трябва да ме залавят отново. Има причина.
— Каква?
— Защото — нежно каза той — аз съм формата, а вие сте същността.
V
— Завършихте ли речника? — попита Брас.
— Да, още вчера. Пишех стихотворение — Ридра затвори тефтера. — Днес трябва да стигнем края на Езика на Дракона. Тази сутрин Бътчър ми каза, че кайбирийският кораб ще лети с нас още няколко дни. Брас, имате ли някаква идея за това какво…
От високоговорителя прогърмя мощния глас на Джебъл:
— Пригответе „Тейрик“ за незабавна отбрана! Повтарям — незабавна отбрана!
— Какво, по дяволите, става?! — възкликна Ридра. В общата зала вече кипеше работа. — Брас, съберете екипажа и отивайте при изхода!
— Откъдето тръгват ’аяците ли?
— Да.
— Ще се на’есим’ ли, Ка’итане?
— Ако се наложи — тя бързо пресече залата.
Намери Бътчър при изхода. По коридорите подтичваха бойните екипажи на „Тейрик“.
— Какво става? Кайбирийците ли ни нападнаха?
— Завоевател на дванадесет градуса от Галактичния Център.
— Толкова близо до Администрацията на Съюза?
— Да. Ако „Тейрик“ не нападне първи, ще бъде унищожен. Корабът им е по-голям от нашия, а ние летим точно към тях.
— Джебъл иска да атакува?
— Да.
— Тогава — напред!
— Вие искате да дойдете с мен?
— Нали си спомняте, че разбирам от стратегия?
— „Тейрик“ е в опасност. Ще бъде голяма битка. Такава вие не сте виждали.
— Значи имаме пълното основание да използваме моя талант. Нима имате на борда пълен екипаж?
— Да. Но използваме навигаторите и Разединените като дистанционно управление.
— Вземете и моя екипаж. Може да се наложи да сменим тактиката в движение. Повече хора няма да са излишни. Джебъл ще дойде ли с вас?
— Не.
Иззад ъгъла се показа Помощникът, съпроводен от Брас, навигаторите, Разединените и взвода. Бътчър премести погледа си от тях върху Ридра.
Тя го целуна по рамото, защото не можеше да стигне до бузата. Бътчър отвори люка.
— Оттук, момчета.
Алегра сложи крак върху стълбата, но се обърна и дръпна ръкава на Ридра.
— Ще се бием ли, Капитане? — на луничавото й лице играеше възбудена усмивка.
— Има такава вероятност. Изплаши ли се?
— Да — призна Алегра, после скочи в тъмния тунел. Ридра и Бътчър я последваха.
— Нали ще се справят с оборудването, ако случайно излязат от зоната на свръзка с „Тейрик“ — попита Ридра.
— Паяците са три метра по-къси от „Рембо“. В Сектора на Разединените е доста тясно, но като цяло конструкцията е аналогична.
В главата й останаха думи на езика на баските: „Проверихме апаратурата. Всичко е наред.“
— Единствената разлика е в капитанската каюта — продължи Бътчър. — Там е разположена системата за управление на огъня… Ние ще правим грешки, така ли?
— Няма време за размисъл — отвърна Ридра. — Ще се бием като дяволи за „Тейрик“! Но трябва да имам възможност навреме да се махна. Трябва на всяка цена да се добера до щаб-квартирата на Администрацията.
— Джебъл би искал да знае дали кайбирийците ще се сражават на наша страна. Продължават да летят в сектор Т.
— Най-вероятно ще се ограничат с наблюдение, ако не ги атакуват. Така ще успеят да се погрижат за себе си. Но едва ли ще ни помогнат.
— Лошо — мрачно каза Бътчър. — Наистина се нуждаем от помощ.
— Стратегия — Работилница! Стратегия — Работилница! — викаше Джебъл от високоговорителя. — Повтарям: стратегия — Работилница!
Ридра огледа каютата. Там, където в нейната каюта висяха езиковите карти, тук бе разположен екранът за външно наблюдение, а на мястото на масата се намираше пулта за управление на торпедата и виброоръдията.
— Страшно и нецивилизовано оръжие — отбеляза тя, сядайки в надуваемото кресло. — Но е много ефективно, ако с него се борави умело.
— Какво? — Бътчър се намести до нея.
— Опитах се да цитирам стопанина на Военните дворове в Армстедж.
— Проверете си екипажа — посъветва я той. — Аз ще проверя готовността на системите.
Тя включи вътрешната връзка.
— Брас, заехте ли мястото си?
— Да.
— Око, Ухо, Нос?
— Тук е много прашно, Капитане. Кога за последен път са чистили гробището?
— Прахът няма да ви пречи. Как са приборите?
— О, всичко е наред.
— Навигатори?
— Готови сме. Моли учи Кали на джудо. Ще ги извикам, ако се налага.
— Бъдете внимателни!
Бътчър се наведе, разроши косата й и се засмя.
— Харесват ми — каза Ридра. — Надявам се да не ме подведат. Но един от тях е предател. Два пъти се опита да ме отстрани. Не трябва да му давам трети шанс… От друга страна, струва ми се, че само така мога да го хвана.
Вграденият високоговорител отново оживя — Джебъл се разпореждаше:
— Рендетата да се групират на двадесет и три градуса от Галактичния Център. Пилите — при изход К. Ножовките да са готови до изход Р. Травербаните — при изход Т.
Ежекторите53 щракнаха и се отвориха. Каютата се потопи в сумрак, на екрана се появиха звезди и мъглявини. Контролният пулт се освети в различни цветове. Започнаха разговорите между паяците и „Тейрик“.
— Добра работа ни чака! Айхосефат, виждаш ли го?
— Точно пред мен. Колко е голям!
— Да се надяваме, че още не ни е забелязал…
— Свредла, пили и длета, проверете дали всички детайли са ви смазани, наточени ли са остриетата ви?
— Това е за нас — ръцете на Бътчър заиграха по контролния пулт.
— Какви са тия топчета, оплетени в паяжина?
— Според Джебъл това е кайбирийският кораб.
— Не е по-малък от нашия…
— Електрическите инструменти започват операция, ръчните я довършват!
— Нула — прошепна Бътчър.
