Навлизаш все по-навътре в гората. Мълчаливо благодариш на принца за един толкова хубав кон, защото мястото тук е едно кълбо от тръни и корени, каквито никога не си срещал. Обречените вълци остават далеч назад и ти спираш коня си. Светлината бързо помръква, вече е нощ.
Ако искаш да побързаш напред, мини на 46.
Ако искаш да тръгнеш по пътеката, която остави далеч зад теб, продължи на 143.
127
След един час ход дракаримите спират предпазливо. Изведнъж огромно сиво люспесто същество се приближава по пътеката. Когато звярът идва по-наблизо, ти усещаш неговия зловонен дъх върху лицето си. То надава рев и сграбчва главата ти с могъщите си ципести ръце. Последното нещо, което чуваш, е острото пращене на пречупения ти гръбнак.
Твоята мисия свършва тук.
128
Внимателно разгръщаш гъстите листа и изпадаш в ужас от гледката, която се разкрива пред теб. На малката поляна трима джиаки са завързали един човек за дървен кол и палят куп съчки под краката му. Познавате униформата му на граничар, един от воините на краля, които пазят кралството близо до планината Дурнкраг на запад. Той е пребит и е почти в безсъзнание.
Ако имаш Лов от дисциплините на Каи, мини на 297.
Ако нямаш това умение, трябва веднага да нападнеш джиаките, за да спасиш живота на човека. Мини на 336.
129
Стигаш до главните порти на столицата и поглеждаш със страхопочитание височината на градските стени. Със своите шестдесет метра стените на Холмгард са издържали изпитанието на времето и нападенията на Мрачните властелини. Ти и офицерът вървите през тунела на вътрешното здание, дълъг стотина метра, и най-подир спирате пред вратата на главната наблюдателна кула. Паниката е всеобща, големи тълпи войници и граждани тичат насам натам.
Ако още искаш да следваш офицера, мини на 3.
Ако чувстваш, че е по-добре сам да търсиш път към крепостта на краля, отгърни на 144.
130
Скоро стигаш до малка полянка в гората. В средата на поляната има пейка, издялана от паднало дърво. Гладен си и ти трябва Храна.
Когато свършваш яденето, решаваш да напуснеш поляната по южния път, мини на 28.
Ако предпочиташ по-малката пътека, която води на изток към гората, продължи на 201.
131
Изминал си няколкостотин метра, когато в далечината чуваш викове и шум от гръмотевици. След още малко път излизаш на една поляна, която познаваш като руините на Раумас, древен горски храм. Военната група на джиаките, двайсет и пет-трийсет души, напада развалините от всички страни. Мнозина от джиаките са убити или умират сред порутените мраморни колони, но те все още нападат онези, които са скрити вътре. Внезапно мълния синя светлина разкъсва първата редица на джиаките и пръсва облечените в доспехи същества на всички посоки. Един джиак, по-висок от останалите и облечен от главата до петите в черна ризница, ругае своите войници и ги подтиква напред с камшик.
С готово за бой оръжие ти се приближаваш до края на поляната под прикритието на гъстата зеленина и се опитваш да хвърлиш поглед към защитниците. За твое учудване защитник на развалините е млад човек, не по-възрастен от теб. Познаваш небесно сините дрехи, извезани със звезди. Той е млад чародей от Гилдията на магьосниците от Торан, ученик в магията.
Петима джиаки се хвърлят да пронижат младия ученик с насочени напред копия, докато той се оттегля навътре в развалините. Виждаш го как се обръща и вдига лявата си ръка само миг преди мълния син пламък да излети от пръстите му към виещите джиаки. Близо до мястото, където си скрит, някакъв джиак се промъква и се изкачва върху една от колоните на храма. Той стиска със зъби дълъг крив нож и се кани да скочи върху младия магьосник под него.
Ако искаш да предупредиш магьосника, мини на 241.
Ако искаш да се хвърлиш напред и да нападнеш джиака когато скача, отгърни на 55.
Ако желаеш да вдигнеш парче мрамор и да го хвърлиш върху главата на джиака, продължи на 302.
Ако предпочиташ да напуснеш мястото на битката и да се върнеш в гората, попадаш на 101.
132
Телохранителят те поглежда с голямо подозрение и затръшва вратата. В каретата се чуват гласове на хора. Внезапно вратата се отваря и се появява лицето на охранен търговец. Той забелязва твоето наметало от Каи и се извинява за поведението на своя слуга.
Той ти разказва, че откакто са напуснали Торан, са били нападани много пъти — и от краани, и от бандити, и от разбойници. Хората в каретата си помислили, че може да си бандит. Вътре колата е пълна с коприна и подправки. Търговецът ти предлага храна, която на драго сърце приемаш. След изобилното Хранене умората от твоето пътуване най-сетне побеждава и ти потъваш в дълбок сън.
Мини на 64.
133
Още с приближаването ти до статуята по каменната повърхнина се появяват няколко пукнатини. Тя ненадейно избухва пред теб като истинска Крилата змия, която се освобождава от каменната мантия и те напада.
Ти можеш да се биеш с чудовището.
Крилата змия: БОЙНИ УМЕНИЯ 16, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 18.
Чудовището е защитено от Мозъчна атака.
Ако спечелиш битката, мини на 266.
134
С помощта на твоите умения откриваш следите на един джиак в края на поляната. Отпечатъците са пресни и можеш да се закълнеш, че тези жестоки любимци на Мрачните властелини са били тук преди по- малко от два часа.
Ако решиш да разгледаш колибите, мини на 305.
Ако предпочиташ да напуснеш поляната, продължи на 40.
