— Ти не можеш да се съревноваваш с английските пазари.
— Ще наема предачи, които тъкат не по-зле от всяка англичанка — разпалено обясни Лея.
— Тя може ли да преде, Уес — запита един от мъжете през смях.
Внезапно Лея усети коя е и къде се намира и впери поглед в неизядено парче ябълков сладкиш.
— Страхувам се, че просто преминах границата — каза тя меко.
За нейна изненада Уесли я прегърна.
— Да ви кажа истината, отскоро съм женен, за да зная дали може да преде.
Лея учудено погледна съпруга си. Очите му искряха. Той почти се гордееше с нея.
— Давай, господин Уесли, целуни я — извика Бес през масата. — Като че ли умираш да го направиш. А и ние имаме нужда от доказателство, че я обичаш. Права ли съм, господа?
Лея почувства ярост, когато Уесли хвърли поглед към Ким в този момент.
— Не се нуждая от много насърчения, за да целуна собствения си съпруг — каза тя прелъстително, като обгърна с ръце врата му.
В момента, в който устните й докоснаха неговите, тя съжали. Искаше да докаже нещо на непознатите около себе си. Да им покаже, че тя наистина е достатъчно добра да бъде обичана от мъж като Уесли, но не можеше да си спомни нито една разумна причина, за да го целуне. В продължение на година тя бе живяла в семейства, които страстно се обичаха. До този момент не бе почувствала как това й беше въздействало. Силно желаеше да бъде докосвана, да даде израз на страстта си.
Отначало Уесли се държеше хладно. После почувства вълнението на Лея и й отговори със същата чувственост. Забрави за хората около тях. Целуваше я дълбоко, пламенно и страстно. Ръката му беше на главата й. Пръстите му се вплитаха в къдриците й.
— Уесли — каза някой сконфузено — дали не трябва да почакаш малко?
Лея беше безпомощна в обятията му. Толкова безпомощна, колкото в онази лунна нощ, когато той я докосна за пръв път. Една ръка побутна рамото му тъкмо когато беше започнал да търси извивката на гърдите й. Стисна го здраво:
— Уес!
Постепенно Уес започна да се връща към действителността. Когато се откъсна от Лея, му бе нужно известно време, за да осъзнае къде се намира.
За секунди Лея се бе отпуснала в обятията му със затворени очи. Тъмната й коса като поток се спускаше върху ризата му. Когато осъзна къде е, тя рязко седна. Лицето й няколко пъти смени цвета си. Усети как Уес я гледа озадачено и една вена пулсира на врата му.
— Аз… — тя докосна косата си и усети, че се е разпиляла. — Извинете, аз трябва… — Без да довърши, тя побягна нагоре по стълбите към спалнята си.
Едва бе влязла, когато Бес връхлетя.
— Никога не съм виждала такава целувка. През целия си живот не съм виждала някой да бъде целуван така. Този Уесли е истински мъж. Не само че е най-красивият, но е и най-добрият любовник.
— Млъкни, моля те — проплака Лея. — Как ще ги погледна в лицето? Сега те никога не биха повярвали, че съм дама. Исках да напусна Вирджиния и хората да мислят, че съм станала истинска дама, а се държах като уличница от рода Саймънс. О, Бес, съжалявам!
— Не си ги подвела. Тази нощ мъжете ще мечтаят за теб.
— Точно това исках. — Лея тежко седна на леглото. — Мислиш ли, че мога да се измъкна праз задната врата и да не ги видя никога отново?
Бес се изкикоти:
— Нека оправя косата ти. След това отново ще слезеш. Трябваше да видиш лицето на Кимбърли. Бълваше змии и гущери.
— Бях останала с впечатлението, че за теб госпожица Шоу е съвършена дама.
— Млък — заповяда Бес с ръце в косата на сестра си. — Това беше преди моята собствена сестра да се превърне в най-красивата елегантна дама, която Вирджиния някога е виждала.
— Бес, ела с нас. Имам нужда от приятел. Ще те науча да тъчеш и заедно ще заработим.
— И да си оставя хубавата топла кръчма с хубавите топли мъже заради потракването на един стар стан! Онези Станфорд не са те научили на нищо разумно. Ти ще живееш във фермата си със своя Уесли и всеки ден ще доиш стотици крави. Но не и аз. Аз предпочитам лекия живот. Всички вие сте прекалено предвзети, прекалено морални. Сега слез долу и се усмихни. Започваш да печелиш Уесли на своя страна.
— Много ще ми липсваш — усмихна се Лея. — Ким ще се затича в обятията на Уесли веднага щом настъпи утрото. Той ще я целува толкова добре, че нашата целувка… — тя се спря и си я припомни. — Целувката ни не означаваше нищо — добави спокойно. — Готова съм. Ако съпругът ми може да изиграе една целувка, аз мога да я разпозная.
— Това не беше игра — извика след нея сестра й, но Лея или не я чу, или не й обърна внимание.
ГЛАВА ОСМА
Лея събра цялата си смелост, за да погледне отново хората в очите. Беше сигурна, че ще се държат с нея като с уличница и не беше подготвена за топлото посрещане. Докато е била горе, бяха дошли трима музиканти — двама с цигулки и един с банджо и вече свиреха.
Преди да има възможност да помисли, някой я бутна в ръцете на Уесли и той я поведе за първия менует.
— Изглежда си върнала самообладанието си — каза Уес преди Лея да смени партньора си.
Часове наред тя се въртеше около един или друг мъж. Веднъж забеляза Ким да танцува с Уесли. Той гледаше русата жена със загриженост. Лея се престори, че не ги е видяла.
Тази вечер тя на два пъти чу да се споменава името Джъстин Старк, но не попита кой е той. Към полунощ Уесли обяви края на празненството. На следващата сутрин трябваше да стават рано. Хвана Лея за ръка и подръпвайки и побутвайки я, тръгнаха по стълбите.
Лея се чувстваше прекрасно. Беше изпила доста от чудесния пунш на Бес и когато влезе в стаята си тананикаше. На леглото бе поставена най-красивата й нощница, полупрозрачна смесица от коприна и набори. Лея я взе и започна да танцува из стаята.
— Пияна ли си — попита спокойно Уесли, като си събличаше ризата.
— Колко прекрасно — каза тя и погледна голия си до кръста съпруг.
В погледа му заблестя искрица интерес. Може би повече от искрица.
Лея спря да танцува, но главата й се въртеше.
— Ще ме любиш ли — прошепна тя.
Лицето на Уес се промени, когато я видя осветена от златната светлина на единствената лампа в стаята. Пристъпи към нея:
— Вероятно можеш да ме убедиш.
Лея изпусна нощницата. Очакваше го затаила дъх. Сърцето й силно биеше. Повече от всичко искаше той да я държи в обятията си и отново да я целува. Той се приближи. Тя го докосна. Връхчетата на пръстите й потънаха в тъмния мъх на гърдите му.
— Уесли — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната.
Някой почука силно и бързо, но не беше чут, докато не се отвори вратата. Влезе Стивън Шоу.
— Като че сестра ми има право.
— Какво по дяволите правиш тук — сърдито попита Уесли.
— За разлика от теб, Станфорд, аз нямам две жени в две стаи. Малката ми сестричка си изплака очите. Тя е убедена, че правиш точно това, което видях. — Той изгледа Лея застрашително. — Аз и казах, че си мъж на честта и на теб може да се довери. Обаче след като видях как тази разпусната млада жена тича след теб цяла вечер, знаех, че я заблуждавам.
— Навън! — каза Уесли уморено и се отдалечи от Лея. — След няколко минути ще дойда при Кимбърли.
— След като приключиш тук? — изсмя се Стивън тържествуващо и излезе от стаята преди Уес да може да отговори.
