— Ако се бяхте свързали с мен, щях да ви опиша местността, да ви предложа хора и да ви посъветвам едно-друго.
— Понякога федералните са маниаци на тема секретност — отвърнах.
— Да. Понякога.
Реших да сменя темата, но и да послушам съвета на Шефър и да прибягна до услугите му.
— Намерихте ли Фред?
— Кой? А, ветеранът от флота. Още не. Ще поразпитам.
Явно майорът не бе отделил особено много време да намери ветерана Фред. Пък и бях сигурен, че не го е помислил за особено важно. Същото важеше и за мен, докато Кейт не предложи да се обади на онзи военноморски свързочник във ФКТС за вълните. Човек просто не знае кое до какво може да доведе или какво може да свърже две точки, които дори не са на една и съща страница.
Завихме по една пътека, която беше широка точно колкото да мине колата.
— На тази пътека намерихме тялото, на около километър и половина оттук, а после и караваната на пет километра по-нататък — каза Шефър. — От караваната до оградата на Къстър Хил има почти десет километра. Поне час и половина ходене.
Двамата с Кейт не отговорихме.
— Значи мислите, че Хари Мюлер е паркирал караваната си много по-наблизо и че е влязъл в имота към осем сутринта в събота — продължи Шефър. — Бил е задържан от охраната на Къстър Хил, разпитан насила, след това може би е бил упоен и убит на тази пътека, а караваната му е била преместена на още няколко километра нагоре по нея. Това ли е?
— Това е — отвърнах.
Шефър кимна.
— Възможно е да е станало така. Но защо, за Бога, им е било да убиват федерален агент? — попита ме. А може би питаше себе си.
— Точно това смятаме да разберем.
— Да е имало други инциденти по време на лов на тази пътека или изобщо в района около Къстър Хил? — попита Кейт.
Шефър отговори, без да изпуска от очи тесния път.
— Мисля за това, откакто детектив Кори повдигна въпроса вчера, така че поразпитах. Отговорът е да, преди двадесет години, по времето на строежа. Случило се е на осем километра северно от имота. Един от кореняците си спомни.
— Какво е било заключението? — попита Кейт.
— Инцидент по време на лов, неизвестен извършител.
— А жертвата?
— Неидентифицирана. Мъж, около четиридесетгодишен, гладко избръснат, добре охранен и тъй нататък. Един-единствен изстрел в главата. Било е през лятото и жертвата е била с къси панталони, тениска и туристически обувки. Без документи. Тялото е било открито най-малко две седмици след смъртта и някои животни са се потрудили по него. Били са направени снимки на лицето, но не са били огласени по разбираеми причини. Били снети отпечатъци от пръсти, но не били достатъчно добри и не съвпадали с отпечатъците от нито една налична по онова време база данни.
— Това не е ли малко подозрително? — попита Кейт. — Един-единствен изстрел в главата, липса на документи, без съобщения за изчезване. Предполагам, че и превозно средство не е намерено.
— Е, да. Подозрително е. Но според моя човек нямало никакви улики или данни за нещо по така и за да опростят нещата, шерифът и съдебният лекар го писали като инцидент, докато не се появи информация за противното. Все още я чакаме. — Той замълча за момент. — Дори и сега, при това очевидно убийство, не бих се опитвал да свързвам онази смърт с Къстър Хил Клуб, който дори не е бил готов по онова време.
— Проверете отново отпечатъците — казах.
Продължихме мълчаливо. Разбира се, спокойно би могло да има връзка. Жертвата, ако наистина е била убита, може да е бил турист, видял нещо, което не би трябвало да вижда на строителната площадка. Или пък е бил някой от работещите в проекта, който е разбрал или е знаел прекалено много. За СНЧ например. Или за нещо друго.
Не исках да превръщам Бейн Мадокс в зъл гений, отговорен лично за всички злини на света през последните двадесет години — наводнения, глад, войни, чуми, земетресения, излишните ми пет килограма и развода ми. Този човек обаче определено подхождаше за ролята на глобален манипулатор. С други думи, щом прилича на патица, ходи като патица и кряка като патица, значи е патица.
В такъв случай излизам на лов за патици.
32
Майор Шефър спря на една неотдавна разчистена отбивка на пътеката и каза:
— Наложи се да разширим малко, за да има къде да обръщаме.
Слязохме и извървяхме двайсетината метра до мястото, оградено с жълта лента. Тялото на Хари бе очертано върху самата пътека с оранжев спрей. В центъра на очертанието бе кацнала сойка и кълвеше нещо.
Слънцето вече се бе издигнало и лъчите му проникваха през дърветата и осветяваха пътеката. Чуруликаха птици, по дърветата лудуваха и цвърчаха катерици. Есенните листа шумоляха от лекия ветрец и се носеха надолу към земята. „И падат плодове, и идва есента…“
Няма хубаво място за умиране, но предполагам, че ако не ви се случи да завършите живота си в собственото си легло, това място бе толкова подходящо, колкото и всяко друго.
От другата страна на оградения район имаше джип на щатската полиция.
— Още търсят гилзата, но който и да го е застрелял, не е оставил нито гилза, нито никакви други следи — каза Шефър. — Все още не сме намерили и преминалия през тялото на жертвата куршум.
Кимнах. Ако убийството бе извършено с карабина, шансовете за откриване на куршума в гората не бяха големи. Всъщност в гората имаше много куршуми и нямаше начин да се каже със сигурност кой точно е убил жертвата. Дори балистичната експертиза да докажеше, че е стреляно с някоя от пушките на Мадокс, това нямаше да докаже нищо, освен че той или някой негов гост някога е излязъл на лов по тези места. С две думи, гората е идеално място за убийство.
— Периметърът е с радиус петнайсет метра, но ще се наложи днес да го стесня, а от утре няма да има причина да пазим района на местопрестъплението непокътнат — каза Шефър. — Според прогнозите утре ще вали. Мисля, че следователите направиха всичко възможно. Тук няма нищо повече.
Кимнах отново, без да свалям поглед от оранжевото очертание. До синята сойка вече бе кацнала втора.
— Ако погледнете нагоре, ще видите, че пътеката е доста права, така че е трудно да си представи човек, че някой ловец би сбъркал човек с елен. А ако ловецът е бил в гората, би било истинско чудо куршумът да е минал между всичките тези дървета, без да се забие в някое.
— Така е — съгласих се. — Прилича на убийство.
— За съжаление, освен почти пълната невъзможност да става дума за инцидент, не разполагаме с никакви данни за предумишлено убийство — каза той. — Няма грабеж и жертвата няма връзка с местни хора, което изключва убийство заради дрязги. Защото такива неща са се случвали тук.
Не отговорих. Майор Шефър очевидно подозираше, че назначението на Хари е свързано със смъртта му и че убиецът е Бейн Мадокс, но нямаше да предприеме нищо, докато не разполагаше с убедителни сведения.
— Искате ли да видите снимките? — попита той.
Не исках, но казах:
— Да.
Той измъкна от джоба на палтото си куп цветни снимки и ми го подаде. Прехвърлих ги; Кейт стоеше до мен.
Хари беше паднал по лице, което вече ми беше известно, ръцете му бяха разперени от удара на куршума, както се виждаше и от очертанието на пътеката.
