той се промъкна при нея в леглото, притисна я до своето могъщо топло тяло и веднага заспа.
Хюстън се събуди от приятното усещане, което предизвикваха ръцете на Кен по бедрата й. Тя обърна лице към него още преди да е отворила очи, той притисна устните си в нейните и започна една нежна, продължителна и бавна любовна игра.
Хюстън отвори очи едва когато утолиха страстта си.
— Реши да провериш дали наистина е съпругът ти? — попита с усмивка Кен. — Или рано сутринта би ти харесал който и да е мъж?
Тя реши да отвърне на закачките му със същата монета.
— Как бих могла да те отлича от другите мъже, като досега съм спала само с теб? Или трябва да изуча каква е разликата?
По лицето му премина тъмна сянка и той бавно се надигна от леглото.
Хюстън обгърна с ръце бедрата му и притисна гърдите си към гърба му.
— Това беше само шега. Нямам никакво желание да узная какви са другите мъже.
Той разтвори ръцете й.
— Но аз трябва да работя и да се опитам да спечеля достатъчно пари за издръжка на армията, която си наела.
Хюстън остана да лежи в леглото и го наблюдаваше, докато изчезна в банята. Това беше част от неговата същност, до която тя все още нямаше достъп.
Едно почукване по вратата на спалнята не й остави повече време за размишления.
— Мис Хюстън — обади се Сюзън, — мис Джоан Тагърт е долу заедно с баща си и една кола, пълна с разни неща. И двамата искат да говорят с вас.
— Идвам веднага — извика Хюстън и напусна с нежелание леглото си. Кен би могъл да остане още малко при мен, мислеше тя. Но когато се облече, той вече работеше в своя кабинет.
Слезе долу и отведе Джоан в малкия салон.
— Толкова се радвам, че си решила да приемеш моето предложение — започна Хюстън. — Без икономка наистина не мога да се справям.
Джоан я прекъсна с едно движение на ръката.
— Няма смисъл да ме залъгваш. Много добре разбирам защо ми предлагаш тази работа и напълно съзнавам, че първо трябва да науча всичко от теб, а по тази причина в началото не само няма да бъда полезна, но и ще ти бъда в тежест. Но възможността да отърва семейството си от робския труд в каменовъглените мини е по-важна от моята гордост. Раф принуди Ян да напусне рудника, а баща ми принуди мен. Дойдох да те помоля за едно още по-голямо благодеяние от това, което вече ми оказа. Ще работя за теб до припадък, ако позволиш баща ми да живее при мен.
— Разбира се — отговори бързо Хюстън. — Освен това ти си член на семейството, Джоан. Не е необходимо да работиш за мен като икономка. Можеш да живееш тук като гостенка, която не е длъжна да прави нещо, а само да се чувства добре.
— Без работа бих изтраяла при теб най-много две седмици — засмя се Джоан. — Щом баща ми е добре дошъл, с радост оставам и аз.
— Само ако се храните заедно с нас на семейната маса. Тя е огромна и почти винаги празна. Сега ще ме запознаеш ли с баща си?
Когато Хюстън видя Шъруин Тагърт, тя веднага разбра защо Джоан искаше да го измъкне от миньорския лагер. Шъруин беше смъртно болен. Очевидно баща и дъщеря бяха наясно по този въпрос, но никога не отваряха дума за това.
В лицето на Шъруин Хюстън опозна един благ, добре възпитан представител на фамилията Тагърт. Само след четвърт час всички прислужници в къщата се стараеха да му създадат всевъзможни удобства. Имаше само един кратък спор по въпроса, къде да живее по-старият Тагърт, при който в крайна сметка Джоан успя да се наложи. Настаниха го в долните стаи за икономката, които имаха отделен вход към градината и се намираха точно до стълбището за прислугата. Джоан се установи в стаите на втория етаж.
Кен остана в кабинета си, когато сервираха обяда; но Идън се появи на трапезата, която междувременно се беше увеличила с още двама души. Ян видимо се отпусна, когато насреща му седнаха чичо му и братовчедка му, и обядът се превърна в много забавно преживяване. Шъруин разказваше весели истории от живота на миньорите. Когато в столовата влезе Кен, всички се смееха.
Той зае отреденото за него място и до края на обяда почти не продума, само наблюдаваше всекиго, и особено Хюстън, по какъв начин поднася хапките към устата си. Тя се хранеше бавно, съзнателно разтегляше движенията и вдигаше високо всяка лъжица или вилица, за да може Кен да види какви прибори използва.
Към края на обяда Хюстън се обърна към Ян и каза:
— Имам добра новина за теб. Вчера изпратих телеграма до един приятел на баща ми в Денвър и го попитах не би ли желал да се премести в Чандлър и да ти дава уроци. Мистър Честертън е пенсиониран британски изследовател, който по поръчка на своето правителство е пропътувал целия свят. Проучил е Нил до изворите му, пирамидите, високопланинското плато на Тибет. Мисля, че няма кътче на тази планета, което той да не познава. Тази сутрин получих потвърждение, че с удоволствие ще дойде тук. Смятам, че ще бъде фантастичен учител. Как мислиш, Ян?
Момчето можа само да я погледне е широко разтворени очи.
— Африка? — успя най-после да продума то.
— Познава я като джоба на жилетката си. — Тя бутна стола си назад и се изправи. — Кой от вас би пожелал сега да поиграе малко бейзбол? Доставих необходимото оборудване, а на моравата зад северното крило е очертано игрище. Набавих и упътване, но за съжаление не разбирам нито дума.
— Мисля, че Ян ще ти предаде основните понятия — отговори с весело намигване Шъруин. — А бих се обзаложил, че и Идън владее някои от правилата на играта.
— Ще играете ли с нас, Идън?
— С удоволствие.
— А ти, Джоан?
— Тъй като нямам и понятие откъде да започна като икономка на тази голяма къща, със същия успех бих могла да бъда безполезна и на игрището за бейзбол.
— А ти, Кен? — попита Хюстън, когато той тръгна да излиза. Лицето му изразяваше неловко объркване.
— Аз трябва да работя. Ти също си ми нужен в кабинета, Идън.
— Смятам, че с това отпадам като играч на бейзбол — отбеляза Идън, надигайки се от стола си. — В такъв случай ще се видим на вечеря.
Когато двамата се оттеглиха в кабинета на Кен, Идън с удоволствие наблюдаваше как приятелят му марширува насам-натам из стаята и непрекъснато поглежда през прозореца. Идън си задаваше въпроса, дали Хюстън нарочно не беше поставила игрището точно под кабинета му. Трябваше по три пъти да повтаря въпросите си, преди Кен да се сети да отговори.
— Тя наистина е хубава, нали? — попита по едно време Кен.
— Кой? — усмихна се Идън, решил да се прави на ударен, докато разглеждаше купчина телеграми, пристигнали сутринта: предложения за покупка на парцели, фабрики, акции — всичко, което Кен в момента купуваше или продаваше.
— Хюстън, разбира се! По дяволите! Я го виж ти Ян! Играе бейзбол. На неговите години аз работех по четиринадесет часа на ден.
— Той също — отговори спокойно Идън. — И аз съм от тия, дето цял живот са работили. Точно това е причината, поради която момчето играе сега — добави той и остави телеграмите обратно на бюрото. — Тия неща биха могли да почакат няколко часа. Смятам да изляза за малко и да се порадвам на слънцето. Ще ми се да поговоря известно време и за нещо друго, не непрекъснато за пари.
На вратата той се спря.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Не — отговори Кен, без да вдига очи от своите документи. — Все някой трябва да остане… — Той погледна нагоре. — По дяволите, да! Ще дойда и аз. Колко ли далеч може да се изпрати топката с такова дърво? Басирам се сто срещу едно, че мога да победя и теб, и всеки друг от тези, които са на
