествието по Езика на Дракона ще мине без произшествия. Бътчър ми каза, че това е ваша молба.
— Благодаря, но…
