Маги Дейвис
Кристално сърце
1
— Виждаш ли онова хубаво момче ей там, червенокосото с широките рамене? — каза Гълфър, сочейки по-високия от двамата младежи, които току-що бяха излезли от кръчмата и сега стояха под окачения над вратата й фенер. Бяха се хванали под ръка, за да не паднат. — За него ти бях казал. Наблюдавам го от няколко дена. Е, как го намираш? Може да му е още жълто около устата, но пък е вече с цяла глава по- висок от нас. Та си мисля, че по-подходящ няма да намерим… виж само колко са му напращели гащите!
— То не зависи само от големината — отговори приятелят му и сви рамене. — Имам племенник в Ланкълншир, той е с най-малкия, който някога съм виждал, пък е направил с него дванайсет деца.
— Възможно, възможно — измърмори нетърпеливо Гълфър. — Трябва да признаеш все пак, че ни трябва тъкмо момче като него. Само като си помисли човек какви нехранимайковци са плъзнали по пътищата заради проклетата война… трябва да сме наистина щастливи, че попаднахме на този. Уверявам те, червенокосият е нашият човек.
На отворената врата на кръчмата се появи кръчмарят.
— Ей, вие двамата, я се пръждосвайте, по дяволите! Който няма пари, няма да пие при мен — изкрещя той ядосано, избута двамата пияни на улицата и затръшна вратата подире им.
По-нисичкият се спъна, намери се изведнъж седнал в прахта и опипа пострадалата си при падането глава.
— Тоя тип не се държа много мило с нас — оплака се той. — Цяла седмица ни измъква парите от джобовете, пък сега…
— Бас държа, че и двамата са без пукната пара — прошепна Еймърик. — Не печелят много, като си рискуват живота в проклетата война. А малкото, което взимат, после го пропиват и го проиграват.
— На млади години и ти това си правил, или греша? — обади се Гълфър, вдигна високо факлата и тръгна към двамата младежи.
Червенокосият тъкмо се мъчеше отчаяно да изправи приятеля си на крака.
— Господа! — извика Гълфър. — Моля за минутка внимание. Вие двамата можете да ми направите услуга, която съм готов щедро да заплатя…
Ръката на червенокосия младеж посегна инстинктивно към дръжката на меча.
— Стойте, където сте — изръмжа той. — Ние не търсим работа. На служба сме при граф Глостър.
— Добре, добре… — измърмори Гълфър. — Но поне чуйте какво ще ви предложа…
Без да изпуска дръжката на меча, Нийл поглеждаше недоверчиво ту Гълфър, ту Еймърик.
— Предложението ми е съвсем честно. Търся млад и силен мъж като вас само за една нощ… а онова, което ще трябва да свърши, е на всичкото отгоре истинско удоволствие…
— Звучи доста интересно… но и много странно. Та какво по-точно ще искате?
Гълфър се почеса по брадичката и се усмихна загадъчно, след което изложи предложението си.
Двамата млади рицари го зяпнаха смаяни, а после избухнаха във весел смях.
Гълфър ги изчака търпеливо да се успокоят. Реакцията им можеше да се предвиди. Той даде факлата си на Еймърик, за да измъкне изпод ризницата малка кесийка и да изсипе съдържанието й върху дланта си.
— Два златни фламандски гулдена. Те ще са ваши, млади момко, ако пожертвате само няколко часа от времето си.
— Нийл, хайде, тръгвай! — подкани го приятелят на червенокосия и го задърпа. — Нали не искаш да се озовеш в леглото на някоя дъртачка?
— Но това са много пари — измърмори Нийл и очите му с цвят на кехлибар светнаха алчно.
— Кълна се в Светата Дева, че ви казах самата истина. Получих това поръчение от един богат, но стар търговец от този град, чиято съпруга все не може да му роди дете. От три години все се опитват с надеждата да си имат наследник, но вече са се отчаяли, защото все нищо не става. Като си дава сметка, че става все по-стар и болнав, той избра най-сетне този изход. Помоли да му намеря млад, як и честен момък, който да свърши онова, което той самият вече не може. Господарят ми е готов щедро да плати за услугата.
— Нийл, за бога, не го слушай. Не знаеш в какво се забъркваш… толкова си пиян. Предупреждавам те, няма да видиш хаир, ако приемеш това налудничаво предложение… утре заран ще извадят от реката мъртвото ти тяло!
— Я ме остави на мира, Орион. Нали още не съм приел — каза Нийл и се обърна към Гълфър. — Да речем, че приема предложението, как ще стане цялата тази работа?
— Ще ви заведат на място, което трябва да остане в тайна, затова ще ви завържа очите. Освен това ви обещавам, че с вас ще се държат извънредно учтиво, а утре заран ще ви заведа, където пожелаете и ще ви платя — обясни Гълфър.
— Дотук добре — каза Нийл и изгледа изпитателно по-възрастния рицар. — Но има още нещо… всеки знае, че една нощ е често недостатъчна, за да се направи дете…
— Повече от прав сте — въздъхна Гълфър. — Тъкмо с този аргумент се опитах да посъветвам господаря си да се откаже от своята идея фикс… но той е твърдо решен да осъществи плана си. В края на краищата всичко е в божията воля, той ще реши дали нощта да е успешна.
— Ами колко младежи вече са си опитвали късмета при младата дама — осведоми се, цинично ухилен, Нийл.
— Виждам, младежо, че май нищо не сте разбрал. Сбърках като се обърнах към вас. Съжалявам, че напразно ви загубих времето, сър — каза той и се накани да тръгва.
— Стой, какво си се разбързал? — извика Нийл и му препречи пътя. — Мисля, че въпросът ми беше уместен… трябва да признаете, че предложението ви наистина е повече от странно.
— Можете да ми повярвате, момче, че и аз бих предпочел да не изпълнявам подобна заповед.
— Може ли да видя още веднъж жълтиците? — попита Нийл, след като поразмисли.
Гълфър отвори шепа и я протегна на червенокосия. Нийл взе една от жълтиците и внимателно я разгледа. „Louis rex Francia“ прочете той на глас.
— Та това е френска жълтица, а не фламандска, приятелю — добави после учудено.
— Знаете да четете! — възкликна впечатлен Гълфър. — Навярно можете и да пишете?
— Да, мога и да пиша — потвърди Нийл и запремята ловко монетата между пръстите си. — Хм, хрумна ми нещо — заяви той рязко. — Хайде да предоставим решението на тази монета — и той бързо я хвърли нагоре. — Ези или тура? Аз залагам на ези…
— Заложихте зле — хвърли бърз поглед Гълфър. — Еймърик, подай ми превръзката!
— Но това е лудост! — възкликна Орион. — Хвърляш се в собственото си нещастие. Няма да го допусна… или ти ще останеш тук… или аз ще дойда с теб.
— За това не може и дума да става — отсече Еймърик. — Вие ще останете тук.
Орион измъкна меча си, но Нийл го хвана здраво за ръката.
— Приятелят ми е прав — каза Нийл. — Настоявам той да ме придружи. Само за да съм сигурен, че всичко ще е честно и почтено.
— Кълна се, че ще е така — съгласи се пряко воля Гълфър. Завързаха очите и на двамата младежи.
— Ще си задържим оръжието — каза Нийл. — Освен това не даваме да ни връзвате ръцете…
— Добре де, но ако обещаете да не надничате. При първия опит всичко ще отиде по дяволите, преди изобщо да е започнало, ясно ли е? — предупреди Гълфър.
Двамата младежи събраха глави и червенокосият прошепна нещо на приятеля си.
— Все едно ми е — изсъска Орион. — Но нека ти кажа, Нийл… само защото си като разгонен бик, се остави да ни забъркат в тая каша!
2
Последвалото минаване през улиците и уличките на града им се стори безкрайно. Най-сетне прекосиха някакъв двор, в който миришеше на слама и на коне. След това ги поведоха по тясна стълба, която сигурно се намираше близо до кухнята, защото ясно се чуваше дрънченето на тенджери, а въздухът беше изпълнен с
