Травис идваше бавно на себе си, сякаш беше спал истински за пръв път от много години. С усмивка на лицето той обърна глава, за да разгледа жена си, ала вместо Рийган, погледът му срещна чифт сериозни кафяви очи, които го наблюдаваха напрегнато.
— Здравей — каза Травис тихо на момиченцето. — Как се казваш?
— Дженифър Станфорд. А ти кой си?
Преди още да му каже името си, Травис вече се досещаше коя е тя. Имаше голяма прилика с по-малкия му брат, а извивката на веждите й можеше да е наследство само от Рийган.
— Майка ти не се ли казва Рийган?
Детето кимна сериозно. Травис седна, придърпа завивката върху краката си и попита също сериозно:
— Какво ще кажеш, ако аз съм твой баща?
Дженифър прокара пръст по завивката, сякаш чертаеше фигура.
— Може да ми харесаш! Ти ли си моят баща?
— Мисля, че мога да твърдя това с чиста съвест.
— Ще живееш ли при нас?
— Всъщност по-скоро си мислех за това, че ти ще живееш при мен. Ако седнеш при мен, бих могъл да ти разкажа нещо за моята къща. През последната година купих четири понита, които имат големина, подходяща за моята дъщеря.
— Ще ми разрешиш ли да яздя някое пони?
— То дори ще бъде твое, за да се грижиш за него, да го яздиш и да правиш с него каквото ти хрумне. — След кратко колебание Дженифър се качи на леглото до баща си.
Първоначално пазеше дистанция, ала историята на Травис ставаше все по-дълга и по-увлекателна и тя седна в края на краищата в скута му.
Така ги завари Рийган — притиснати един до друг, взаимно очаровани. Двамата представляваха пленителна гледка.
Когато Дженифър забеляза майка си, тя започна въодушевено да подскача върху леглото.
— Това е моят татко! Ние ще живеем при него и той има едно пони за мен, свине, кокошки, оранжерия и езеро за плуване и ние можем да ловим риба там и въобще да правим всичко!
Рийган хвърли бърз поглед към Травис и протегна ръце към дъщеря си.
— Бранди те чака с вечерята в кухнята.
— Татко може ли да дойде с мен?
— Най-напред трябва да обсъдим нещо помежду си — отвърна Рийган строго. — По-късно може да разговаряш с него — ако изядеш всичко, което ти сервира Бранди.
— Ще го изям — обеща Дженифър и помаха с ръка на баща си преди да излети от стаята.
— Тя е красавица — каза Травис. — Не бих могъл да се гордея повече…
Той прекъсна мисълта си, защото Рийган се обърна рязко и го погледна ядосано.
— Нима нещо съм сгрешил?
— Нима нещо си сгрешил? — имитира го тя и се постара да потисне гнева си. — Осмеляваш се да кажеш на дъщеря ми, че ще живеем при теб?
— Ама разбира се, че отсега нататък ще живееш при мен, след като те намерих отново! Това положение продължи само известно време. Това е всичко.
— Никога ли не ти е минавало през главата, че постоянно съм знаела къде се намираш? — сопна се тя. — Можела съм по всяко време да се върна при теб и при тази чудовищна плантация, ако бях поискала.
— Рийган — каза Травис с тих глас — никога не разбрах защо си ме напуснала. Но в едно можеш да бъдеш сигурна: вие двете, ти и моята дъщеря, ще дойдете с мен, когато тръгна за в къщи!
— Тъкмо по тази причина те напуснах — отвърна тя рязко. — Защото от първия миг, в който се запознах с теб, казваше какво трябва да правя и как трябва да го правя. Аз исках да остана в Англия, но ти ме взе насила със себе си в Америка. Ти разпореди моята венчавка без дори да ме попиташ поне веднъж дали въобще искам да се омъжа за теб. И сетне този живот в твоята плантация! Аз трябваше да надзиравам стотици хора, които с всички сили се стремяха да подкопаят авторитета ми. И през цялото време те нямаше в къщи, за да… ловиш коне с твоята скъпа Марго!
Травис неволно се усмихна.
— Ревнуваш ли? Това ли беше причината да ме напуснеш?
Истински отчаяна, Рийган плесна с ръце.
— Въобще ли не разбра какво ти казах току-що? Не желая да се разпореждаш с живота ми! Или с живота на Дженифър. Не желая тя да отрасне при баща, който постоянно й казва какво трябва да прави и как да го прави! Искам да се научи сама да взема решения!
— Да съм ти пречил някога да решаваш нещо? Дадох ти половината плантация, за да решаваш сама. Никога не съм се месил в твоите разпореждания.
— Но аз въобще не знаех какви решения се изискват от мен! Не разбираш ли това? Намирах се в чужда страна, заобиколена от чужди хора, които постоянно ми казваха, че съм неспособна въобще да направя нещо. Страхувах се!
— След всичко, което междувременно е стигнало до ушите ми — отвърна Травис като й намигна — ти си постигнала доста неща. Тук изглежда явно не си изпитвала никакъв страх от американците. Защо в такъв случай се страхуваше при мен? Признавам си, че работя в плантацията с много придирчиви хора, но ако си се наложила тук в един толкова див град, не разбирам защо тогава си претърпяла крах при мен.
— И аз не знам — призна си тя честно. — Тук трябваше да правя нещо или да умра от глад. В твоята къща можех да остана целия ден в стаята си и нямаше нужда да излизам от нея.
— Което и правеше повечето време, ако си спомням добре.
Тя му хвърли изпитателен поглед, тъй като винаги беше вярвала, че той никога не знае какво прави през деня. Имаше ли въобще понятие за това колко ужасни бяха тези дни за нея?
— След като си започнала от нищото и си построила цял град — продължи той — за теб би било дреболия да ръководиш моята плантация. Оставил съм пътна кола с чергило пред вратата ти. Бихме могли да опаковаме дрехите на Дженифър и твоите неща и утре да отпътуваме. Или още по-добре: нека тръгнем веднага! Твоите стари дрехи все още висят в гардероба в спалнята, а за дъщеря ми ще купя нови неща.
— Престани! — изкрещя тя. — Престани да говориш глупости! Ти вече започваш отново да се разпореждаш с живота ми. Аз искам сама да решавам какво да правя, вместо това да ми се предписва от теб, или от вуйчо ми, или пък от Фаръл!
Той вдигна глава.
— Фаръл — кой пък е този?
— Мъжът, който днес сутринта имаше добрината да изхвърлиш от канцеларията — каза тя с поглед, вперен в тавана.
— И какво ви свързва вас двамата? — попита той, втренчил ястребов поглед в лицето й.
— Познавах Фаръл още в Англия. Някога бях сгодена за него и той пристигна в Америка да ме търси.
За миг Травис я гледаше безмълвно.
— Била си някога влюбена в един мъж, беше ми разправяла по-рано. Нима този мъж беше Фаръл?
Тя беше направо слисана от неговата памет.
— Тогава бях много самотна, той ме ухажваше известно време и на мен ми се струваше, че го обичам. Но оттогава минаха много години, по онова време бях още твърде неопитна.
— И какво изпитваш сега към него?
Тя се разхождаше неспокойно из стаята.
— Не знам какво изпитвам въобще сега. Години наред се страхувах от всичко, изневиделица се оказах съвсем сама и изправена пред избора или да плувам, или да се удавя. През последните четири години не съм правила нищо друго, освен да изравнявам сметки и да купувам парцели, после отново ги продавах. Мъжете не играеха никаква роля в живота ми. И сега изведнъж на бял свят се появи Фаръл и ми напомни за пренебрегваното малко момиче, което някога бях. После дойде ти и отново както тогава ме разболяваш от
