сладострастната дъртачка, която Орион му беше предсказал. Тъкмо обратното, хубостта на това момиче беше наистина изключителна. Въпреки малко късото носле и зелените котешки очи тя приличаше на нежна пъпка на рядко цвете и той изпита известен страх да направи онова, което се очакваше от него. Но вече беше късно да се откаже.
Тя го наблюдаваше мълчаливо с треперещи устни, дългите тънки пръсти загръщаха конвулсивно пеньоара. Какво ли си мислеше в този миг, докато плъзгаше поглед по мускулестите му голи гърди и възгрубите ръце, свикнали да се оправят с оръжие и коне, по босите му крака? Какво ли изпитваше една млада жена в присъствието на непознат рицар, с когото щеше да сподели след малко интимността на леглото, единствено и само с целта да забременее?
Нийл изпита изведнъж желание да си свърши работата колкото може по-бързо.
— Аз съм… мисля, че аз съм онзи, когото чакате, госпожо! — побърза да каже, за да прекъсне мълчанието.
3
Емелин не помръдна от мястото си. Откакто младият рицар се беше появил, тя осъзна, че осъществяването на плана ще изисква от нея много повече смелост, отколкото предполагаше. Беше толкова по-лесно да дава простор на въображението си, отколкото да вижда сега пред себе си един мъж от плът и кръв, застанал в спалнята й, облечен с жалък панталон и бос.
Наблюдаваше смаяна как един от босите му пръсти се заплете в овчата кожа, а той залитна и успя да запази равновесие само като размаха ръце. Младият рицар беше много по-едър, отколкото Гълфър и го беше описал, а блясъкът на очите му с цвят на кехлибар издаваше необуздана решителност, която я отблъскваше. Беше ясно защо Гълфър бе избрал именно него. Нямаше съмнение, че този грубоват червенокоско можеше да направи не едно, а стотици деца. Тясно прилепналият панталон очертаваше тесните му бедра и мускулестите дълги крака, после погледът й се спря неволно на огромната издатина, издаваща големината на неговия член, който сякаш ставаше пред очите й все по-голям.
С голямо удоволствие би изпъдила чуждия човек от стаята си, защото онова, което искаше да стори, беше не само опасно, но и смъртен грях. Но тази ужасяваща мисъл я споходи прекалено късно. На езика си още усещаше вкуса на онова, което й дадоха да изпие, за да са по-сигурни в успеха на дръзкото начинание, което трябваше да се случи в тази единствена нощ. Да става каквото ще става, каза си тя, за да си даде кураж.
Той стоеше пред нея и я зяпаше втренчено с безскрупулна откровеност и неприкрита възбуда.
Няколко дълги секунди тя продължи да се пита как бе успяла да придума Гълфър и Еймърик да се заемат с толкова деликатната мисия, а в този миг беше сигурна — същинско чудо е, че се бяха отнесли сериозно към онова, което беше намислила. Сега вече не можеше да се съмнява, защото този красив нехранимайко стоеше пред нея, очевидно готов да изпълни желанията й.
Вече знаеше, че не й остава друго, освен да пристъпи към изпълнение на собствения си, може би налудничав, план и можеше само да се надява, че Светата Дева ще й прости този грях.
— Знаете защо сте тук, нали? — попита тя едва чуто и с лице, пребледняло като платно.
— Да, казаха ми — отговори той дрезгаво и я погледна.
Емелин неволно се разтрепери. Все пак щеше да й се наложи да сподели тази нощ леглото си с чужд човек и дори хубостта му не намаляваше ни най-малко страха й при мисълта, че само след няколко минути ще трябва да му се отдаде.
— На колко сте години? — изпелтечи тя, за да спечели време.
Той присви вежди и я изгледа замислено.
— Седем години бях оръженосец на граф Глостър, от една година съм негов рицар. Следователно съм на двайсет и една — заключи той.
Тя го гледаше объркана. Погледът й се спря на косата му, която се спускаше чак до раменете. Тяхното бебе щеше ли да е и то с тъмночервена коса? Несъмнено. Сигурно щеше още при раждането си да е великан, продължи тя с предположенията. Господи, какви глупави мисли, смъмри се тя, затвори очи и отправи към небето мълчалива молитва.
— Нали знаете, че ще ви платят утре сутринта? — изрече с мъка.
— Точно така. Колко мило от ваша страна, че ми напомнихте — наистина ще ми бъде платено, мадам, каза той с иронична усмивка и пристъпи към нея. — Тъй че би трябвало най-сетне да започваме…
Емелин се дръпна уплашено.
— Веднага ли? — прошепна тя нервно.
— Ами става все по-късно и…
Господи, той беше прав. Оставаха им само няколко часа, за да свършат онова, което щеше, може би, да осъществи най-горещото й желание. Толкова отдавна мечтаеше да стане майка и не само защото искаше да ощастливи Бърнард, но и от съвсем егоистични подбуди. Затова й беше сравнително лесно да измисли този план, но сега, когато трябваше да го изпълни, сякаш губеше кураж.
Емелин пое дълбоко дъх. Не биваше в никакъв случай сега да се паникьосва. С божията помощ щеше да преживее тази нощ. Трябваше да изпълни замисленото и то веднага и колкото може по-бързо.
Тънките й пръсти се заплетоха в коланчето на пеньоара.
Под него носеше бяла нощница. Погледът на рицаря се плъзгаше по тънката й моминска снага, после той протегна ръце и я привлече към себе си.
Големите му ръце бяха топли и леко трепереха.
— Имам чувството, че сънувам — прошепна той — и се надявам само да не се събудя, преди да сте станала моя.
Устните му се притиснаха към нейните, толкова страстно и възбудено, че й се стори, че се задушава. Ноктите й се впиха сякаш против волята й в голите му рамене, когато топлината на тялото му проникна през тънката й нощница, обгърна я цяла и погълна и нейното тяло като неудържим горски пожар.
— Как можа да ми се случи нещо толкова прекрасно? — прошепна й той на ухото. — Съдбата наистина ме глези… щом ми изпраща просто ей така този нежен ангел…
Емелин успя най-сетне да го отблъсне. Какво означаваше този странен брътвеж? Времето напредваше, а те трябваше да се справят, бог й е свидетел, с къде по-важна задача.
— Ще изгася свещите — каза тя и се разтрепери като лист. Кехлибарените му очи блестяха нежно, когато той посегна бързо към ръката й.
— Ангеле мой сладък — прошепна той. — Най-страстното ми желание е да те глезя с любовта си… да ти даря наслада… знаеш ли, че жената трябва да изпитва удоволствие, за да забременее?
— Какво говорите! — възкликна тя ужасена.
— Без удоволствие — няма дете. Така е при нас хората… това ни отличава от животните.
Какво бълнува този човек? Не беше чувала подобна глупост.
— Аз трябва да изпитвам удоволствие?
— Това го знаят дори нашите църковни отци — отговори той. — Нов живот може да се появи само ако мъжът и жената еднакво изпитват наслада…
Емелин прокара език по пресъхналите си устни. Тя наистина беше готова на всичко, за да може най- сетне да забременее, но да изпита при това удоволствие? Това планът й не го предвиждаше. За подобно нещо не беше се замисляла дори в мечтите си. С Бърнард беше свикнала да приема акта като необходимост, той не й доставяше никакво удоволствие и затова всеки път се надяваше да свърши колкото може по- бързо.
— Сигурен ли сте? — попита объркана.
— Ще ти го докажа — прошепна той и пръстите му загалиха през тънкия плат на нощницата зърната на гърдите й.
Емелин простена леко и се притисна към него. Реакцията на тялото й беше съвсем неочаквана за нея. Нийл използва мига, за да вдигне нощницата й до раменете. Голите й гърди бяха корави, кожата снежнобяла. Тя усети по зърната на гърдите си топлия му дъх и езика му, който нежно ги ближеше.
Емелин извика тихо. Какво мъчение! Каква наслада! Тя не беше изпитвала подобно нещо, нито един- единствен път през всичките години с Бърнард. Тя се притисна към него, безсрамна като разгонена котка, и
