Тя беше тяхна съседка, в приятелски отношения със семейството на Травис.
— Така си и помислих, че това си ти, Травис — каза тя бодро. — И вие, Марго — допълни тя безцеремонно, за да намекне какво мисли за жена, която живее с женен мъж. Тя познаваше Рийган само от разказите на съпругата на Клей Никол, но от дългогодишното си познанство с Травис проявяваше, пълно разбиране на факта, че Рийган беше избягала от него.
— Току-що ми се случи една странна история — продължи Елън. — Отбих се в църквата, за да оставя свежи цветя за неделната молитва, когато един мъж — длъжна съм да подчертая, че това беше един твърде дрипав дребничък мъж — започна да досажда на пастора с въпроси за теб.
— Навярно търси работа — измърмори Травис.
— Най-напред и аз си помислих така и затова го слушах само с едното ухо. Но кълна ти се, че той спомена името на Рийган.
Травис се изпъна като свещ.
— Рийган ли? — прошепна той.
— Първоначално се канех да изчакам, докато пасторът свърши с него, но в такъв случай едва ли щях да те срещна в града.
В този миг Травис остави двете жени и изхвръкна от магазина. Скочи в един файтон и подвикна на конете да бягат бързо.
— Дявол да го вземе! — извика Марго. — Трябваше ли да дойдете тук и да ми развалите деня?
— Ах, съжалявам за това — каза Елън със сияеща усмивка, докато Марго влезе обратно в кабината за преобличане.
В същото време Елън отправяше безмълвна молитва към всевишния дано Травис най-сетне да научи къде се намира жена му.
Конете още не бяха спрели пред църквата, когато Травис скочи от двуколката. От божия храм тъкмо излизаше дребничък мъж, който изглеждаше така, сякаш твърде рядко е изтрезнявал през живота си.
Травис, който никога не беше се придържал към формалностите и беше прекалено разгневен, за да помисли за последиците, сграбчи мъжа отпред за ризата и го залепи за стената на църквата.
— Кой си ти?
— Не съм извършил никакво престъпление, господине, и пари също нямам!
Травис го блъсна силно о стената.
— Ти ли си разпитвал пастора за мен?
Като се превиваше и пъшкаше от болки, защото Травис почти му беше запушил гърлото с могъщия си пестник, мъжът измънка:
— Той ми плати. Аз трябваше само да проуча дали сте още жив.
— Това не ми стига. Кой ти е платил?
— Някакъв английски денди. Не зная името му. Каза, че сте бил негов приятел, ала чул, че сте умрял. Сега иска да проверя кога сте умрял и да му кажа после.
Травис притисна юмрука си още по-силно към гръкляна на мъжа.
— Споменал си името на Рийган!
Мъжът го изгледа слисано.
— Казах само, че този мъж живее в дома на Рийган. За миг Травис разхлаби хватката си.
— Откъде накъде Рийган? Кой? И къде има къща?
— В Скарлет Спрингс, Пенсилвания. И се нарича Станфорд, както вие! Попитах пастора дали не сте роднини.
В този миг Травис пусна мъжа и сам едва не падна на земята.
— Качвай се на файтона! Заминаваме за Скарлет Спрингс и по пътя ще ми разкажеш всичко от игла до конец!
Преди още мъжът въобще да е седнал, Травис вече подкара конете с камшика. Когато профуча покрай Марго, която стоеше пред модния магазин, той само бегло погледна към нея. Опъна юздите на конете да спрат едва пред обора за пътни коли под наем.
— Джек — извика той — дай ми прилична кола, която да не се разпадне при по-дълго пътуване! А сега — той хвърли няколко монети върху капрата — гледай да върнеш тази двуколка на собственика й!
Джек погледна с едно око към него.
— Ако много бързаш, тръгвай веднага, тъй като изглежда ще те връхлети буря.
Докато говореше, той посочи с глава към вратата на обора, където стоеше страшно ядосаната Марго. Джек пусна на земята копитото на коня, което тъкмо се канеше да почисти, и се затича към навеса, за да впрегне кола за Травис.
Той се обърна към дребничкия мъж, който още седеше в двуколката и го предупреди:
— Само едно движение и то ще бъде последното в живота ти!
Едва изрекъл заканата си, и Марго се втурна към него.
— Как смееш да ме оставяш така? — избухна тя.
— Нямам никакво време да се карам с теб. След пет минути напускам този град!
— Ти напускаш…! Мисля, че наистина съм приключила с покупките, но преди това трябва да спреш пред четирите магазина, за да натовариш нещата ми.
— Джек! — сопна се Травис. — Не е ли готова вече талигата? — Той се обърна отново към Марго: — Не отивам в къщи. Ще трябва да си потърсиш някой друг, който да те откара у дома. Кажи на Елън да те вземе със себе си. Ще спра за малко пред нас и ще кажа на Уес, че известно време ще отсъствам.
Той се обърна и видя, че Джек вече идваше към предната част на конюшнята с тежка пътна кола с чергило.
— Хайде, прехвърляй се! — заповяда той нервно на дребничкия мъж в покритата двуколка.
— Травис! — изсъска Марго. — Господ да ти е на помощ, ако веднага не… — Тя не довърши мисълта си, тъй като Травис се метна на капрата на пътната кола с чергилото. — Закъде заминаваш? — извика тя, когато вече пришпорваше конете.
— За Скарлет Спрингс в Пенсилвания, за да взема Рийган — изкрещя той. После тя видя само облак прах и чакъл.
Кашляща и проклинаща, Марго се обърна към пазача на конюшнята, който се смееше недвусмислено. Преследването на Травис би било чиста глупост, и колкото повече хората й се надсмиваха, толкова по- голяма ярост я обземаше.
Докато кипеше от гняв, в главата й започна да зрее план. „Скарлет Спрингс“ ли беше казал? Клетият Травис нямаше дори чиста риза със себе си. Може би трябваше да опакова някои неща и да му ги занесе? Да, колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че непременно се нуждае от чисто бельо.
Рийган седеше зад писалището в канцеларията си и проверяваше сметките, когато влезе Бранди.
— Как са сметките? — попита Бранди.
— Много добре — отговори Рийган и хвърли поглед към счетоводните книги. — Идната година може да финансираме още няколко къщи. Мислех си за дърводелска работилница. Не ти ли се струва, че Скарлет Спрингс се нуждае от фабрика за мебели?
— Добре знаеш, че нямах предвид нашите финанси, а отношенията между теб и Фаръл. Снощи отново си вечеряла с него, нали?
— Та ти го знаеш отдавна. Но ако искаш да знаеш нещо повече: Фаръл е очарователен събеседник. Човек може да прекара отлично времето си с него. Той притежава безупречни маниери и умее да се отнася така към една жена, че тя изглежда в собствените си очи като принцеса.
— Не те отегчава до смърт, нали? — каза Бранди с дълбока въздишка и седна пред писалището.
— Вярно е! С Фаръл човек се чувства сигурен. Той е така… не знам… прекалено съвършен, бих казала.
— Дженифър го харесва.
Рийган отмина забележката й със смях.
— Дженифър харесва подаръците му. Ти щеше ли да подариш на дете, което е толкова жизнерадостно
