I
Лентата със записа, строгата заповед на генерал Форестър — и след тридесет секунди разяреният доктор Т’мварба стигна до кабинета на Даниел Д. Епълби.
Митничарят се занимаваше с един сандък, когато шумът отвън го накара да вдигне глава.
— Майкъл — каза той в микрофона. — Какво става?
— Някакъв луд, който твърди, че е психиатър.
— Не съм луд! — извика докторът. — Обаче знам колко време е необходимо за доставка на колет от щаб-квартирата на Администрацията до Земята! Трябваше да е у нас със сутрешната поща. Следователно някой го е задържал и това сте вие! Пуснете ме.
Вратата се отвори и той влезе.
Майкъл проточи врат зад него.
— Дан, извинявай. Ще повикам…
Доктор Т’мварба посочи масата и заяви:
— Това е мое. Дайте ми го!
— Не се притеснявай, Майк — каза Епълби. Вратата се затвори. — Добър ден, мистър Т’мварба. Седнете, моля. Това е адресирано до вас, нали? Не се учудвайте, че ви познавам. Ръководя отдела по безопасност и съвместимост на психоиндексите. В митницата всички са запознати с блестящите ви разработки по класификацията на шизоидите57. Радвам се да се запознаем.
— Защо не мога да получа пакета?
— Един момент, сега ще видя — докато митничарят взимаше от масата листа, Т’мварба грабна кутията със записа и я пъхна в джоба си.
— Сега може да ми обясните.
Чиновникът разгъна листа.
— Не е изключено — той четеше и притискаше коляното си в масата, за да подтисне нарастващия гняв — да го получите… хм, бихте получили лентата, ако още тази вечер излетите за щаб-квартирата на Администрацията с „Полунощният Ястреб“ и я вземете със себе си. Цитирам: „Мястото е резервирано. Искрени благодарности за сътрудничеството. Генерал К. Дж. Форестър.“
— Защо?
— Не пише. Страхувам се, докторе, че докато не дадете съгласието си, не може да получите лентата. Ще бъдем принудени да я изпратим обратно.
— Имате ли поне някаква представа какво искат?
Епълби вдигна рамене.
— Кой е изпратил пакета? — попита той.
— Вероятно Ридра Вонг.
— Вонг? — чиновникът стана от мястото си. — Поетесата Ридра Вонг? Познавате ли я?
— Аз съм нейният психотерапевт от дванадесетгодишната й възраст. А вие кой сте?
— Даниел Д. Епълби. Ако знаех, че сте приятел на Ридра, сам щях да ви донеса пакета — той едва се сдържаше да не премине на „ти“. — Ако решите да летите с „Ястреб“, ще имате достатъчно време до старта. Днес ще свърша рано. Искам да посетя едно местенце… в Транспортния град. Защо не казахте веднага, че познавате Ридра толкова отдавна? Отивам в едно заведение. Храната не е лоша, пиенето също. Интересувате ли се от борба? Повечето хора я считат за незаконна, но ще видим какво ще бъде мнението ви, след като погледате! Тази вечер ще се сражават Рубина и Питона. Ако се решите да дойдете с мен, сигурен съм, че ще бъдете очарован. Ще успея да ви закарам до кораба навреме.
— Мисля, че познавам това място.
— Слизате по едни стълби, а вътре от тавана виси голям балон, където се провеждат схватките, нали? — от възбуда той се наведе напред. — Всъщност, там за първи път ме заведе Ридра.
Т’мварба започна да се усмихва.
Митничарят удари с длан по масата.
— Ще си прекараме идеално, просто идеално! — Той притвори очи. — Даже може да си вземем по една от онези — щракна три пъти с пръсти — от Сектора на Разединените. По принцип и това е незаконно, но… нека отидем там довечера…
— Да вървим — засмя се докторът. — Вечеря и пийване — та това е най-хубавата идея за деня! Умирам от глад, освен това вече четири месеца не съм гледал добри схватки.
— Никога по-рано не съм идвал тук — каза митничарят, когато слязоха от метрото. — Исках да си запазя час, но ми казаха, че няма смисъл — просто елате, работим до шест…
Пресякоха улицата и минаха покрай будка за вестници около която се бяха събрали товарачи и четяха бюлетина за тазвечершните борби. Трима навигатори се разхождаха по тротоара, хванати за ръце.
— Знаете ли — бъбреше чиновникът, — дълго време се борех със себе си. Исках да го направя още първата вечер. Но в нашия отдел не харесват странните и необичайни неща. Тогава реших да си направя нещо мъничко, което мога да скрия под униформата. Ето, че пристигнахме.
Той отвори вратата на „Пластиплазма Плюс“ (Допълнения, Надписи и Ремонт на Тялото).
— Знаете ли, винаги съм искал да взема мнението на някой специалист — дали в този стремеж няма нещо патологично?
— Не, разбира се.
Посрещна ги момиче със сини очи, устни и коса и с крила.
— Заповядайте. Искате ли да се запознаете с нашия каталог?
— О, не, прекрасно знам какво ми трябва! — увери я Епълби. — Оттук, нали?
— Точно така.
— От психологична гледна точка е много важно да чувствате, че владеете тялото си, че можете да го измените, да промените формата му. Шестмесечна диета и тренировки за укрепване на мускулите биха имали същия ефект, биха ви дали същото чувство на задоволство. Точно този ефект се цели с нов нос, брада, люспи или пера.
Влязоха в стаята с операционната маса.
— С какво мога да ви помогна? — попита комзетохирургът с усмивка. Личеше, че е роден на някой от полинезийските острови. — Легнете тук.
— Аз съм само придружител — поясни Т’мварба.
— Номер 5463 от вашия каталог — заяви чиновникът. — Искам го тук — и той удари долната част на рамото си.
— О, да! И на мен ми харесва. Един момент — хирургът отвори капака на масата. Проблеснаха инструменти.
Той се отдалечи към стената, където зад стъклата на хладилната етажерка се виждаха покрити със скреж пластмасови форми. Върна се с поднос, пълен с различни детайли. Единственото, което можеше да се познае, беше предната половина на миниатюрен дракон с очи от брилянт, блестящи люспи и светещи крила. Беше малко по-къс от три сантиметра.
— Ще го съединим с нервната ви система и ще можете да го научите да пръхти, да ръмжи, да пляска с крила и да изпуска искри, но сигурно ще минат няколко дни, докато се адаптира. Не се учудвайте, ако в началото само сумти — причината е същата, както при присаждане на обикновени органи… Ако обичате, свалете си сакото.
Митничарят започна да се съблича.
— Ще блокирам чувствителността на рамото ви… Така, нали не боли? О, това е местна упойка — трябва всичко да е чисто. Сега ще направя разреза… ако не ви е приятно, не гледайте, говорете с приятеля си. Ще отнеме само няколко минути… О, не обръщайте внимание — просто активизирам резервите на организма ви, за да се възстановите по-бързо… още веднъж… Отлично! Това е раменното ви сухожилие. Знам, че е доста странно да видите ръката си без него. Ще го заместя с прозрачна пластиплазмова клетка. Действа като сухожилието, свързва се със същите мускули и кости. Ето тук са отворите за артериите… Обърнете се, ако обичате. Ако искате да гледате, използвайте огледалото… А сега да зашием около клетката… Отворът за дракончето, разбира се, остава… Превръзката не трябва да се сваля няколко дни, докато пластиплазмата се
