като Джени, френска модна кукла от порцелан? Помисли си само, тя щяла да я използва като мишена за детския лък, който ти измайстори за нея!
Бранди потисна кикота си.
— Може би Фаръл смята и малките момиченца вече за госпожици.
Сега Рийган потисна кикота си.
— Имаме ли нови гости? Днес сутринта нямах възможност да погледна в хотелския регистър.
— Преди няколко минути пристигна мъж с пътна кола с чергило. Добре изглеждащ момък. Грамаден.
— Бранди, ти си непоправима — каза Рийган през смях. — Но аз ще отида оттатък и ще му кажа добре дошъл.
Пред канцеларията си тя се натъкна на Фаръл.
— Добро утро — каза той и поднесе ръката й към устните си. — Ти си по-красива от ранното утринно слънце върху капките роса на разцъфнала роза.
Не знаеше да плаче ли, да се смее ли.
— Много благодаря за чудесния поетичен комплимент, но в момента наистина нямам свободно време.
— Рийган, скъпа моя, ти работиш прекалено много! Дай си поне днес почивка. Ще вземем Дженифър с нас и ще организираме пикник така, сякаш сме едно семейство.
— Това е наистина съблазнително предложение, но сега действително трябва да правя нещо.
— Не може да ми се изплъзнеш толкова лесно — каза той с усмивка, взе я под ръка и я придружи до фоайето.
Рийган вече усещаше присъствието на Травис, преди да го види. Той стоеше в коридора и почти запълваше с масивното си тяло цялата рамка на вратата. Тя съвсем се вдърви, когато погледите им се кръстосаха.
Никой от двамата не помръдна, стояха неподвижни и само се гледаха. На вълни на вълни чувствата връхлитаха Рийган, докато в ушите й силно бучеше. Така се нижеха минути, които й изглеждаха часове, преди да се обърне кръгом и да избяга обратно с развети фусти в канцеларията си.
Фаръл не беше сигурен какво става между Рийган и този мъж, но изглежда това не обещаваше нищо добро. Позна че е така по реакцията на Рийган спрямо този мъж. Не се поколеба да я последва и беше само на педя разстояние от нея.
— Рийган, скъпа — каза той нежно и сложи ръце върху раменете й. Тя трепереше така силно, че едва стоеше на краката си.
Ала Рийган едва ли съзнаваше близостта на Фаръл. Чуваше само как тупти сърцето й и бавните, тежки стъпки, които целеустремено се приближаваха към вратата на канцеларията. Трепереща, с останала без кръв глава, тя се вкопчи в ръба на писалището, докато Фаръл я подкрепяше с две ръце.
Вратата на канцеларията се отвори с брутална сила и се блъсна о стената.
— Защо ме остави? — попита Травис с нисък, шептящ глас и я погледна с пронизващ поглед.
Бавно се приближаваше все по-близо. Гласовите й връзки сякаш бяха парализирани. Можеше само да втренчи очи в него.
— Попитах те нещо — каза Травис.
В този миг Фаръл застана между двамата.
— Чуйте ме! Не знам кой сте, но нямате никакво право да предявявате претенции към тази дама!
Той не довърши речта си, Травис го хвана за рамото и отпрати към отсрещната стена на канцеларията.
Рийган не забеляза това. Усещаше само как Травис се приближава все повече и повече към нея.
Когато беше само на няколко педи разстояние той я докосна с върха на пръстите си съвсем нежно по слепоочията и Рийган усети, че колената й се подгъват. Преди да рухне на пода той я хвана, взе я в прегръдките си и зарови лицето си в шията й. Не размениха нито дума, когато я понесе към вратата, обърна се надясно и се насочи към апартамента в края на коридора. Травис беше беседвал цели два дни със съгледвача на Фаръл и познаваше хотела „Силвър-Долфин“ като петте си пръста.
На Рийган така й бучеше в главата, че въобще не мислеше какво става с нея или какво й предстои. Знаеше само, че Травис я носеше на ръце и не искаше нищо по-силно от това да лежи до него.
Толкова внимателно, сякаш беше чуплив предмет, той я сложи на леглото, после седна до нея, хвана с две ръце лицето й и помилва с върха на пръстите си бузите и слепоочията й.
— Почти бях забравил колко си хубава — прошепна той — колко си нежна и мила!
Дланите й се плъзнаха нагоре по ръцете му. Какво велико чувство беше отново да усеща силата му, да го чувства до себе си! Треперенето започна отново, когато я заля желанието да бъде с него и кръвта в жилите й започна да пее.
— Травис — промълви тя, преди устата му да закрие устните й. Отчаяно, като полудели, те започнаха взаимно да се събличат. Това не беше желанието нежно да общуват помежду си, а един свръхмогъщ копнеж, който трябваше да се засити. Късаше се плат, копчета хвърчаха из помещението, нежна тъкан се превръщаше в парцали. Когато тръгнаха един към друг като буреносен гръм, който следва ослепителна светкавица, те се притиснаха, вкопчиха се един в друг и като две изгладнели същества искаха да утолят колкото може по-бързо своето желание.
Мощна конвулсия разтърси телата им, когато заедно стигнаха връхната точка. Тежко дишащи, те останаха дълго време споени помежду си, преди потръпващите им мускули бавно да се успокоят и лека- полека излязоха от своето вцепенение.
Рийган беше онази, която първа излезе от магията — със смях — понеже Травис имаше на гърдите си само един скъсан ръкав от риза.
Травис се погледна надолу, потърси причината за веселостта й и започна да се смее.
— Присмял се хърбел на щърбел — каза той ехидно и посочи с глава към остатъците от дрехите й.
Една фуста се олюляваше около хълбоците й, докато втора лежеше скъсана под тях. Корсетът й висеше като смачкан вързоп бельо под ръката й, докато роклята й, далеч от леглото, се люшкаше на едно копче в края на рамката на една картина. Рийган се опря на лакти и погледна към краката си: единият й чорап висеше още здрав на корсета, другият беше пробит от пръстите на краката й.
Травис имаше на себе си ръкав от риза и два ботуша.
С поглед към Травис, в чиито очи проблясваха дяволити пламъчета, Рийган започна да се смее, протегна ръце към него и го притегли отново в прегръдките си. Те се претърколиха върху леглото, Травис бързо я освободи от остатъците на дрехите й. Изглежда не я пускаше нито за секунда, докато си събуваше ботушите. С трясък се разби ваза, след като беше ритнал от леглото пречещите му ботуши.
Травис се засмя тихо и съблазнително, притегли Рийган още по-плътно към себе си, сложи бедрата й около хълбоците си и изстена високо, когато отново нахлу в утробата й. Здраво прегърнала горната част на тялото му с ръце и крака, докато той я вдигаше и спускаше нежно, люлееше я върху хълбоците си, тя остана така до мига, когато едва не загуби свяст от наслаждение. С минути, със седмици, да, дори с цял век той изглежда удължаваше това сладко изтезание, докато тя замята насам-натам главата си и забрави коя беше и къде се намира.
Когато вече чувстваше, че ще умре от наслаждение, той я хвърли по гръб на леглото и проникна дълбоко в нея, докато телата им отново намериха избавление в могъща сладостна тръпка.
Безмълвни, останали без сили, окъпани в пот и задоволени, те заспаха, като се държаха за ръце.
Първа се събуди Рийган. Изненадана забеляза, че слънцето вече залязваше пред прозореца. Протегна се и се обърна на хълбок, за да разгледа Травис, който лежеше напречно на леглото. Защо не можеше да се владее, когато беше до нея? За пръв път през последните три години беше забравила за своята отговорност, за дъщеря си, за приятелката си и за сделките си.
Бавно, сякаш не искаше да го смущава, тя стана от леглото, облече се и събра остатъците от скъсаното си бельо от пода и мебелите. Преди да излезе от стаята, тя целуна Травис по косите и го покри чак до гърдите с лека завивка.
Излезе на пръсти от стаята и се затича към кухнята. Бранди сигурно вече се питаше дали не й се е случило нещо.
