непозната обстановка. Обаче си даваше сметка, че щеше да спечели много както като житейски опит, така и като образование. Затова, когато моментът настъпи, той замина без възражения. Само Керъл, която беше станала едно слабо девойче, го изпрати със сълзи на очи.
Баща му го заведе до летището, като му даваше съвети и напътствия до последния момент. Сокола го изслуша както винаги, после преся това, което трябваше да запомни, останалото изхвърли от съзнанието си като непотребен баласт. Имаше нещо, на което баща му бе успял да го научи, макар че не бе се изразил пряко — да се грижи за себе си. Въпреки че Сокола виждаше баща си всеки път, когато отиваше в ранчото, отношенията им не бяха близки и те нищо не си споделяха. Начинът, по който се бе отнесъл към проблема за незаконородения син и за смесването на двете традиции, бе създал непреодолима пропаст между бащата и сина. Когато бяха заедно, говореха за имението, за училището или за сделките на баща му във Финикс.
Винаги се носеха странни слухове за сделките на Джон Бъкенън Фокнър. Изглежда, че отделяше значително време на закупуването на парцели земя, на продажбата на някои от тях, което му носеше огромни печалби, на разработването на други, върху които щяха да се строят жилищни или търговски сгради. Сделките му бяха свързани и с портокаловите горички, а имаше и акции от медните рудници. Местните хора често се шегуваха, че Джон Бъкенън Фокнър имал намерение да купи целия щат Аризона, преди да умре.
След като започна да следва в университета, Сокола се връщаше всяко лято, за да работи в ранчото. Не търсеше никога привилегии и приемаше винаги своя дял от неприятните задължения, затова бе спечелил доверието и уважението на каубоите, с които работеше. Въпреки това между него и другите винаги имаше една преграда, която Сокола не бе в състояние да преодолее. Той бе незаконороденият син на мултимилионер — факт, който не се забравяше лесно. Мнозина бяха тези, които му се щеше да нарече приятели, но всъщност никому не би могъл да се довери. Само сред племето навахос можеше да се движи като нормален човек. Единственото нещо, в което те можеха да го упрекнат, бе, че е наполовина бял. Те не се интересуваха от законността на рождението му, нито от милионите на баща му. От онази нощ на Четвърти юли, когато бе избягал в резервата, баща му бе позволил да прекарва по две седмици всяко лято при роднините на майка му.
Това лято бе оставил камионетката си пред колибата на един свой братовчед. Взе назаем кон и язди до хълмистата местност, в която вуйчо му, Куция крак, бе откарал овцете си. Въпреки че основната му колиба се намираше едва на няколко километра от мястото, където Сокола бе живял като дете, вуйчо му бе изкопал множество кладенци, за да има винаги пасбища и вода за стадата си. Въздухът бе по-свеж по хълмовете далеч от пустинята, а лятната жега не бе така нетърпима.
Двете седмици минаваха прекалено бързо. По това време Сокола спазваше обичаите на Народа на хората, следваше техния начин на живот и се съобразяваше с техните табута. Използваше водата много икономично, като миеше лицето и ръцете си, както правеха другите, защото беше важно да си чист. Рядко се къпеше, тъй като къпането искаше много вода. Беше лято и почти цялото семейство спеше на открито, затова Сокола внимаваше да не се препъне в някой заспал и някой непознат дух да падне върху него. Избягваше дърветата, ударени от гръм, никога не убиваше койот, тръгнал на лов, нито пък гърмяща змия. Сокола не намираше тези суеверия за по-смешни от страховете на белия човек от черни котки, петък, 13-о число или минаването под стълба.
Сокола работеше, като вършеше своя дял от онова, което трябваше да се свърши. Седеше в потилнята с възрастните мъже от семейството, пееше свещените химни на Севера и прочистваше тялото си. Вечерно време отиваше при групите, които си разменяха клюки и разказваха различни случки край огъня. Куция крак бе получил къща от правителството и обсъди надълго и нашироко случая със Сокола, който живееше в подобно жилище. Нямаше да събарят основната колиба, защото обредите по лекуването можеха да се извършват само в колиба. Роднините на Сокола винаги бяха готови да му задават хиляди въпроси за живота на изток, където той учеше. В нито един от тези разговори Сокола не можа да долови презрителното отношение на роднините си към белите, отношение, което се споделяше на различни равнища от всички членове на Народа на хората.
Беше сутрин, когато Сокола напусна семейството на майка си. Августовското слънце печеше в небето чак до зрак. Вечерта се спускаше, когато камионетката на Сокола влезе в двора на имението. Забеляза усиления труд, който кипеше около господарската къща, което му напомни, че Чад сигурно скоро щеше да се върне. Организираха празник по случай завръщането на първородния син и наследник на Фокнър.
Да храни някакво лошо чувство или ревност, бе напълно чуждо на неговата природа. Сокола притежаваше характерната черта за Народа на хората да приема обстоятелствата, които не можеха да бъдат променени. Животът протичаше по-леко така.
След като паркира камионетката пред дома на Роулинс, Сокола се спря за миг да чуе смеховете, музиката, английската реч, които долитаха от двора на господарския дом. Събитието предизвика у него желание, различно от онова, което го водеше в дома на вуйчо му в резервата. Огледа дрехите, носени от много дни, дрехи, които бяха прани със същата честота, с която можеше да се къпе. Сетне влезе в къщата да вземе душ и да се преоблече. Половин час по-късно отиде на празненството. Като заобиколи отстрани една групичка, поговори с няколко биволари от ранчото: После незабелязано се придвижи до бара, за да вземе тенекиена кутия с ледена бира, и застана в един ъгъл да наблюдава другите. Едва бе разпознал почетния гост Чад близо до масата с разхладителни напитки, стоящ до Кетрин, когато видя, че баща му се приближава.
— Виждам, че си се върнал, Соколе — усмивка придружаваше поздрава за добре дошъл.
— Да. — Сокола кимна и отпи глътка бира. — Куция крак ти изпраща много поздрави.
Без сам да разбере как стана, съобщи на баща си къде е бил през последните две седмици.
— Как е той? — Във въпроса прозираше жив интерес.
— Добре.
Погледът му се зарея през колонадата на дома към заварения му брат. С годините той бе придобил изискан чар, който напълно съответстваше на външния му вид. Чад вдигна очи и погледът му се срещна с този на Сокола за част от секундата, преди да се спре на посивелия мъж, който стоеше до него. Сетне очите му се присвиха още повече. Гледаше Сокола с подозрение. Някой отвлече вниманието на Чад и Сокола се загледа в друга посока.
— Чад изглежда оценява празника по случай завръщането му — отбеляза той.
— Това тържество е своего рода юбилей за Чад. Тази вечер ще му поверя управлението на моите земи във Финикс.
— Новината не изненада Сокола. Баща му бе възпитал Чад, че след години ще поеме управлението на имотите.
— Нали за това е учил — каза Сокола, но репликата се разбираше от само себе си.
— Догодина ще вземеш диплома по политически науки. Съществува една силна тенденция да се допуснат в правителството и малцинствата. Няма да ми е трудно да ти създам добро положение в нашия щат.
Сокола слушаше плановете, които баща му кроеше за неговото бъдеще, и наблюдаваше израза на задоволство по лицето му. Беше му ясна двойната цел на този проект.
Искаше да му създаде достойно положение с високо поставена служба, която да изкупи неговото незаконорождение. В същото време щеше да си създаде твърде удобна връзка с властта. Сокола трябваше да признае, че има нещо гениално в този план, но баща му винаги намираше начин да извлече полза от всичко, което вършеше. В случая печалбата беше двойна, тъй като щеше да приспи чувството си за вина към Сокола, а, от друга страна, щеше да даде влиятелен пост на един от своите хора.
— Да, аз… — започна той.
— Това е празник, Джон Бъкенън — каза жената с добре премерен тон.
Сокола се извърна и я видя да се приближава под ръка със сина си.
— Не бива да стоиш тук на приказки.
Сокола се ухили развеселен. Кетрин търпеше съществуването му само в периферията на своето семейство, но внимаваше да не наближи на опасно за нея разстояние. Смяташе Сокола за особена заплаха за сина си и съмненията й бяха заразили и Чад.
— Здравей, Чад. Джон току-що ми съобщи новината. Моите поздравления. — Протегна ръка, за да
