145
Чувстваш се, сякаш си паднал от каруца или карета. Когато падаш напред последното нещо, което си спомняш преди да те обвие мрака, е усещането за прашния път и ужасната болка в гърба.
Мини на 165.
146
Изминал си повече от километър, когато една стрела те одрасква по челото и веднага падаш от коня. Губиш 3 точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ.
Когато ставаш на крака, виждаш как един патрул на дракаримите излиза от гората и застава от двете ти страни. Попадаш в клопка и трябва да избягаш от тях колкото може по-скоро, като се скриеш в гората.
Мини на 154.
147
След няколко минути път виждаш покрита с мъх колиба встрани от пътеката. Гладен си и трябва тук да ядеш Храна, иначе губиш 3 точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Докато се храниш забелязваш, че пътеката завива на изток.
Ако искаш да вървиш по нея, мини на 42.
Ако решиш да се върнеш по пътя, по който дойде, отгърни на 28.
148
Отваряш с ритник вратата и се хвърляш на пода във фермата. Краанът лети високо и надава победен вик, сякаш жертвата е паднала в ноктите му. Ставаш на крака и виждаш, че си сам. На камината е подпрян Боен чук. Можеш да вземеш това оръжие ако искаш.
Ако желаеш да останеш във фермата, продължи на 81.
Ако се чувстваш по-безопасно в гората, можеш да избягаш, като продължиш на 320.
Ако искаш да претърсиш стаята, мини на 199.
149
Докато пътуваш по широкия път, започва да се здрачава. Скоро ще се стъмни съвсем и ще стане невъзможно да забележиш всяка опасност, която се появи пред теб. Решаваш да се скриеш и да останеш в края на гората до сутринта.
Когато вече си мислиш, че никой не може да те види, ти се завиваш в топлото си зелено наметало и потъваш в неспокоен сън.
Мини на 256.
150
Макар и малко преварена, храната е доста вкусна (въпреки, че не е достатъчна за едно Хранене), а прясната вода утолява жаждата ти.
Вече си престоял в тази къща почти половин час, но твоята будна мисъл те подсеща, че закъсняваш.
Приготви багажа си и върви. Продължи на 83.
151
С малко повече внимание можеш да завъртиш ключа и да отвориш ключалката. После можеш да освободиш резето и да го дръпнеш от ключалката, готов да избегнеш падането във всяка клопка, която може би те дебне при отключването на вратата.
Ако искаш да използваш своята Власт над предметите да отвориш ключалката и да освободиш резето, мини на 87.
152
Билкаря ти предлага богат избор от специални настойки. Едни повишават силата ти, други те правят невидим, трети дават големи възможности да се скриеш, а някои позволяват да преминеш в газообразна форма. Човекът отваря най-долното чекмедже под тезгяха и показва великолепен жезъл. Той ти обяснява, че жезълът е могъщо оръжие срещу всяко зло чудовище и ще те направи неуязвим в боевете. Човекът показва мистичните надписи, които покриват черната дръжка.
Ако искаш да се наведеш над тезгяха и да прочетеш странния надпис, мини на 49.
Ако повече те интересуват лекарствата, продължи на 231.
153
Пред теб са високите сивобели стени и блестящите кули на Холмгард. Свежият утринен вятър развява знамената над бойниците. Река Еледил извира от високата планина Дурнкраг на запад и тече на изток към залива Холм. Но в подножието на планинския връх забелязваш огромна черна армия, вървяща безспир към столицата.
Отдясно виждаш широкия път, водещ през разстилащата се равнина към Холмгард. В галоп можеш да стигнеш външната ограда на градската защита за по-малко от час, но през това време ще останеш на открито и може да те нападнат крааните. Точно пред теб широка река тече лениво към Еледил. Ако оставиш коня си, можеш да доплуваш до вътрешната защита под прикритието на речните брегове. Има и последна възможност. Отляво се простира Гробището на древните. Тези гробници, порутените паметници на една забравена епоха, могат да улеснят приближаването ти до града, но гробището е опасна зона. Многобройни са неизвестните опасности, които дремят тук във вечен покой и очакват да се стоварят върху безгрижния нарушител.
Ако опиташ щастието си по широкия път, отиваш на 202.
Ако чувстваш, че имаш повече шансове да стигнеш столицата по реката, продължи на 135.
Ако си достатъчно смел да рискуваш сред неизвестните опасности в Гробището на древните, мини на 329.
154
Ти си замаян от раните и се влачиш между дърветата като слепец.
Внезапно политваш напред сякаш земята се проваля под краката ти. Падаш надолу с главата в ловен трап. Вдигаш глава и виждаш четирима дракарими, насочващи своите лъкове срещу теб. Зли усмивки цъфват едновременно на грозните им лица.
Малко преди светът да помръкне за теб усещаш само черните стрели, които се забиват дълбоко в гърдите ти. Твоята мисия беше пълен провал.
