— Знаеш ли, че Джон Бъкенън ще ти намери работа? Чад пое управлението на всичките му земи. Ти…
Сокола й помогна да слезе от коня, като остави ръцете си свободно да галят гърба й. Внезапна искра проблесна в погледа й:
— Мислиш ли, че Джон ще ти остави имението?
— А защо трябва да го стори?
Това бе една далечна възможност, мислеше си Сокола, още повече като се имат предвид плановете, които баща му чертаеше за него.
— Баща ти се справя с него много добре.
— Но татко би могъл да работи и за теб — разсъждаваше Керъл.
Сокола се вгледа за миг внимателно в нея, разпознавайки амбицията в блесналия поглед.
— Винаги си мечтала да станеш господарка на големия дом, нали така? — отбеляза той без сянка на укор в гласа. — Винаги си се опитвала да подражаваш на Кетрин. Дори си възприела някои от нейните маниери.
С глава, леко наклонена на една страна, тя го гледаше дръзко, но се опитваше и да се защити:
— Е, и какво от това? — предизвика го тя. — Добре си спомням как като момче се държеше, сякаш тя е богиня. Нощем често се измъкваше от къщи и стоеше скрит и храстите, за да я гледаш през остъклената врата на верандата как свири на пиано.
— А, ти значи си ме следила? Или може би си обикаляла наоколо, за да изпросиш някой поглед от Чад? — той я укоряваше, но всъщност му беше безразлично, че тя знае за натрапчивия интерес, който изпитваше към първата жена на баща си.
Момичето се отдръпна срамежливо:
— Ревнуваш ли?
— Никога на съм те ревнувал от Чад. — Сокола нямаше никакви възражения по въпроса за предбрачните връзки както на мъжете, така и на жените. Едва след сватбата се изискваше абсолютна вярност. Ръцете му се сключиха, за да я накарат да се върне в предишното положение, в което почти го докосваше, но тя се съпротивляваше и отблъсна гърдите му с ръце. После леко отдръпна пръсти от пропитата му с пот риза.
— Трябва да се прибирам. — Устните й огорчено се свиха и Сокола го забеляза. — Дойдох само за да ти предам съобщението на мама.
Усмивка играеше по устните му, едва забележима, но уверена:
— И това ли е единствената причина, поради която си дошла чак дотук?
Кожата й излъчваше възбуждащия аромат на диви цветя. Беше същият парфюм като на Кетрин. Керъл бе усвоила и тази й привичка.
— Естествено — упорстваше момичето. — Усмивка заигра по устните на Сокола и той сведе лице към нейното. Тя инстинктивно му поднесе устата си, притискайки се до него. Трепереше от нетърпение, когато той едва докосна устните й, за да я подразни. Сокола протегна ръка зад гърба й и отвори една от торбите, които висяха на стремената на коня й.
Момичето изглежда не забеляза, че една от ръцете му бе заета с нещо друго, и Сокола промълви в устните й:
— След като си дошла дотук само за да ми донесеш съобщението, защо си спирала по пътя, за да си свалиш сутиена?
Главата на момичето се отдръпна мигновено от него. Гневни искрици заиграха в зелените очи, когато видя сутиена от бяла дантела да виси на пръста му. Сокола знаеше, че тя не е толкова ядосана от неговото откритие. Той просто бе разкрил предумишленото й подканяне да я прегърне. На Керъл се харесваше да се преструва, че техните прегръдки са спонтанни и непредвидени. Ала тя го желаеше точно толкова, колкото и той нея.
— Трябваше ли наистина да го правиш? — беше искрено разгневена.
— Харесва ти някой да ходи по петите ти, нали? — запита той и я притисна в обятията си. Тя се опитваше да се измъкне, но Сокола прочете по устните й несъзнателна покана. — Съпротивляваш се, защото смяташ, че наистина трябва да го правиш, или защото така ти доставя по-голямо удоволствие?
— Соколе, престани! Остави ме на мира! — дърпаше се рязко тя.
Сокола постоя за миг неподвижно, сетне охлаби прегръдката, отпусна ръце и се отдалечи от нея.
— Добре.
В очите й прочете, че е обидена. В края на краищата тя искаше да я пусне. При тази мисъл сините му очи заискриха и той й подаде сутиена.
— Трябва да си го сложиш, преди да стигнеш у дома. Иначе мама може да ти зададе хиляди неудобни въпроси.
— Върви по дяволите, Соколе! — момичето го ругаеше, за да прикрие чувствата си, и откачи сутиена от пръста му.
Смехът му бе като ромолене на поток. Искрено се забавляваше. Тя се опита да го удари, но той хвана ръката й, преди да е стигнала лицето му, и я придърпа към себе си.
— Звяр такъв! — промълви тя.
— А ти, изкусителка такава! — обвини я той шепнешком. После устните му й попречиха да му даде какъвто и да било отговор. Внезапно получи див, необуздан отклик на откраднатата целувка. Скованото й тяло се отпусна и всички нежни извивки прилепнаха по него.
Страстта се разгоря и у двамата, бурна и неконтролируема. Сокола остави пламъка да гори, а топлината, подклаждана от чувствата, струеше през плътта му. Но не бързаше. Щеше да я поведе в своя ритъм и нямаше да се остави на произвола на Керъл, която го тласкаше да бърза, ако й позволеше да го стори.
Не хранеше чувство за вина, че я взима. Знаеше, че не греши. Поне веднъж привичките на белите съвпадаха с тези на индианците навахос. Сексът и желанието бяха естествени неща, неизбежни като живота и смъртта. Затова не смяташе, че трябва да се лиши от насладата на нейното тяло. Ръцете на Керъл галеха лицето му, усукваха косите му, докато тя целуваше страстно устните, бузите и брадичката му. Сокола я отдръпна леко от себе си, за да могат пръстите му свободно да разкопчаят блузата й, ловки и уверени.
— Тук сме много на открито — опита се отново да възрази тя шепнешком, докато блузата се свличаше по раменете й. — Някой може да ни види.
На това възражение не можеше да се даде задоволителен отговор, затова Сокола не се и опита да го стори. След като свали блузата й, я положи на земята. Свали шапката си и я окачи на седлото на коня. После съблече ризата си и я простря до тази на Керъл, за да предпази голата им плът от бодливите треви, опърлени от слънцето. Когато се обърна, Керъл стоеше права, гола до кръста, и нетърпеливо наблюдаваше бавните му и меки движения.
Сокола й подаде ръка. Тя се поколеба, миг преди да положи малката си бяла длан в неговата голяма тъмна ръка, и се остави да я привлече в импровизираното легло. Сокола не я последва веднага, а остана прав няколко минути, оглеждайки тялото й.
— Мислиш ли, че тялото ми е хубаво, Соколе? — попита момичето с пресипнал от вълнение и желание глас.
Той се изтегна до нейното малко телце и се подпря на лакът:
— Да. — Ръката му погали гладката кожа на корема и тръгна нагоре към меката извивка на гърдите. — Вече си представям гърдите ти наедрели и натежали от мляко и едно бебенце, което суче зърното.
Палецът му достигна тъмното й зърно и започна да го гали с кръгово движение, докато то се превърна в твърдо остро връхче. Когато тя започна да стене в неудържима страст, Сокола се усмихна и вдигна ръка, за да я прокара през косите й, разпрострени над главата й като златна корона.
— Косите ти са светли и лъчисти като светлината на слънцето. — В този миг й правеше комплименти, каквито се бе отказвал да й прави на празника, за да се мери с Чад. — Те са меки като свилата на царевичните мамули. Очите ти имат цвета на камъка-Тя.
Надвеси се над нея, за да могат устните му да погалят копринената кожа на бузата й. Докато дланите, й галеха голото му тяло, ръката й докосна космите на мишницата му, овлажнени от пот — лек и гъделичкащ допир.
