Той лежеше върху нея, потънал в пот, притискайки я силно до себе си. Кожата му имаше цвят на бронз на лунната светлина.
— Какво направи е мен, жено? — стори й се, че го чу да мърмори.
После бавно се отстрани от нея.
— Да не ти е студено? Искаш ли да се върнем в къщи?
— В никакъв случай — отговори тя, притискайки се до него, докато хладният планински въздух милваше гладката й кожа. После погледна нагоре към статуята, която сякаш плуваше във въздуха над тях.
— Сигурно знаеш, че Диана е и богиня на целомъдрието. Мислиш ли, че сега ни е сърдита?
— Вероятно ревнува — изръмжа Кен и прокара ръка по гладката кожа на бедрата и.
— Защо Джейкъб Фентън с плащал на Шъруин пълна надница за работа в шахтата, когато всеки вижда, че той е прекалено слаб, за да я изработи?
Стонът, който Кен издаде, когато се търкулна настрани от нея, сякаш идваше от дъното на душата му.
— Както разбирам, нашият меден месец окончателно свърши. За теб може би не, тъй като ти още през първата брачна нощ ми досаждаше с подобни въпроси. Предполагам, че можеш и сама да се облечеш. Имам да свърша още някои делови работи, преди да си легна да спя. — С тези думи той я остави сама в огрения от луната павилион.
Хюстън едва не избухна в плач, но въпреки това се зарадва, че най-после беше изплюла камъчето и беше попитала Кен за това, което отдавна я занимаваше.
Съществуваше дълбока пропаст между семейството на Фентън и това на Тагърт и тя беше убедена, че той никога не би могъл да бъде истински щастлив, преди да се е освободил от тази травма, която очевидно го потискаше още от младежките му години.
През следващата нощ Хюстън се стресна в съня си и седна в леглото, окъпана в пот. Усещаше, че животът на сестра й е в опасност. Припомни си една история, която отдавна би изчезнала от паметта й, ако майка й не беше я повтаряла толкова често. Шестгодишна, един следобед тя внезапно изпуснала най- хубавата кана за чай на майка си и започнала да плаче, твърдейки, че Блеър е ранена. Тръгнали да я търсят и накрая я намерили на ръба на една пропаст, в безсъзнание, със счупена ръка, паднала от едно дърво. А този следобед Блеър трябвало само да отиде на урок по танци.
Обаче след това тази странна, свръхестествена връзка между сестрите близначки беше отслабнала — до тази нощ. Кен изтича да се обади на Леандър, а после два часа държа Хюстън в ръцете си, докато силната треска най-после премина. По някакъв начин тя усети, че опасността вече е отстранена, и потъна в дълбок сън.
На другия ден Блеър пристигна в къщата на сестра си, остана при нея цял следобед и й разказа какво в действителност се беше случило. Животът й наистина беше изложен на опасност и сестра й беше предотвратила нещастието с навременната си намеса, макар и от разстояние.
Четири дни по-късно в живота им внезапно се появи Закариа Тагърт. Семейството точно сядаше на масата за обед, когато едно момче, следвано от изплашения лакей, се втурна в трапезарията и започна да крещи, че хората му казвали, че Кен Тагърт му бил баща, но той вече си имал един и не искал втори. Още преди да успеят да си поемат дъх, момчето вече беше изчезнало.
Всички седяха като парализирани, само не и Кен. Той зае мястото си и спокойно попита прислужницата каква супа има днес.
— Кен, мисля, че би трябвало да го върнеш — промълви Хюстън.
— И защо?
— За да говориш с него. Мисля, че сърцето му е наранено от откритието, че мъжът, когото е смятал за свой баща, всъщност не му е никакъв.
— Мъжът на Пам е баща на момчето, доколкото аз мога да съдя за това. С положителност не бих му казал нещо друго.
— Най-добре е да обясниш това на детето.
— Не знам как се говори с деца.
Хюстън само го изгледа.
— По дяволите! Ако нещата продължават така, след една година ще банкрутирам, жено, защото трябва да жертвам скъпоценното си време за незначителни неща, които ти обаче считаш за особено важни.
Когато тръгна към вратата, Хюстън докосна ръката му.
— Кен, не му казвай нещо, което да прозвучи, сякаш искаш да го купиш. Кажи му истината и го покани в къщи да се запознае с братовчед си Ян.
— Защо веднага да не му кажа и той да дойде да живее тук, за да ти помага да ме отклоняваш от работата ми? — Той излезе през вратата и измърмори: — Човек вече не може и да се нахрани като хората.
Кен не бързаше много да настигне момчето, но в същото време Зак толкова бавно се придвижваше към входната врата, че той го настигна без никаква мъка.
— Обичаш ли да играеш бейзбол? — попита той.
Зак се обърна. Хубавото му лице беше разкривено от гняв.
— Да, но не с теб!
Кен явно беше стреснат от гневната реакция на момчето.
— Ти нямаш никаква причина да ми се сърдиш. Според всичко, което съм слушал, баща ти е бил много добър човек, а аз никога не съм твърдял противното.
— Обаче хората в този глупав град казват, че в действителност ти си ми баща.
— Те твърдят това само в преносен смисъл. До преди няколко седмици аз изобщо не подозирах за твоето съществуване. Обичаш ли уиски?
— Уиски? Аз… не знам. Никога не съм пил такова нещо.
— Тогава се върни с мен. Ще пием по едно уиски и аз ще ти обясня как става това с бащите и майките и каква роля играят хубавите момичета.
Хюстън преживя един неспокоен следобед, тъй като Кен прекара часове със сина си в своя кабинет, зад затворени врати. Но когато надвечер Закариа си тръгна, той изгледа Хюстън през спуснатите си клепки, лицето му се изчерви, но после дръзко цъкна с език.
— Закариа се държа доста странно при сбогуването — каза тя на Кен малко по-късно.
Мъжът й съсредоточено разглеждаше ноктите на пръстите си.
— Аз му обясних как се правят бебета. Вероятно съм навлязъл твърде много в подробности при тези обяснения.
Хюстън го гледаше със зяпнала уста. Кен си взе една ябълка от фруктиерата.
— Тази нощ ще трябва да работя, тъй като утре Зак ще дойде у нас да играе бейзбол с мен и Ян.
Той хвърли остър поглед към нея.
— Не се ли чувстваш добре? Лицето ти направо е позеленяло. Може би трябва да си полегнеш. Домакинството постепенно ти се качва на главата. — Той я целуна по бузата и се запъти към кабинета си.
Четири дни по-късно Кен реши сам да се огледа в магазина на Воун и да купи някои и други спортни принадлежности. Неговият отбор, към който принадлежеше и Идън, понесе съкрушително поражение от Ян и Закариа. Ян, който беше прекарал по-голямата част от своя млад живот в каменовъглените мини, изпитваше голямо уважение към Кен, а и все още му липсваше достатъчно самочувствие, за да обвини братовчед си, че не спазва правилата на играта. В края на краищата Кен плащаше бухалките за бейзбол.
Зак не чувстваше подобни скрупули. Той настояваше Кен педантично да се придържа към правилата на играта и не позволяваше на баща си никакви нарушения, което Кен обяви за чист формализъм. Досега Кен беше принуден да стои настрани от всички видове игри, защото отказваше да ги играе според правила, измислени от други хора. Сега беше твърдо решен да измисли нов правилник за бейзбол.
Когато двамата с Идън разгледаха магазина за спортни принадлежности, Кен реши да купи екипировка за тенис, велосипеди и всички уреди, необходими за обзавеждане на гимнастическа зала.
На другия край на щанда стоеше Джейкъб Фентън. Той вече рядко напускаше къщата си, предпочиташе
