Ако имаш Шесто чувство от дисциплините на Каи, прехвърли се на 198.
92
Хвърляш се към прикритието без да губиш нито секунда, защото облак черни стрели изсвирва от гората и обсипва мястото, където се намираше преди миг. Увиваш се с зеленото си наметало, за да се слееш с гъстите храсти, и бягаш през гората колкото може по-бързо далеч от скритите в засада неприятели. Цялата тази местност гъмжи от джиаки, трябва да се измъкнеш незабавно. Тичаш без да спираш повече от час, докато стигаш до права горска пътека, водеща на изток. Тръгваш по пътеката, като внимателно се оглеждаш за неприятели.
Мини на 13.
93
Обръщаш се и се втурваш към стълбата точно когато голям камък пада с трясък зад гърба ти. Стаята, в която беше, е напълно разбита. Когато избираш на дневна светлина, ти хвърляш поглед назад към уродливата фигура на стар друид, който вдига своя жезъл. След миг ярка мълния избухва в краката ти. Втурваш се презглава надолу по склона, проклинайки забавянето и изпълнен с благодарност към твоето Шесто чувство.
Продължи на 106.
94
Като вижда, че си убил сина му, Билкарят се обръща и изтичва от магазина през страничната врата.
Намираш 12 златни крони в дървена кутия под тезгяха. След като внимателно разглеждаш лекарството и жезъла веднага откриваш, че те са фалшиви. Всъщност целият магазин е пълен с имитации. Тръсваш глава и се връщаш на главната улица.
Продължи на 7.
95
Скоро се насочваш към тясна горска пътека, водеща от север на юг.
Ако искаш да тръгнеш по пътеката на север, мини на 240.
Ако предпочиташ да тръгнеш на юг, отгърни на 5.
96
Сдържаш дъха си и стисваш по-здраво оръжието, за да се приготвиш за бой. Напрежението е непоносимо, джиаките са толкова близо, че миризмата на техните немити тела изпълва ноздрите ти. Чуваш ги да проклинат на странния си чужд език, после те напускат издатината и започват да се катерят към върха. След като се уверяваш, че са си отишли, ти най-подир въздъхваш и отриваш потта от челото си.
Ако искаш да продължиш изследването на пещерата, мини на 33.
Ако желаеш да напуснеш пещерата и да слезеш от хълма, за да избегнеш връщането на джиаките, продължи на 248.
97
На каменния мост пред теб се води люта битка. Звънът на стомана, виковете на хората и пръхтенето на животните отекват в гората. В самото сърце на битката виждаш принц Пелатар, сина на краля. Той се бие с огромен сив гургаз, който размахва черна брадва над люспестата си глава. Внезапно принцът пада ранен с черна стрела, забита отстрани в тялото му.
Ако искаш да защитиш поваления принц, мини на 255.
Ако предпочиташ да изтичаш в гората, продължи на 306.
98
Стражите изглежда повярваха на твоя разказ и се покланят с уважение пред твоя ранг на воин от Каи. Един от тях дръпва скритото въженце на звънец и огромните врати се отварят. Стражите те пускат вътре и след малко чуваш как вратите се затварят зад гърба ти.
Мини на 139.
99
Хвърляш се в гъсталака точно когато животинските викове стигат до ушите ти. Светкавично поглеждаш назад и виждаш как краанът прави завой, за да се спусне отново. Скачаш на крака и се втурваш на безопасно място дълбоко в гората.
Продължи на 222.
100
Студеният коридор внезапно прави остър завой на изток. Забелязваш зеленикаво сияние, което осветява тунела в далечната му част. По-нататък коридорът преминава в голяма зала.
Странната светлина сякаш идва от голяма чаша на върха на гранитния трон. На фундамент пред трона се издига статуя. Тя прилича на крилата змия, извита във формата на буквата „S“.
Ако искаш да седнеш на трона, мини на 161.
Ако искаш да разгледаш статуята, продължи на 133.
Ако решиш да потърсиш изход от залата, отгърни на 257.
101
Шумът от битката скоро заглъхва зад гърба ти. Настъпилата тишина се разкъсва от вик в главата ти, който те обвинява, че си страхливец и оставяш приятеля си в опасност. Опитваш се да се отървеш от будната си съвест с оправданието, че твоята мисия е много по-важна и че не само живота на младия магьосник е в опасност, но и животът на всичките ти съотечественици зависи от това дали ще стигнеш жив до столицата.
Внезапно видът на военно тържество на джиаките в далечината те кара бързо да се скриеш. Ала вече е твърде късно — те са те забелязали и трябва да бягаш колкото ти държат краката.
Прехвърли се на 281.
102
Докато слизаш по каменистия склон към Гробището на древните, попадаш в странна мъгла и облак, които се вият около това опасно сиво място, закриват слънцето и хвърлят Гробището във вечен мрак. Хлад пробягва по гърба ти, когато се приближаваш.
С чувство на дълбок ужас влизаш в зловещия некрополис.
Продължи на 284.
