Смътно си давах сметка, че в края на бара има телевизор и че репортерът отразява гласуването в Конгреса за Ирак.
Мислено отново се бях пренесъл в 9/11. Бях се опитал да съм от помощ на ченгетата и пожарникарите при евакуирането на хората от фоайето, като в същото време търсех Кейт.
После се озовах извън сградата и носех носилка. Погледнах случайно нагоре и видях как хората скачат от прозорците. Помислих си, че Кейт е някъде горе, и ми се стори, че я виждам да пада… Хвърлих поглед към жена си до мен.
— За какво си се размислил? — попита тя.
— За нищо.
В този миг връхлетя вторият самолет. Чух тътена на сгромолясващ се бетон и стомана, който не бях чувал никога дотогава… още усещам как земята под мен затрепери, докато сградата рухваше и от небето валяха стъклени шрапнели. Подобно на всички останали, тичах като побъркан. Още не мога да си спомня дали аз съм захвърлил носилката, дали другият тип не ме бе изпреварил и дали изобщо съм мъкнел нещо подобно.
Не мисля, че някога ще си спомня.
През седмиците след 9/11 Кейт се затвори в себе си, не можеше да спи, много плачеше и рядко се усмихваше. Напомняше ми за жертвите на изнасилвания, с които си бях имал работа — изгубили не само невинността си, но и част от душата си.
Деликатните бюрократи от Вашингтон насърчаваха всички свързани с трагедията да потърсят утеха. Не съм от склонните да говорят за личните си проблеми с непознати, били те професионалисти или други, но по настояване на Кейт посетих един от психиатрите, наети от федералните в отговор на голямото търсене. Самият той си бе малко лудичък, така че на първия сеанс не постигнахме особен прогрес.
Втория и останалите сеанси прекарах в кварталния бар „При Дреснър“ и се консултирах с бармана Ейдън.
— Шибано нещо е животът — казваше той. — Я да ти сипя още едно.
Кейт пък продължи с консултациите около половин година и сега е много по-добре.
Въпреки това й се бе случило нещо, което не можеше да се излекува напълно. И каквото и да бе то, можеше и да не е така свирепо.
Откакто я познавах, тя бе чудесно момиче от компанията, следваше правилата и рядко критикуваше Бюрото или методите му. Всъщност обикновено критикуваше мен заради критиките ми към системата.
Както вече казах, външно тя продължава да е лоялен боец и следва неотклонно партийната линия, но вътре в себе си осъзнава, че въпросната линия се е завъртяла на 180 градуса, и това я е направило малко по-цинична, критична и мнителна. За мен това е добре дошло. Така имаме нещо общо.
Понякога ми липсва онази ентусиастка с блеснали очи, в която се бях влюбил. Харесвам обаче и тази по-жилава и опитна жена, която, също като мен, е видяла лицето на злото и е готова да се изправи отново срещу него.
И сега, една година и един месец по-късно, двамата живеем в състояние на постоянно, кодирано в цветове безпокойство. Днес е тревога от оранжево ниво. Утре — кой знае? Повече от ясно е, че няма да видя зелено до края на дните си.
Втора част
Събота
Северната част на щата Ню Йорк
Не бива да изключваш дракона от сметките си, ако живееш в съседство с него.
3
Детектив Хари Мюлер паркира караваната край старата просека, събра нещата си от предната седалка, излезе, направи справка с компаса и пое на северозапад през гората. Беше с есенен камуфлажен екип и черна плетена шапка.
Теренът бе лесен за ориентиране, с високи прави борове и покрита с мъх и росна папрат земя. Между дърветата започваше да се промъква дневната светлина и гъстата ниска мъгла побеля. Запяха птици, под храсталаците зашумоляха дребни животинки.
Беше студено и от устата на Хари излизаше пара, но девствената гора бе пленителна и го караше да се чувства повече щастлив, отколкото окаян.
На врата му висяха окачени бинокъл, камера и скъп 12-мегапикселов фотоапарат „Никон“ с дълъг 300- милиметров обектив. В джоба си бе пъхнал и „Наръчник за птиците на Сибли“ в случай, че някой се поинтересува какво търси тук, както и 9-милиметров „Глок“, ако отговорът му се окажеше незадоволителен.
Беше инструктиран от един тип, известен като Ед от Техническия, който му каза, че всяка от страните на имота Къстър Хил Клуб била по около шест километра, сиреч общо трийсет и пет — трийсет и шест квадратни километра собственост. Колкото и невероятно да звучеше, около цялата площ бе вдигната телена ограда, поради което човекът от Техническия отдел го бе обзавел с клещи секачи, които сега тежаха в джоба му.
След десетина минути ходене стигна до оградата. Беше три и половина метра, с бодлива тел отгоре. През три-четири метра имаше метални табели с надпис:
А също така:
От дългия си опит Хари знаеше, че подобни предупредителни знаци са най-често пълна глупост, нямаща нищо общо с действителността. В този случай обаче предпочиташе да вземе табелите на сериозно. Освен това го безпокоеше, че Уолш или не е знаел за кучетата и въоръжените патрули, или е знаел и е предпочел да го премълчи. И в двата случая имаше основания да го благославя в понеделник сутринта.
Извади мобилния си телефон и го превключи на вибриране. Забеляза, че сигналът е силен, което бе малко странно в тези планини. Съвсем импулсивно избра номера на приятелката си Лори. След пет иззвънявания се включи гласова поща.
— Здрасти, миличка — тихо каза Хари. — Обажда се твоят единствен. Намирам се в планината, така че има възможност дълго да нямам обхват. Исках просто да ти кажа здрасти. Пристигнах снощи към полунощ, спах в караваната и сега съм на пост недалеч от хижата на десните кукувци. Така че не ми се обаждай, ще ти звънна вкъщи, ако не те намеря на мобилния. Трябва да свърша това-онова на местното летище днес или утре сутринта, така че може да прекарам още една нощ тук. Ще ти се обадя, когато разбера как стоят нещата. До скоро. Обичам те.
Прекъсна, извади клещите, сряза телената мрежа и се вмъкна в частната собственост. Замръзна, огледа се и се ослуша, след което прибра секачите и тръгна между дърветата.
След пет-шест минути забеляза телефонен стълб и отиде при него. В горния му край имаше монтирана заключена телефонна кутия.
Стълбът бе висок десетина метра. На около шест метра височина имаше четири прожектора, а над тях — пет проводника, минаващи по напречната греда. Един от тях очевидно захранваше телефона, а друг
