— Моя… братовчедка. Какво значение има коя е тя?
Джъстин го погледна така, сякаш е луд.
— Значение? Разбира се че има значение за мен. Тя е най-великолепната жена, която някога съм виждал. Видя ли как се справи с побеснелия впряг и как рискува живота си, за да намери удавения младеж, докато ти утешаваше това крещящо и писукащо безполезно създание. Господ да ме пази от такива жени. А тя коя е, между другото?
— Жената, за която ще се женя — сурово отвърна Уес.
— Ами… е… нямах нищо лошо предвид — заекна Джъстин. — Просто когато ги видиш заедно, русата изглежда безполезна. Не, всъщност нямах предвид точно това.
— Мисля, че каза повече от необходимото.
— Добре — Джъстин бързо повдигна глава. — Коя е тя?
— Кимбърли Шоу. Този, който се удави, е брат й.
— О, разбирам. Ето защо тя така се потруди, за да го спаси. Чудя се дали някоя от сестрите ми би рискувала живота си за мъртвото ми тяло. Бил е късметлия да има такава сестра.
— Не — меко каза Уес. — Кимбърли е русата. Жената, която се гмурна, е Лея.
— Роднини ли са с покойния?
— Не.
Джъстин се обърна и се запъти към гората:
— Братовчедка ти, нали? Роден си под щастлива звезда. Обвързана ли е с някого? Не, не ми казвай. Не ме интересува дали има намерение да се омъжва. Мисля, че ще я следвам, независимо колко мъже ще се изпречат на пътя ми. Харесва ли ти идеята да ти стана братовчед?
— Почакай, не избързваш ли малко? Нищо не знаеш за нея. Тя е красива, съгласен съм, но тя е от жените, които те карат да се чувстваш безполезен. Само след един час, прекаран с нея, започваш да се чудиш дали мъжете изобщо се необходими на тази земя. Няма нищо, с което да не може да се справи. Винаги те кара да се чувстваш ненужен. Ожени се за нея и само след година тя ще управлява фермата и живота ти, и за нея няма да си нищо повече от праха под краката й.
Джъстин се разсмя. Потупа Уесли по рамото:
— Можеш да имаш всички красиви малки блондинки, които стоят на капрата и крещят, докато братята им се давят. За себе си искам жена.
— Ти не знаеш какво искаш — предупреди Уес. — След две седмици прекарани с Лея ще търсиш някоя, която да те кара да се чувстваш мъж.
Джъстин се усмихна:
— Всичко, което трябва да прави, е да бъде жена. Това ми стига, за да се чувствам мъж. Сега ще си легна, а от утре започвам да я ухажвам.
— Да я ухажваш? Но…
— Имаш ли възражения? — попита Джъстин хладно. Уесли само поклати глава.
— Добре, нека си лягаме. Утре е погребението.
Уесли наблюдаваше как Джъстин си оправя леглото така, че да може да наблюдава Лея докато спи. Отправи се към постелята си.
— Бедният човек — промърмори и изпита желание да намери начин да спаси Джъстин от самия него.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Риданията на Кимбърли събудиха Лея рано сутринта. Уес я беше прегърнал и се мъчеше да я утеши, но тя изглеждаше неутешима. Лея простена от главоболие. Отметна одеялото си и ахна от учудване. Видя, че е съвсем гола. Цялото й тяло се изчерви от притеснение. Спомни си какво се е случило предната нощ. Бързо се огледа. Непознатият го нямаше.
— Уесли — гласът й беше пресипнал.
Погълнат от проблемите на Ким, той не я чу. Лея си прочисти гърлото.
— Уесли — каза тя нетърпеливо. Той се обърна подразнен.
— Да?
— Би ли ми донесъл дрехи?
Тя мразеше да го моли за каквото и да е, но нямаше намерение да си остане завита в някакво оскъдно одеяло.
Той повдигна вежди. Запъти се към фургона и донесе кафява памучна рокля. Изобщо не си направи труд да потърси бельо.
— Очевидно правиш впечатление на мъжете при първа среща — каза той, като оглеждаше голите й рамене.
Тя грабна роклята.
— Отивай при твоята Кимбърли — каза тя сърдито, заслушана в стенанията й.
Тя търпеливо се облече под завивките и взе ведрата за вода. По пътя към реката видя Джъстин, гол до кръста да копае гроб.
— Добро утро — извика той.
Лея едва промърмори в отговор. Беше навела глава от смущение при спомена, че е стояла гола пред този мъж. Внезапно той се оказа до нея и пое ведрата.
— Добре ли спа?
Тя кимна с глава. Все още не смееше да го погледне.
— Такова незначително нещо като липсата на дрехи не може да застане между нас. Аз съм разсъбличал стотици жени.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Може би не стотици — усмихна се той. Изпиваше я с поглед. — И със сигурност не толкова красиви като теб. Не се обръщай. Винаги ли си така срамежлива?
— Не мисля, че съм срамежлива, но сега аз… — Тя искаше да смени темата на разговора. — С нас ли ще пътуваш?
— Да, по целия път до Кентъки.
Бяха стигнали реката. Той пое ведрата, за да ги напълни.
— Израснал съм в града, където Уесли купи ферма. Цяла зима той работи като вол на това място. Предполагам, че е искал да го подготви за мис Шоу.
— Така мисля. Фермер ли си?
— Разбира се. Освен това съм ловджия. Аз ще ги нося — добави, когато Лея протегна ръце към пълните ведра.
— Мога да се грижа за нещата си. Благодаря ти — каза тя сковано.
Джъстин й се усмихна. Красивото му лице изглеждаше очарователно.
— Не се съмнявам, че можеш да носиш дори сто ведра, но не бъди така жестока да ми отнемеш удоволствието да ти помогна.
Тя не отговори, усмихна се:
— Мразя да ме наричат жестока. Господин Старк, носете водата!
— Джъстин — каза той през смях — всичките ми дами са ме наричали така.
— Всички? — Тя се разсмя и се почувства така добре, както не се беше чувствала от седмици.
— Вие двамата сякаш сте забравили какво се случи вчера — каза намръщено Уесли. — Трябва да изпитвате поне малко уважение към мъката на Кимбърли.
Джъстин стана сериозен. Той беше малко по-дребен от Уес, но не му отстъпваше.
— Мисля, че Лея показа голямо уважение, като едва не се удави, търсейки мъжа, който не й е никакъв. Това, че тази твоя възлюбена жена плаче високо не означава, че жертва нещо друго освен сълзите си.
Лея погледна двамата разгневени мъже, извини се и се оттегли, за да не я видят че се усмихва. Думите на Джъстин я караха да се надсмива над всичко. На душата й беше леко. Тя се зае с ежедневните задължения — грижата за животните, закуската и подготовката на фургона за път. Не знаеше дали Уес и Джъстин са продължили да спорят. Когато застанаха пред гроба, двамата мъже сякаш се бяха
